Чета, следователно пътувам

Пазим в умовете си всички спомени за пътешествия, затваряме очи и усещаме шума на самолета при излитане, чуваме вятъра в открито море. Днес поръчваме книги до дома си, скриваме се в думите и хващаме силно за ръка героите, чиито истории и слова ни отвеждат до любимите места, които са все още там и ни чакат.

Ето кои дестинации препоръчваме: 

Франция 

Представата за Франция много често може да бъде заклещена в клишето на багетите, виното и акордеоните, но езикът на любовта векове наред разказва истории, които не спираме да препрочитаме и в чиито страници се чувстваме така, сякаш сме в катедрала. Такава книга е “Орелиен” на Луи Арагон. Между параграфите й откриваме Арагон поета, "лудо влюбения в Елза“, който насища повествованието с дълбок и пестелив лиризъм. Своеобразният връх в творчеството на писателя е от монументалните романи, които не могат да се пъхнат в джоба или да се четат на плажа, но водят до онова натрапчиво усещане за космическо удоволствие, което може да ни дари само добрата литература. С всяка следваща страница канапето в хола постепенно ще се превърне в каляска, а фееричната нощница - в пищна и бляскава рокля от една отдавна отминала епоха на добри обноски и парещи чувства.

Hélène Pambrun / Paris Match

А ако предпочитате канапето ви да се превърне в луксозен бар, вместо в каляска, винаги можете да посегнетв към брадата на остроумния Фредерик Бегбеде, чиято вселена на ирония, сарказъм, тъжен смях и страст е на един роман разстояните. Писателят умее сладко да ни лъже, че любовта трае три години и че животът е без край. Вие решавате дали да му повярвате или не. Ние не спираме да го препрочитаме и да си подчертаваме онова, което е казал много по-добре от нас.

Италия

Пролетта на 2020 г. беше един от най-тъжните сезони в живота ни и вероятно никога няма да забравим болката, тъгата, и сълзите на Италия - страната, която от символ на веселието, изкуството и любовта, се превърна в символ на смъртта и траура. Продължаваме да се молим и надяваме, че час по-скоро отново ще можем да стъпим на любимите тротоари, ухаещи на пица, изкуство, радост, любов и dolce vita. Докато този ден настъпи… посягаме към книгите и обикаляме из най-скъпите ни градове. 

Обичате ли Неапол? Ако в момента кимате и се усмихвате, значи със сигурност трябва да прочетете тетралогията на Елена Феранте, в която ще откриете своите нови най-добри приятелки, чиито животи и съдби дълго време няма да ви позволяват да заспите спокойно, защото книгите ще бъдат на нощното шкафче и с всяка минута на нощта ще ви карат да посягате за “само още една глава”, докато не стигнете до самия край. Ако пък вкусовете ви са по-класически и предпочитате да надниквате зад кулситие на историческите събития, то тогава можете да прекарате “Един ден в Древен Рим” и да си отговорите на въпросите как са живели древните римляни, какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим и как би звучала голямата история, разказана от хиляди малки истории.

Русия

Руската класическа литература е от онези големи и сложни любови, водещи до парещи сълзи и терзания. Често от тях боли, но ни дават толкова много свобода на ума, истинска наслада за душата и смисъл, че трудно бихме могли да си представим живота без тях. Благородно завиждаме на всеки, на когото предстои за пръв път да посегне към най-големите писатели на Русия. Предупреждаваме ви, че след всяка затворена книга у вас ще възтържествува силното и мощно усещане да се изправите и да аплодирате бурно това, което току-що сте прочели. Предупреждаваме ви и че това ще са книги, които ще вървят с вас по пътя до самия му край. “Разкази и повести” на Чехов, “Първа любов и други повести” на Тургенев и “Дама пика” на Пушкин с илюстрациите на виртуозния майстор Ясен Гюзелев ще открият пред погледа ви неподозираните дълбини на собственото ви съзнание.

Словения 

А сега затворете очите си. Нека за миг си представим, че сградите и улиците не съществуват. Ако не можем да съзерцаваме и докосваме, какво ни остава? Остават ни думите и въображението. Остава ни познаването през езика. В началото на тази година станахме свидетели на литературно събитие, носещо името Франце Прешерн. Най-големият словенски поет за пръв път “проговори” на български език и нямаше как да останем равнодушни пред величието му. А в трудните времена са много малко нещата, които могат да бъдат по-голяма упора от поезията, не е ли така? 

Обърнеш ли все пак очи към мене
и ме проникне светлината пряка,
ще се разпръсне царството на мрака
и ще заглъхне зимното бучене.
Оковите с тревожното кънтене
ще се строшат и болката двояка –
в душата и в плътта – ще стихне; всяка
следа от рана ще кърви довреме.
Надеждата ми няма да посърне,
сърцето ще прелее от екстази
и живото ми слово ще се върне.
А моят стих, възпламенен от тази
любов, преди с възторг да я обгърне,
в аванс той пак ще грейне в прелестта си. 

Япония

Страната на изгряващото слънце никога няма да спре да ни привлича с причудливата си литература и тихата мъдрост, която сякаш е много над нас и много отвъд всичко, което живеем и мислим. Разбира се, първият ни избор се казва Харуки Мураками, в самотите на чиито персонажи ще сме безутешно влюбени завинаги. “Кафка на плажа”, “Спутник, моя любов”, “Норвежка гора” и “Убийството на командора” са част от настолните книги, които бихме спасили първи в случай на пожар. Защото между страниците им са притихнали толкова много въпроси и са скрити безкрайно много отговори и истини, прошепнати от говорещи котки, извикани от самотата или изскочили от дима на бавно и тъжно изпушена цигара. За пълна идилия препоръчваме да се чете в дъждовна вечер с питие и джаз от грамофона. 

И все пак… ако оставим встрани горещите си пристрастия към Мураками, бихме препоръчали “Жената конбини” на Саяка Мурата - книгата, за която скоро поговорихме с преводачката Маргарита Укегава и ви разказахме защо е важно да прочетем. Не само ще ви отведе на пътешествие в Япония, но и вероятно ще ви отведе на едно още по-вълнуващо пътуване - това към себе си. 

Англия

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време и вероятно не лъжат. Ние можем да добавим, че няма лошо време за британския хумор. Без значение дали сме на път или у дома, щастливи ли сме или борим тъжни демони, тънката ирония на англичаните винаги е добре дошла в умовете ни, защото е изтънчена, невинаги деликатна, но винаги водеща до смях и ведро настроение. Първата ни препоръка пристига с Джорж Майкс и “Как да бъдеш чужденец/ Как да бъдеш упадъчен” - книга, след която пиенето на чай ще ви се струва много по-смешно, отколкото обикновено е, ще бъдете изключително снизходителни към чужденците и най-сетне ще проявите разбиране към упадъчната младеж. 

А за висша форма на удоволствие и наслада от майсторския хумор в най-блестящата му форма… Удхаус. “Питайте Джийвс” и “Сбогом на всички котки” са две мащабни и дебели книги, с които ще си гарантирате часове наред обикаляне из особеностите на британското общество, но и ще се почувствате щастливи, леки и готови да се присмивате на трудностите. Все пак вероятно едва ли е случайно, че Удхаус е обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет, а книгите му се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия… но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме.

До 23 април всички книги в каталога на ИК “Колибри” са с отстъпка от -11%, -30% + селекция от заглавия за 5 лв. Защото в дни на изолация литературата е тази, която ще ни спаси и из чиито страници винаги можем да пътешестваме.