42 години Пътеводителят на Дъглас Адамс

Как отговорът на въпроса за Вселената, Живота и всичко останало навърши себе си.

Иван Димитров

Историята дотук. 

Преди 42 години Дъглас Адамс създаде "Пътеводител на галактическия стопаджия" – една наистина забележителна книга. Този факт ощастливи неизброими стада от маймуноподобни същества, които днес вярват, че смартфоните са най-великото изобретение на всички времена, а преди 42 години твърдяха, че електронните часовници са хитроумно изобретение. Те обичаха да се смеят и затова Пътеводителят изби рибата, като изключим делфините. 

Както самият автор ни уверява, книгата се радва на голям успех. По-популярна е от КНИГА ЗА ВСЕКИ НЕБЕСЕН ДОМ, по-търсена от КАКВО ДА ПРАВИМ ПРИ НУЛЕВА ГРАВИТАЦИЯ — НОВИ ПЕТДЕСЕТ И ТРИ СЪВЕТА и е по-нашумяла от Уулон-Колъфидовия знаменит философски труд в три тома: В КАКВО СБЪРКА БОГ; ЗА НЯКОИ ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРЕШКИ НА БОГ; ВСЪЩНОСТ ЩО ЗА ЛИЧНОСТ Е БОГ? Освен това на много места тя е спечелила състезанието с ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото е малко по-евтина и защото на корицата ѝ с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА. 

БЕЗ ПАНИКА! 

Така Адамс се опитва да успокои слушателите на "Би Би Си" още в първия епизод на радио-комедията, огласил ефира на 8 март, 1978 г. Въпреки че първата книга от поредицата ще се появи приблизително година и половина по-късно, фикционалният Пътеводител вече е факт. Той помага на един от главните герои в радиопиесата Артър Дент да се адаптира към живота извън унищожената Земя. И го съпътства в едно вихрено приключение, в което нивата на невероятност са наистина високи, мишките си правят експерименти с хората, а отговорът на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало е 42. Следователно трябва да се открие какъв е точният въпрос... 

БЕЗ ПАНИКА! 

Някои отговори нямат въпроси, както и някои въпроси нямат отговори. Но едно е сигурно... 

Пътеводителят се стоварва върху главата на Дъглас Адамс през 1971 г., докато той лежи порядъчно пиян в поле в Инсбрук (Австрия). При неразкрити и до ден-днешен нива на невероятност до него лежи "Пътеводител на европейския стопаджия", а една от мислите, които минават през главата му е, че някой някога трябва да напише "Пътеводител на галактическия стопаджия". Е, този някой се оказва самият той. Поради бавният технологически напредък книгата не е истински пътеводител, а фикция. Но и живеем в първата половина на XXI век – време на велики космически открития като това, че е добре маймуноподобните същества да си мият ръцете, преди да ядат банани, за да не ги посоки някой плодов грип. 

Възкратка история на Адамс до онзи момент... 

Място и дата на раждане: Кеймбридж, 11 март 1952 г. 

Училище: Primrose Hill Primary School 

Първи прояви на писателски дарби: Още в училищните си години е известен сред съучениците си с разказите си. 

Висше образование: Английска литература в Кеймбридж 

Най-голям успех преди "Пътеводителя": Един от двамата сценаристи, получили честта имената им да влязат в надписите на комедийното шоу "Летящият цирк на Монти Пайтън", две кратки участия в шоуто, от които първото... в... ...епизод 42 на предаването. 

Но Адамс не се реализира като сценарист и писател веднага и преди Пътеводителят да го изстреля във Вселената на славата, изкарва прехраната си и с поредица от странни работи като чистач на курник, строител на хамбари и бодигард на катарско семейство, добило състоянието си чрез петрол. 

Кои са писателите, които му оказват най-голямо влияние? Още през 1979 г. в интервю пред Иън Ширкър, когато Адамс е едва на 27 години, той признава, че един от тях е Кърт Вонегът. До този момент е чел "Сирените на Титан", вторият роман на американския писател, 6 пъти и по негови думи с всеки по-нататъшен прочит книгата му се струва все по-добра. Това обяснява някои от паралелите между "Пътеводител на галактическия стопаджия" и романа на Вонегът. 

При Адамс отговорът на въпроса за Живота, Вселената и всичко останало е 42, а планетата Земя е създадена като органичен компютър, който трябва да открие какъв е точният въпрос. 

В "Сирените от Титан" развитието на цялата човешка цивилизация е резултат от усилията на жителите на планетата Тралфамадор да доставят част за космическия кораб на пратеника, който са изпратили с послание от единия до другия край на Вселената – пътешестие, което ще продължи стотици хиляди години. Монументи като Стоунхендж, Великата китайска стена и Кремлин са просто средства, чрез които тралфамадорците предават на своя пратеник докъде са стигнали с доставянето на частта. Той не трябва в никакъв случай да отваря посланието, а когато го отваря, то гласи просто: "Поздрави." Не прилича ли това по някакъв начин на 42? 

Между двата романа има и други прилики, но нека всеки сам ги потърси и открие. 

Други любими автори на Адамс са Том Стопард, Толстой, Солженицин. Чете ли научна фантастика? Да, но харесва такива, които имат чувство за хумор, а те за рядкост в този жанр. Обожава Робърт Шекли, който освен хуморист е и изключително добър стилист, нещо, което също така по думите му рядко се среща сред писателите на научна фантастика. 

Друг роман, който до известна степен е сходен с Пътеводителя, макар и не в толкова голяма степен, както "Сирените на Титан", е именно на Шекли. Това е "Измерение на чудесата" (Dimension of Miracles) от 1968 г. В него поради компютърна грешка един обикновен землянин удря големия джакпот, за да се окаже, че така и не може да разбере какво точно иска самата печалба, а откриването на Земята е почти невъзможна задача. 

Друг безспорен негов любимец е Станислав Лем. 

Вероятно най-голямо влияние върху него обаче е оказал П. Г. Удхаус, когото Адамс определя като един от най-големите стилисти в английската литература. 

Това, което е най-важно обаче, е, че Пътеводителят съществува. С годините една след една излизат 5 книги. Това не е лесна задача, защото Адамс никак не е продуктивен и винаги е изпитвал сериозни затруднения с крайните срокове, за което се и самоиронизира, когато твърди, че ги обожава, особено свистящия звук, който те издават, докато отминават. Тези проблеми се задълбочават до такава степен, че за да ръкописът на "Сбогом и благодаря за рибата" бъде предаден навреме, неговият редактор е принуден да заключи Адамс в хотелска стая за три седмици. 

Приживе Адамс дълги години се бори безуспешно за филм, затова пък още през 1981 г. в ефира на "Би Би Си" бива излъчен минисериал от шест епизода, който и до днес се радва на голяма популярност. А и се придържа до оригиналната версия, тоест до радиосериала, доколкото е възможно. Впрочем придържането до оригинала е едно от десетките недостойнства на филма, излязъл на голям екран през 2005 г. – четири години след смъртта на писателя. 

42 години по-късно Пътеводителят е все така изключителна книга. 42 години по-късно никой не може да каже защо Адамс избира числото 42 за отговор на въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало. Числото често е асоциирано с него. Един от най-големите си подаръци той получава точно за 42-ия си рожден ден. Подаръкът е уреден от приятеля му Дейвид Гилмор – китаристът на "Пинк Флойд." През октомври 1994 г. Адамс се качва на сцената с легендарната група и свири на китара в две песни. Какво от това, че рожденият му ден е минал още през март? Между другото той избира и заглавието на албума на "Пинк Флойд" "The Division Bell". 

Но на кого наистина му пука какво означава 42? 

Къде-къде по-важно е, че най-полезното нещо за междугалактическия стопаджия е хавлиената кърпа, поради което всяка година на 25 май феновете на Дъглас Адамс отбелязват "Деня на хавлиената кърпа". Защо точно на тази дата ли? За първи път "Денят на хавлиената кърпа" бива отбелязан на 25 май 2001 г., което е точно две седмици, след като британският писател си отива от този свят. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт