Въпрос на вкус

Откъс от „Силата на вкуса“ на Збигнев Херберт, превод: Вера Деянова

Съвсем не се искаше прекалено силен характер

за нашия отказ несъгласие и упорство

имахме частица от необходимата храброст

но всъщност всичко това бе само въпрос на вкус

Да на вкус

в който са вплетени фибри душа и хрущялчета съвест

Стихотворението на Збигнев Херберт „Силата на вкуса“ (Potęga smaku) отправя критика към тоталитаризма и изтъква, че естетическата преценка служи като основен механизъм за морална и политическа съпротива. Херберт твърди, че противопоставянето на комунистическата идеология не е просто плод на героичен характер, а по същество е въпрос на вкус, който отхвърля вулгарността, грозотата и интелектуалната нищета. Стихотворението противопоставя красотата и достойнството на изкуството с „диалектика на палачи“ и „вериги от тавтология“, характерни за държавната пропаганда. Херберт внушава, че „принцовете на нашите сетива“ (очите и ушите) „избраха гордо изгнанието“, вместо да се подчинят. Той ни напомня, че понякога не смелостта, а чистото отвращение може да ни помогне да оцелеем срещу високомерната тирания. Посветена на философа Изидора Домбска, творбата му съчетава ирония със сериозност, за да изследва размитата граница между етиката и естетиката. Тази позиция издига естетиката от нивото на повърхностно предпочитание до етичен императив, като утвърждава, че стремежът към красота е от съществено значение за съхраняването на човешкото достойнство и за разпознаването на лъжите на потисничеството.

Но вкусът не е нещо, с което просто се раждаме. Вкусът е качество, което развиваме и тренираме. Отговорни сме да подбираме какво консумираме и да забелязваме какво ни отблъсква, за да дойде момент, в който да имаме вяра в себе си, че можем да различим кое е красиво, кое е качествено и кое е достойно. 

Киното е едно от местата, където този вкус може да се тренира. Добрият филм не изпитва нужда да ни убеждава, че е добър. Пренесен в киносалона, вкусът, за който Херберт ни говори, обръща вниманието ни към нуждата да разграничаваме филми, които естетизират насилието, за да го превърнат в зрелище, от тези, които се отнасят към темата с условност и морална тежест. Освен това ни напомня, че зрителят би следвало да е активен участник в една прожекция, да разсъждава за видяното и да съхрани способността си да вниква отвъд блясъка на продукцията и да не позволява на технически впечатляващ, но морално празен филм да минава за смислен. 

Нашата естетическа преценка е последната защитна линия пред моралния компромис, а киното е сферата, в която тази защита се подлага на най-активно изпитание и където нейната загуба остава най-незабележима. 

Когато търсим отвъд предпочитанията си, и когато се запитаме защо изобщо предпочитаме един филм пред друг, ние изграждаме вкуса си.

Затова срещата между 1664 Blanc и Cinelibri се случва естествено. Пшеничена бира с цитрусова свежест и фин завършек, която не се налага, а се оставя да бъде забелязана, е за хората, които обичат детайла: добре подбрания кадър, точната дума, чашата, сервирана както трябва.

Добрият вкус не е надменност, а навик да не се задоволяваш с първото, което ти поднесат.

1664 Blanc. Въпрос на вкус.

1664 Blanc Cinelibri Силата на вкуса Збигнев Херберт вкус