Най-доброто в киното за тази година

Още една календарна година отмина или както обичат да казват хората: направихме още една обиколка около слънцетo. Това важи не само за нас, но и за седмото изкуство. Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не чак толкова. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. За някои приключението свърши именно през тази година. Много филми ни донесоха и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат. 

Киното имаше една приятна 2019 година. Ние сме избрали личния ни топ 10 на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх. 

Жокера

Абсолютният фаворит на годината идва от филма, който изненада почти всички. "Жокера“ доказа, че арт киното може да бъде боксофис трошач, независимо какво си мислят големите студиа. Експериментът на Тод Филипс и Хоакин Финикс за алтернативен разказ на един от най-популярните злодеи в комиксовия свят, остави без дъх и дори шокира голяма част от публиката. Изследането на лудостта и злото, на полудяването и вътрешния хаос, който често цари в душите, получи заслужени аплодисменти и множество номинации за награди. 1 милиард долара приходи и шапки долу за един от безспорните модерни шедьоври на киното. На онова кино, което искаме да гледаме по-често.

Имало едно време в Холивуд

Всяка година, в която Куентин Тарантино има нов филм, е добра година. Неговият девети филм направи чудесни приходи и събра на екран двама титани – Леонардо Ди Каприо и Брад Пит доказаха, че химията помежду им е възможна, стига да притежаваш достатъчно талант. А при тях е в изобилие. Много хора останаха разочаровани от този иначе плавен и ежедневен разказ, в който Тарантино смесва измислица с истинска история. Бруталното убийство на актрисата Шарън Тейт среща неговите измислени персонажи, за да получи алтернативен изход и по-светло бъдеще. Живот като на кино от Тарантино е почти всичко, за което мечтаехме това лято. И той ни го поднесе перфектно.

Джоджо Заека

Истеричната сатира на Тайка Уайтити заслужено получава нашите аплодисменти. Новозеландският режисьор доказва за пореден път, че може да работи с деца и че обича онова, което прави. Историята на Джоджо – 12-годишен радикален нацист се разлиства пред очите ни, за да ни запознае с първата любов, с промяната на светогледа и връзката между една майка и нейното дете. Втората световна война е фон, който е хиперболизиран и осмян по един от най-зебележителните и забавни начини, които сме виждали от много време насам.   

Джуди

Рене Зелуегър се завръща към качественото кино, с което я помним, с този биографичен филм, в който тя се трансформира по-добре от предишните пъти, в Джуди Гарланд. Филмът е екранизация по пиесата на Питър Купър "Краят на дъгата“ и представя един интимен портрет на Джуди Гарланд, като проследява последната година от живота й. В началото на филма Джуди е бездомна, разорена и почти изхвърлена от света на Холивуд. В опит да постигне някакъв контрол върху кариерата и живота си, Гарланд приема работа в лондонски театър. Целият процес е пълен с конфликти – Гарланд отказва да репетира, тревожи се, страда от безсъние и вече е алкохолик, но веднъж излязла на сцената, нещата се променят. Режисиран от Рупърт Гулд "Джуди“ проследява тези бурни месеци в Англия, пълни със сценичните триумфи и катастрофи, един вихрен брак и едно приятелство. А Рене, както и се очаква, е просто блестяща.

Един дъждовен ден в Ню Йорк

Може ли да има година без филм на Уди Алън? Един от най-продуктивните режисьори в модерното кино беше замесен в скандал и Amazon се отказаха от сделката, която сключиха с него за три поредни филма. "Един дъждовен ден в Ню Йорк“ е едва първият. Действието се развива на едно от любимите места на Уди Алън в целия свят, мястото, което той не напуска, освен, за да снима, а именно Ню Йорк. Тук Голямата ябълка се превръща в красив и романтичен декор на историята на Гетсби Уелс и младата и наивна Ашли. В ролите са Тимъти Шаламе и Ел Фанинг, които са едновременно невинни, смели и безстрашни. "Един дъждовен ден в Ню Йорк“ все пак получи разпространение на ограничени места и държави и България е една от тези, които се осмелиха. Както се казва: "Браво, браво и браво, мистър Алън, за пореден път.“

Болка и величие

Последният филм на Педро Алмодовар е нещото, заради което си заслужава да излезете от вкъщи и да се гмурнете в студа навън. Испанецът работи за шести път с Антонио Бандерас, който влиза в ролята на Салвадор Мало – застаряващ, самотен режисьор, нещо като алтер его на самия Алмодовар. Салво непрекъснато се връща към спомените си, най-вече към своята майка, изиграна от Пенелопе Круз, както и към първите си любовни трепети към друг мъж. Както е известно, почти всички филми на Алмодовар са вдъхновени от негови лични преживявания или спомени. "Болка и величие“ не прави изключение. Докато на голям екран Салвадор Майо преосмисля живота си, самият Алмодовар прави същото. От сексуално пробуждане, през любовни провали, до идолите в киното, бедното детство и спомена за майката, всичко в този филм крещи Аломодовар.  

Ирландецът

Много добри режисьори се завърнаха през тази година и Мартин Скорсезе е един от тях. След дълги и проточили се преговори и отложени снимки, "Ирландецът“ най-накрая се случи. Адаптацията по романа на Чарлз Бранд разглежда история върху спекулациите за изчезването на профсъюзния лидер Джими Хофа. Италианска мафия, мръсни сделки, убийства, кръв и измами, все любими теми на Скорсезе, които намират чудесен облик в тази история. Изключително скъпият филм, зад чийто гръб заснаха Netflix, може да се похвали със забележителния стил на Скорсезе и с титаничната си продължителност от три часа и половина. Много хора не харесаха "Ирландецът“. Във време на динамика, бомби и супергерои, той наистина изглежда като слон в стъкларски магазин. И може би именно това е причината да съществува. "Ирландецът“ трябва да отлежи като добро уиски и да бъде оценен подобаващо. Само ще споменем завръщането на Джо Пеши на екран и ще замълчим. А защо този дребен титан заслужава внимание, ще разберете, когато изгледате "Ирландецът“. 

Marriage Story

История за любов и разпад. За начало и край. За обич и липса на такава. Netflix застанаха и зад новия проект на Ноа Блаумбах, за да разкажат една модерна приказка за семейството, каквато множество хора са преживели, но никой иначе не би си признал. Адам Драйвър и Скарлет Йохансон влизат в ролите на млада семейна двойка, която стига своя апогей и логичен финал. От нещо като обикновена раздяла, техният живот се превръща в сложен танц за надмощие и нараняване, в който основна движеща сила е жестокостта на думите и действията, а най-важното оръжие е детето. Великолепно изигран, написан и разказан филм за неизбежното начало на края. 

Паразити

Южна Корея удря световното кино с шут с тази хиперболизирана сатира, в която класовите различия и измамите на дребно взимат най-доброто и от най-невинните. "Паразити“ проследява историята на бедно и мързеливо семейство изкусни измамници. Те намират лесни жертви в лицето на богата и привилигирована двойка и умело, със сладки приказки и измишльотини, се наместват в удобния им свят, покрит с чаршафи от памук и дрехи на Chanel. И тъй като пътят към Ада е постлан с най-добри намерения, измамата се завърта на 90 градуса, за да накаже онези, които са я започнали. Започващ като най-обикновена история, "Паразити“ прокарва в себе си необикновеността, която животът често ни поднася, за да ни се присмее. 

Midsommar

Ако не сте чували името на Ари Астер, то трябва да се запознаете с него възможно най-бързо. Младият режисьор с афинитет към митологични хоръри и неговият втори пълнометражен филм Midsommar беше точно това, което ни трябваше това лято – ужас, мистерия и всякаква липса на коректност или цензура. Астер прави страшното кино, което искаме да гледаме. Миналата година той дебютира и се бетонира с невъзмутимо якия Hereditary, а сега злото носи бяла роба, пее скандинавски песни и има венец. Филмът е Midsommar и дори само в името му може да откриете ключ към мистерията, която се разиграва вътре. Ари Астер има навика да оставя зрителите си без дъх и за втори път му се получава отлично.