Хоакин Финикс: „Жокера“ е най-шантавото нещо, което съм правил през живота ми

Един от най-особените и талантливи актьори на нашето време навършва 45 години днес.

Хоакин Финикс и режисьорът на "Жокера" Тод Филипс в интервю пред Collider:

Този филм би трябвало да ви се е отразил чудесно, предвид че сте заклет пушач.

Хоакин Финикс: Прецаканото в цялата работа е, че след това спрях да пуша за цели шест седмици, точно преди да отида във Венеция.

Тод Филипс: Вярно е, видях го с очите си. И те карах да не палиш нова цигара, но го правеше.

ХФ: Знам, знам, но ще спра отново, обещавам.

У кого е бележникът на Артър?

ТФ: Аз го взех. Винаги си взимам по нещо от реквизита на всеки филм. Целият оригинален бележник е у мен. Но ако искаш, ще ти го дам. Заслужаваш. 

ХФ: Не, не, по-скоро бих го дал на децата си някой ден, ако имам такива.

ТФ: Мисля, че вече ти го предложих няколко пъти? Но ти каза: не, не, задръж го.

ХФ: Tи го заслужаваш.

ТФ: Tи ще го изгубиш.

ХФ: Да бе!

 

Има ли сцена, за която ще ви е мъчно, че е отпаднала от филма?

ТФ: Добър въпрос. 

ХФ: Имаше сцена, която просто обожавахме. Мислехме, че е най-добрата сцена от филма - действието на героя, държанието му. И тогава изведнъж Тод ми каза: Махаме тази сцена! В началото си помислих: Как така, как така просто я махаш?

ТФ: Нямам представа за коя сцена говориш.

ХФ: На излизане от офиса на Ха-ха...

ТФ: O, да, тази сцена скъса сърцата на всички ни.

ХФ: Но всъщност не пасва. И именно това е великото в киното. Можеш да имаш страхотна сцена, смислена, пълна, но филмът е именно събирателно на всички отделни сцени. Те трябва да сработят, да пасват една друга, да разказват история. Беше сцена между мен и Рандал (човекът, когото убивам с ножица). Бяхме на стълбите и се отправяхме към офиса на Ха-Ха.

Реализирате филма с около 60 милиона. Това са много пари. Но колкото и да са, те никога не стигат. Не стига и времето. Имаше ли нещо, което да ви притеснява преди началото на снимките?

ТФ: Честно казано, правил съм достатъчно филни, за да мога да преценя дали бюджетът ще ни бъде достатъчен и дали ще се чувстваме комфортно по време на снимки.

ХФ: Имахме достатъчно време и за мен това беше най-важното. Помня една от първите ни срещи с Тод, който се опитваше да уреди последно нещо със студиото - да ни отпуснат още няколко дни допълнително. В началото ми се стори странно, защото съм снимал доста филми само за шест седмици. Но след това разбрах, че е бил абсолютно прав. Можехме дори да снимаме още.

ТФ: Определено. Бихме използвали дори още три допълнителни седмици - сигурен съм, че ако ги имахме, щяхме все още да снимаме. Защото наистина се наслаждавахме на процеса, променяхме неща, бяхме се вглъбили в историята. Но снимките свършиха точно навреме. 

Знам, че е трябвало да снимате в други филми по времето на "Жокера", но избирате да се посветите именно на него. Защо?

ХФ: Заради сценария и режисьора. Това винаги са основните фактори, поради които се съгласявам. Хареса ми сложността на ролята, на героя. Темите, които Тод разглежда във филма, са интересни, особени, опасни, а това ме вълунва. В повечето филми, да не говорим за тези със супергероите, мотивацията на героя е много ясна и добре изразена, няма много място за размисъл. А това не отразява начина, по който аз виждам нещата и света. Винаги съм мислил, че може да се направи филм точно за тези различни нюанси. Когато прочетох сценария, не знаех как да се чувствам. Лутах се между съчувствие и отвращение. И точно това ми хареса. Това беше предизвикателството за мен, а и за публиката. В останалите филми мотивацията на героите винаги е много ясна, много проста. При Жокера определено не е така. Именно това е вълнуващото.

 

Това означава ли, че с Тод бихте работили и по други филми?

ХФ: Да, определено.

ТФ: Бих направил всичко с Хоакин. Той е не само един от най-великите актьори, но и е прекрасен човек. Знам, че не трябва да говоря толкова хубави неща пред него, предпочитам, да бях сам...

ХФ: Стига!

TФ: Добре, нека просто кажем, че бих направил всичко с него. По всяко време. Може дори да не правим следващ филм, а да си отворим бръснарница.

Кой беше най-трудният ви снимачен ден?

ТФ: Имаше много такива.

ХФ: Всеки ден, в който присъствах. 

ТФ: Което практически е всяка сцена.

ХФ: Всичко беше много трудно, но по най-добрият възможен начин. Така непрекъснато се опитваш да откриеш нови и нови неща, никога не се засищаш с това, което е заснето. Именно нуждите на героя и неговите изисквания бяха неизвестното, което се опитвахме да открием. И затова всеки ден търсехме нови и нови черти от характера му, които да развием чрез действия. Но мисля, че един от най-трудните епизоди за всички беше гостуването при Мъри Франклин. Tова е сцена от девет страници с много движение. И е първата, в която играя Жокера. 

Кой беше моментът, в който си казахте, че владеете положението?

ХФ: Нямаше такъв момент. Героят е толкова неопределим. Например последната сцена, която снимахме, когато влизам в болницата "Аркам"... всеки следващ кадър беше различен. Хубаво е да имаш свободата да изпробваш различни възможности, различни техники, различни нюанси. Но при Жокера е друго. Всяка една версия, по-добра или по-лоша, по някакъв начин имаше смисъл и се отнасяше към героя и характера му. В даден момент разбрахме, че това е и единственият начин да се отнасяме към героя. Когато пробвахме предварително да начертаем и предскажем реакциите му, не се получаваше. Тогава си казахме, че просто не можем да сложим в рамка онова, което го мотивира в дадения момент. Беше шантаво. Всъщност, това е най-шантавото нещо, което съм правил.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция