За болката и величието на Педро Алмодовар

Среща с големия режисьор директно от червения килим на Европейските филмови награди в Берлин.

Филмите му показват най-емоционалните човешки преживявания и взаимоотношения. А самият той е познавач на женската душа и повелител на дамите, техните терзания и радости. И всичко започва с майка му - Франческа Кабайеро. 

Педро Алмодовар се ражда на 25-ти септември 1949 година (макар че има спорове дали годината не е по-скоро 1951) в градче в небезивестната област Ла Манча. Семейството му е бедно и майка му започва бизнес за четене и писане на писма във време, в което грамотността не е била приоритет на всеки. Все детайли от живота на режисьора, които виждаме в полубиографичния му последен филм “Болка и величие”. Почти всички негови продукции са белязани по някакъв начин от собствения му живот и преживявания. 

Зад кулисите на "Болка и величие"

Първият негов филм, който гледах, беше “Жени на ръба на нервна криза” и бях толкова впечатлена! Емоцията, лудостта, историята. Нямаше как да не се заинтригувам кой би могъл да създаде подобно филмово преживяване. Имала съм удоволствието да се срещна с Педро Алмодовар два пъти в живота си. И двата пъти на Европейските филмови награди с разлика от три години помежду им – първият път във Вроцлав и преди броени дни в Берлин.

И двата пъти ме впечатли колко истински и сърдечен човек стои пред мен.

Попитах го защо е важно за него да разказва истории.

“Знаеш ли, ако има нещо, в което да съм сигурен и което развивам от много малко дете, то това е именно умението ми да бъда разказвач,” каза ми той. “Спомням си като много малък как на сестрите ми, които са много по-големи от мен, им разказвах какви ли не истории. Това е нещо, което е вътре в мен, роден съм с това призвание. Щях да бъда много нещастен иначе. Не, най-вероятно при всички случаи щях да продължа да го правя – или да ги пиша, или да продължавам да ги разказвам на сестрите си, ако нямах публика.” 

Публика обаче винаги е имало за всичко, което прави той. Преди да навърши 20 години режисьорът се мести в Мадрид, където прави първите си късометражни филми и паралелно работи в телефонната компания Telefonica, за да се издържа. В средата на 80-те Алмодовар създава няколко поредни по-големи филма, които официално го превръщат в представител на така нареченото движение в испанското кино – “movida madrilena” -“Какво сторих, за да заслужа това?”, “Матадор”, “Законът на желанието” и “Жени на ръба на нервна криза”. Той е и откривател на безброй актьорски таланти, повечето от които продължават да работят с него през годините, независимо че част от тях стават световни звезди и в Холивуд. Кармен Маура е първата, която му се доверява и с която имат много специална връзка въпреки бруталния публичен скандал на наградите “Оскар” през 1989 година.

“В продължение на една година почти не сме се разделяли”, казва Маура в интервю през същата година. “По-трудно е да се справиш с успеха, отколкото да се пребориш с трудностите. Когато ти е трудно, потупваш се по рамото и затягаш колана. Но когато си успешен, всички те мислят за различен човек. А ти не си се променил въобще.”

Двамата въозобновяват отношенията си години по-късно, когато работят по “Volver” през 2006-та година. 

Педро Алмодовар заменя Кармен с Виктория Абрил, която става новата му муза. Следват “Ела, завържи ме!”, “Високи токчета”, “Кика” и “Цветето на моята тайна”. А до този момент мъжкото му вдъхновение е Антонио Бандерас, който обаче отказва главната роля във “Високи токчета”, тъй като решава да замине за Холивуд. Мигел Босе се превъплъщава в този герой. Често става присъствието и на специфичното лице на Роси Де Палма, както и на Мариса Паредес, все любими актриси на режисьора. Междувременно брат му Аугустин Алмодовар започва да работи с Педро и след първите му по-големи успехи, в които и той му помага, двамата основават продуцентската си къща El Deseo през 1992 година и Аугустин никога повече не се връща към предишната си нормална административна работа. 

 

През 1997 година Педро прави “Жива плът”. Тогава за първи път работи с Хавиер Бардем и дамата, която е най-голямата му муза и до днес – Пенелопе Крус. По онова време Бардем и Крус нямат нищо общо, а химията и привличането, които тя преживява са именно с Педро - предстоят още четири филма заедно в следващите години. Пенелопе е негова звезда във “Всичко за майка ми”, “Volver”, “Прекършени прегръдки” и “Болка и величие”, където той й поверява ролята на най-специалната жена в неговия живот – тази на майка му. Франческа Кабайеро не гледа филмите на сина си, но се радва на наградите, които той печели и й носи. Почти до края на живота си тя остава да живее в къщата, където той е израснал. А огромна част от филмите и историите, които той разказва, са любовното му послание към нея. 

Кадър от "Прекършени прегръдки"

“Говори с нея”, “Лошо възпитание”, “Кожата, в която живея”, “Свалка в облаците” и “Хулиета” са сред филмите на режисьора след 2000-та година. В повечето от тях задължително има елемент, който истински да те докосне и разчувства (“Свалка в облаците” е единственото изключение във всяко едно отношение). Човешките възможности, техните граници, сексуалността и желанията са сред основните теми на филмите на режисьора. Дори продуцентската му компания се казва така – El Deseo (желанието).

Педро Алмодовар е познавач на живота, на хората, на любовта и на всички нейни разклонения и прояви. За самия него се знае, че е гей, но никога не е позволявал да се навлиза в личното му пространство. Много от филмите му разкриват частици от сексуалността му, особено последния – “Болка и величие”. Носител на безброй световни награди и с милиони фенове по света, Педро Алмодовар е истинско явление в киното, следващ свой собствен път и оставящ ярка следа.

Изключително лесно е да се влюбиш в творчеството и историите му, защото емоцията, с която са разказани, никога няма да те пусне. А човешката душа има жестока нужда именно от това.

Тук можете да видите и видео от срещата с Педро Алмодовар на червения килим в Берлин

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт