Теодор Ушев: На 16 със сигурност бях по-разумен от днес

Аниматорът и режисьор е патрон на тазгодишното издание на фестивала "Един уикенд на изток“ в Париж.

By Lëa-Kim Châteauneuf - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, WikiCommons

Каква е историята на фестивала "Един уикенд на изток“? Как беше избрана София?

Фестивалът е създаден през 2016 година от филантропа, издател и меценат Вера Михалски, с помощта на издадетелката Брижит Бушар. Всяка година, в сърцето на Париж, в най-динамичния арт квартал - Латинския, се показва културата на една източноевропейска или ориенталска столица. Досега е имало представяне на Варшава, Киев, Будапеща, Белград. През 2020-та, избраната от тях столица беше София. Разбира се, една от причините за избора на столицата беше тогава предстоящата ретроспектива на Кристо в Помпиду, както и опаковането на Триумфалната арка. За съжаление, заради пандемията този мултидисциплинарен фестивал беше отложен с една година. 

И ето ни сега, две години по-късно, така мечтаната от всички ни наистина голяма манифестация на съвременната българска култура в Париж ще се случи.

Кои са акцентите в програмата и кои изкуства ще бъдат застъпени? Какво, според Вас, би впечатлило публиката в Париж?

Програмата беше конструирана така, че да представи изкуствата в България, които имат най-интересни и забележителни постижения. Програмата е насочена както към "ценители и познавачи", така и към неофити. Много важно за нас беше авторите, които представяме, да не са съвсем нови за френската публика. Всички избрани творци имат вече солидни позиции в Парижкия културен живот. Това не е фестивал за нови таланти. В този смисъл - представените творци са наистина crème de la crème, които да представят столицата ни по забележителен начин. Много важно за организаторите на фестивала е той наистина да помага на културата в съответната държава. Това се случва както чрез представяне, експозиции, концерти, така и чрез много дискусии и срещи с публиката. Този фестивал се прави с размах - и целта му е наистина да освети София с прожектор. Което в така пренаситения културен живот във френската столица не е никак лесна задача.

Индивидуалният успех на всеки от творците помага на фестивала. И обратно. "Един за всички, всички за София". Обединихме се под мотото  Свободата да създаваш. Знаете, в бившите социалистически страни, голяма част от културата се създава под палката на управляващите политическа партии - официозната "национална и патриотична" култура е доста беззъба, васално-послушна, кичозно-скучна и неискрена.

Представените творци, не само в това издание на фестивала, винаги са били свободни артисти, хора, които не винаги са долюбвани от върхушката в родината си. 

Така акцентът върху една бунтарка като Бинка Желязкова, например, чийто филми са били цензурирани от комунистическия режим, и която е абсолютно непозната във Франция, беше логичен. Друг важен момент е присъствието на жените в българското изкуство. Аз неведнъж съм казвал - жените правят най-доброто, смело и искрено изкуство в България. В киното имаме честта да открием фестивала с филма на дуото Казакова/Милева "Жените наистина плачат", предпремиерно за Франция. В литературната програма доминацията на жени-авторки е очевидна, единственият кавалер в компанията е Георги Господинов.

В изобразителните изкуства имаме забележителни творци като Елина Кишишева, Еужения Михайлова, Йона Пеловска, Нина Koвачева. Не мога да спомена всички имена, искам да подчертая, че особено кинопрограмата е изключително интересна. Накратко казано - жените ще бъдат знаменосците на българската култура под Триумфалната арка. Без да плачат!

Бихте ли споделили повече за визуалната идентичност на фестивала?

Тя е дело на една от най-вълнуващите съвременни дизайнери и илюстратори в България - забележителната Люба Халева. Възлагането на плаката за фестивала на Люба беше най-лесното решение, което селекционният съвет взе. Тя улови в едно изображение цялата идея на фестивала - да открие с далекоглед тази забравена, забутана в ъгъла на Европа култура - българската.

Тук държа да подчертая, че всеки артист беше избран след дълги дискусии и анализ от борда на фестивала, където българи няма. А много артисти се срещнаха и лично с г-жа Михалски и г-жа Бушар. За фестивала е много важно как един артист комуникира и артикулира изкуството си. По принцип, това е жизнено важно и за всеки артист днес, откъдето и да идва.

Кои са най-големите пречки да организираш фестивал във времена на пандемия? Жадни ли сме за преживявания на живо?

Беше трудно, много трудно. Наскоро си говорихме с Брижит, че това е бил най-трудният за организиране фестивал за тях. От една страна, веднага след първата ни среща с нея в едно кафене в Монреал през зимата на 2020-та, се случи пандемията. Това промени всички планове, целият график на художественият живот в Париж беше променен. Беше изключително трудно да бъдат предоговорени нови дати за представяне.

Сен Жермен е изключително сатуриран като програма, много е трудно да намериш сцени, кина, галерии, където да показваш изкуство по принцип. И след като повечето събития бяха отложени, този уикенд костваше невероятното усилие да бъде "извоюван" като дати и локации от организаторите на фестивала.

В Париж програмирането на културни събития се прави минимум година и половина напред. Френските кино дистрибутори са пълни с филми, наградени по фестивалите. Много забележителни филми бяха принудени да бъдат показвани само на технически прожекции поради липса на зали. Така, за съжаление, две от събитията, които много исках да се случат, отпаднаха. Пърформансът на Елица Георгиева (автор на един от най-важните, според мен, романи за прехода, "Космонавтите само минават", издаден в Париж в колекцията Folio на Gallimard, с изключителен успех), и танцовия спектакъл на Марион Дърова и Мартина Апостолова WoMAN. Но се надявам през пролетта да успеем да направим мини-перфомативен фестивал, в който да покажем тези пърформанси.

Тук трябва да обявя подкрепата на Български Културен Институт в Париж и Софийска община и да изразя личната си благодарност към г-жа Бинева и г-жа Едрева за помощта. Благодарение на тях повече български творци ще имат възможност да участват на фестивала, тяхната помощ бе неоценима.

Мислите ли, че творците са най-добрите посланици на една държава?

Особено за България, артистите се явяват като чистачите на имиджа на държавата. Политиците ни цапат яко, ежедневно и международно. А артистите вървят след тях и лъскат кочината, която властимащите оставят. За награда, те са заплатени по-малко и от чистачките на тоалетните на Централна гара София.

Успява ли изкуството да премахне понятията “тук” и “там”?

Смятам, че една от най-хубавите функции на изкуството е способността му да пренася "там" тук. И обратното. Това ни прави по-емпатични, по-малко мнителни, по-малко страхливи. Затова именно артистите са вечен трън в очите на проповедниците нa капсулираните, изолационистки политически доктрини - те премахват усещането за страх.

Какво има във Вашата капсула на времето?

В момента попълвам най-горното последно ниво. Слагам хартия с акварелни бои, няколко миди от плажа на Велека, един кестен и няколко късметчета. Моята капсула на времето е наистина съвсем малка. И много тривиална.

Има ли момент, който бихте фотографирали в съзнанието си и никога не бихте пуснали да си отиде?

Не, това е невъзможно. Моментите са затова, за да си отиват, да бъдат забравени. По тази причина не обичам и фотографията, която улавя моменти. Обичам фотографията, която създава усещане за нереалност. Творчеството на Елина Кешишева е идеален пример за това.

Кой е саундтракът на дните Ви? А какъв беше Тео Ушев на 16?

Саундтракът на денят ми е този, който е вкаран в часовника ми, когато тичам и спортувам. Все повече предпочитам тишината. Звукова и изобразителна. Установих, че звукът на природата, морето под балкона... те са единствената музика, от която имам нужда ежедневно.

На 16 със сигурност бях по-разумен от днес. За съжаление житейският ми опит ме прави доста по-фриволен и лекомислен от юношеските ми години...

Кога можем да гледаме филма Ви "φ 1.618” и какво Ви предстои в професионален план?

Ф1.618 е във фаза на постпродукция, анимация и специални ефекти. Надявам се, през есента на 2022 да направим премиерата му в София. Работим здраво, много труден за изработка филм. Фактът, че всички по веригата са абсолютни перфекционисти не помага много за по-бързото му завършване, но пък удоволствието е неимоверно. В професионален план - два анимационни филма, два (поне) игрални и няколко изложби. Надявам се "играта" да ми отпусне още един живот, за да реализирам всичко, което съм започнал. Но познавайки авторите на тази игра, шансовете ми за това са много малки.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция