Storytel Book Club с Ана Клисарска

Здравейте, в поредния и последен поне за тази година епизод на Storytel Book Club си говорим с Ана Клисарска, много любим за мен човек и мениджър издателска дейност на Storytel. Днес с нея ще си поговорим за това какво успяхме да чуем тази година, кои са акцентите за празничния сезон и какви заглавия можем да очакваме в Storytel, след като цяла година си приказвахме с редица симпатични лица, които споделяха с нас къде, как, какво и защо слушат, кои са историите, които ги лекуват, кои са историите, които ги разсмиват. Сега е хубаво да погледнем назад, а едновременно с това и напред, и да разберем какво можем да чуем по празниците. Ани, здравей!

Здравей, Алекс!

Кои заглавия според теб в изминалата година се радваха на най-голям интерес от слушателите?

За моя приятна изненада на много голям интерес се радваше нашето оригинално съдържание, което започна с много силно заглавие още в края на миналата година. Това беше „Мамник“ на Васил Попов и, естествено, интересът преля и в тази година. След това излезе и във вид на книжно издание и за моя голяма радост хората го оцениха. Аз мисля, че Васил има две постижения със своя аудиосериал и книга. Първото е, че върна доброто реноме на жанровата литература. Това е история, която е с неопределим жанр, в която обаче има замесени хорър, историческа драма, фентъзи, любовна история. От всичко това Васил е направил един изключително динамичен разказ за сравнително непозната част от България и за време, за което малко се говори у нас. Това са трагичните години след подписването на Ньойския договор в началото на миналия век, с който се променя границата на Царство България и не просто едни села се разкъсват между България и Сърбия, но и цели семейства остават разделени. Васил освен това е, да речем, любител на българската митология; не е професионален изследовател, но много чете от различни източници и идеята му почива на едни напълно неизвестни народни песни и поверия, които той е намерил в дебелите книги и се е получила чудна история. Много ми харесва. Но другото постижение на Васко с неговия „Мамник“ е, че успява да интегрира българския фолклор в една история, без тя да звучи патетично-патриотарски.

Което е много трудно.

Да, което е трудно и освен това е модерно. Много хора експлоатират тази тема, а при него е напълно естествено и го няма нито този патос, нито тази патриотарска претенция.

Това, че е напълно естествено, си личи и в отзивите на хората, които са чули и които сега четат историята. В предварителния ни разговор ти казах, че по наши наблюдения „Мамник“ е от заглавията, които човек няма как да пропусне. Наистина смятам, че по естествен път възникна някакъв „хайп“ около тази история, който не почива просто на маркетингова стратегия, а на отзиви на хората, които са чули и прочели, което всъщност е най-добрата практика.

Да, да, страхотно е това и много се радвам, че някак Storytel започна да създава трендове. Ние налагаме някакви неща и това е супер, защото в огромната си част нашето съдържание представлява заглавия, които в друг формат могат да се намерят и извън Storytel, разбира се, докато това са неща, които ние създаваме заедно с авторите специално за слушане. По същия начин именно в същия формат, Storytel Original, направихме през изминалата година нещо друго много смело и интересно според мен. Това е една документална поредица, която се казва „One Coin: Жената, която измами света“. Тя е написана заедно с журналиста Николай Стоянов от „Капитал“. Той е човекът, който най-дълго и усърдно изследва историята на Ружа Игнатова и One Coin в България. За непознатите,това е международна финансова афера. Твърди се, че е най-голямата финансова измама на века и със сигурност най-голямата криптоизмама на всички времена. Ружа Игнатова, заедно със своите съмишленици, създава измислена криптовалута и успява да я продаде на милиони хора, и да вземе от пирамидалната структура милиарди долари, като е спорно какъв точно е размерът, след което изчезва. С Николай разказваме нейната история, включително със свидетелства, които не са излизали досега въобще в медиите. Даже имаше някаква своеобразна надпревара с другия световен журналист, който се занимава с това – Джейми Бартлет от BBC. Но Джейми Бартлет има подкаст, който се казва „The Missing Crypto Queen“, посветен отново на Ружа. Той написа и книга въз основа на всичките си разследвания. Те са добре познати с Ники Стоянов и имаше своеобразна надпревара кой какво ще открие, какво ще намери, как ще го представи. Ние направихме документална поредица, която е много успешна в България и която се преведе на английски. Тя ще бъде записана и реализирана в началото на следващата година на английски за всичките пазари на Storytel по цял свят, след което предстои на още седем локални езика да бъде преведена, защото интересът към Ружа и към самата история е голям от всички краища на света.

Това е страхотна новина, която на първо четене ме изненадва много приятно. От друга страна, действително говорим за история, която няма как да не провокира интереса на абсолютно всички в целия свят, така че е много похвално и хубаво, че историята започва да пътува на различни езици.

Да, има една такава тенденция, забелязах интерес може би не само в Storytel, може би въобще в издателския бизнес, към истински истории. И това е напълно разбираемо. Хората в истинската история се отъждествяват по-лесно с героите. Има изумителни истории, които, ако бъдат разказани във вид на роман, никой няма да им повярва, толкова са абсурдни, но живият живот винаги е по-интересен от литературата.

Имам подобно наблюдение и върху онлайн стрийминг платформите като например Netflix и HBO, където все повече и повече хора сякаш се обръщат към документални сериали дали за убийци, дали за велики творци, но ми прави впечатление, че все повече се отправят погледите към действителни личности и събития. Самата аз наскоро посегнах към филма „Добрата сестра“ в Нетфликс, след което в продължение на часове четох в Google всевъзможни статии и материали за реалната случка и реалния човек, защото не бях чувала нищо за него преди това. Не бях чувала за тези зверства и ми беше много любопитно просто да проследя цялата история и, знаеш, с всяка отворена статия се появяват още пет. Изживяването да прочетеш, чуваш или гледаш една история, която се е случила в живия живот, така да кажем, е доста по-обогатяващо.

Да, и винаги е много изненадващо колко шарен може да бъде животът. Човек не спира да се удивлява и може би това е причината за този интерес. Аз например наскоро гледах по HBO един сериал на BBC, отново BBC, англичаните са добри в това.

Добри са.

Става дума за „SAS Rogue Heroes“, който отново е базиран на истински истории от Втората световна война. В Африка се развива действието. Разкош, разкош! Животът дава големи възможности.

Само последна скоба по темата. Това, което казваш, ми напомня за миналата година, когато излезе книгата„Доброволецът“. Тя разказва истинската история на Витолд Пилецки, който доброволно влиза в Аушвиц, подозирайки, че нещо нередно се случва там, с едничката идея някак си да може да оцелее и излизайки от Аушвиц, да каже на света какво се случва там. Бях толкова впечатлена от тази книга, че след това изкарах цял уикенд в гледане на документални филми и кратки сериали за Втората световна война. Изчетох всичко възможно за Витолд Пилецки, което, от една страна, ми даде някакви допълнителни знания и сега мога да влизам по-свободно в разговори на тази тема; от друга страна, ми беше много любопитно, защото се почувствах като изследовател, който тръгва по петите на някого, опитвайки се да стигне до корена на неговото дело, идея или мисъл.

Точно така. Това е може би ключът към загадката защо са толкова популярни тези формати.

Да, може би, наистина е това.

Заедно с автора и с екипа ти човъркаш историята и аха!

Вярвам, че това важи за всички: зрители, читатели, слушатели. Докато гледаме някаква история, независимо че хората са се постарали всичко да ни кажат и разкажат, ние самите допълнително провеждаме своя изследователска дейност и се опитваме да предвиждаме ходовете напред. Просто се опитваме сами да стигнем до някъде.

Да, сигурно е така. Сигурно е така, но, разбира се, нашите слушатели харесват и добър фикшън, което си пролича, когато реализирахме втори сезон на хитовия ни аудиосериал „Записки от Шато Лакрот“ на Мария Касимова-Моасе. Във втория сезон действието се пренася в село Злокучане, което е софийско село, макар и измислено, но човек може да се досети, че съществува някъде в Шоплука. Ако сте слушали или чели първата част, знаете, че прословутата френска рода на главната героиня, Калина, идва в село Злокучане. От това следват невъзможни ситуации, които човек трябва да прочете и да се приготви за голям смях. Разбира се, ние имаме и доста преведени оригинални истории, които са написани отново за Storytel, но на други езици, за други пазари. Ние сме решили, че ще са ценни за нашата публика и сме ги превели. Един експеримент в това отношение беше „Оргазъм за ушите“ – сериал, който пуснахме, еротичен, написан от нидерландски авторки въз основа на едно изследване на женската публика там за това какво всъщност искат жените, най-вече в секса. При жените, знаеш, сексът е свързан с емоционалното състояние, не е отделен от него. Прочитайки какво искат холандските жени, а ние не сме много далеч от тях, тези холандски авторки написват кратки истории, отговаряйки на исканията на своята публика. Много интересно се получи, може да го слушате в Storytel този „Оргазъм за ушите“.

Всъщност ние през лятото имахме разговор с Ванина Цонева точно за „Оргазъм за ушите“. Нейният разказ за опита ѝ с тези истории беше много любопитен. Тя каза например, че има нещо вълнуващо (или дори „перверзно“) в това да се возиш в градския транспорт и да слушаш такива истории. Също за мен беше много любопитно, както и съм сигурна за много от хората, които са чули и прочели нашето интервю, това, че тя направи паралели между тези истории и аудиопорното като жанр. Трябва да призная, че не подозирах, че съществува такъв жанр.

И аз не знаех.

Но ми беше много интересно. Разбира се, това беше повод да поразуча и тази тема и да разбера за какво точно става въпрос.

Виж какви познания само от допира със Storytel получава човек! А всъщност е съвсем логично. Известно е, че жените възприемат любовните думи и секса през ушите. Любовта при тях започва през ушите, докато при мъжете – през очите. За женската аудитория това е най-естественият начин да усетят и да се гмурнат в такава история. Последните две оригинални продукции, които направихме в Storytel и могат да се чуят при нас, са „Граничен пост“ - втори сезон на Дмитрий Глуховски, който, въпреки че го подготвяме отдавна, се оказа особено актуален в днешно време заради нещата, които се случват в Русия, заради войната с Украйна, заради изолацията, в която Путин постави тази държава. Оказва се, че Глуховски, който уж пише антиутопии, е по-скоро един хроникьор на случващото се в света в момента. Мисля, че той сам беше казал, че въображението на писателите вече не може толкова бързо да изпревари времето, защото времето ги опровергава и им се смее, и реално се случват невъобразими неща.

Всъщност той по убеждение е един от най-върлите критици на това, което онзи човек прави. При всички положения мога да си представя защо интересът към това заглавие е бил доста по-изострен тази година. Това ми напомня за романа на Питър Мей „Карантина“. Когато той го написва и предлага на редица издателства, получава реакции от рода: това вече е прекалено, чак пък цял Лондон в карантина, чак пък да няма хора по улиците, толкова смъртоносен вирус, хайде сега. Мей, разбира се, много разочарован, си прибира ръкописа в едно шкафче. Но ето че през 2020 г., за добро или зло, изведнъж телефонът му започва да звъни неистово. Всички се сещат за тази „глупотевина“ и започват да се бият за нея едва ли не. Оказва се, че тя вече не само не е нещо прекалено, а е самата реалност.

Да, човек вече да се притеснява да отвори книга на такава тематика в близкото бъдеще, защото може да се окаже, че е пророческа.

Да, определено.

Глуховски е недолюбван, разбира се, от властите в Москва. Не живее вече в Русия, не само заради книгите си, а и заради изказвания, които прави и с които критикува политиката на Кремъл, но основното е това, което той пише, защото със сигурност с книгите си, с „Граничен пост“ най-вече, той стига до много повече хора, отколкото с някакви сухи изречения за политиката в момента.

Разбира се.

Даже смятам, че ги възпитава по някакъв начин, че ги променя, а не просто изказва мнение. Той ги променя, защото им дава, макар и да измисля, един контекст и по-широка картина какво би било, ако. И ето на, ако това се случва в момента, ние вече имаме очи да го видим. Значи наистина това следва? Толкова ли ще е страшно? Трябва да го спрем! Трябва да го предотвратим! Та има много политика в „Граничен пост“ на Глуховски, както впрочем и в другите му книги. Той смята, че политиката е част от живота във всяко негово направление, и е абсолютно прав. Другото любопитно нещо, което може да се чуе само и единствено в Storytel, е аудиосериалът „Фрида. Да живее животът!“, написан от известната испанска писателка Кармен Доминго. Поканихме Ана Пападопулу да го прочете, защото решихме, че ще направи много добра интерпретация. На нея ѝ отива и на гласа, и на характера, на цялото ѝ излъчване, а дори и визуално може да се намери прилика със самата Фрида Кало. Получи се чудесен аудиосериал за слушане. Препоръчвам ви го много!

Фрида Кало, струва ми се, винаги е добра идея. Тя създава усещане за живот въпреки живота, което всъщност е най-ценното при нея. Запазва своята вътрешна поезия и любовта към изкуството въпреки всичко, което се стоварва и върху тялото й буквално, и върху душата й. Сигурна съм, че това е заглавие, което е подходящо за слушане тези дни, особено по празниците, когато всички имаме малко повече свободно време.

Не е типичната сладникава коледна история.

Никак даже.

Да, никак не е сладникава, това е реалната история. Романизираната биография на Фрида е в крайна сметка това, което е написала Кармен Доминго. Това е и роман, но абсолютно всичко в него е документално достоверно. Вдъхновяващ е примерът как всички неща, които ѝ се стоварват, тя ги преработва в себе си и ги превръща в нещо хубаво, в изкуство.

На всички ни се случва от време на време да се оплачем, да примрънкаме, да похленчим колко ни е тежко. А тук всъщност има една жена, която в много голяма част от съзнателния си живот е прикована към легло. Тя успява вътре в себе си да намери някаква любов, сила или светлина, за да изрече онази прочута фраза: „За какво сте ми крака, като мога да летя?“. Малцина са тези, които носят в себе си такава сила и могат да превърнат физическата болка в енергия за изкуство и желание за живот, така че историята на Фрида действа много вдъхновяващо.

Невероятно. Невероятна жена!

Страхотна е! Ех, че хубаво, чак се размечтах.

Сега, разбира се, сме подготвили нещо хубаво и за началото на следващата година.

Тъкмо щях да попитам за бъдещите ви творчески планове (смее се).

Творческите ни планове не спират до края на тази година. В началото на следващата година предстои нещо ново отново от Васил Попов, автора на „Мамник“. На него явно много му се услади писането. Между другото,историята на Storytel с Васил започна от конкурса, който ние направихме за Storytel Original, за пилотен епизод в Storytel Original. Той беше един от двамата, които журито избра. Васил е написал втора история и тя се казва „Пермафрост“. Отново са намесени митологични създания, отново има хорър, отново има български фолклор и обичаи, но в същото време има традиции на индиански племена от Патагония. Действието се развива близо до и в Антарктика. Явно Васил е бил вдъхновен от българските антарктически експедиции и е написал изумителна история, в която със сигурност има много проучване. Много неща трябва да се проучат, за да разположиш тази история на правилното място. Когато тръгнах да я чета, не можах да я оставя, така че бъдете сигурни, че много ще ви хареса „Пермафрост“. „Пермафрост“, между другото, е геоложки термин, ако не бъркам, който обозначава тези части от земната повърхност, които никога не са се размразявали. Такива части от повърхността са вечно замръзнали и заради глобалното затопляне се срещат на много малко места по света: Антарктика, Северния полюс, части от Сибир. Много е вълнуващо!

Звучи много любопитно и определено звучи като следващия аудио и литературен хит, който се задава.

Надявам се.

Това е много хубаво. Значи разбрахме кои са заглавията, които можем да чуем, ако сме пропуснали, и какво да очакваме за следващата година. Ани, какво пожелаваш на Storytel за 2023 година?

Какъв интересен въпрос! На Storytel пожелавам да срещне интересни истории. Кой беше казал, че светът не се състои от атоми, а от истории, и ако срещнеш интересни истории, значи живееш по-хубаво, по-пълноценно.

Сигурна съм.

Пожелавам хубави истории.

Пожелаваме и ние хубави истории на Storytel, които след това да слушаме с нетърпение. Благодаря ти!

И аз благодаря!