Storytel Book Club със Свилен Ноев

Да изживееш добрите истории.

Свилен, привет! Много сме щастливи, че си част от Storytel Book Club, за да си поговорим за добрите и смислени истории, които оживяват в аудио формат. Може би това е най-любопитният разговор, защото този път си говорим с любима за всички ни личност, която все още не е имала щастието да се срещне с аудио книгите. Впрочем мисля, че всички ти завиждаме за това, че за пръв път ще слушаш книги в различен формат. Нека си поговорим за това как си представяш, че най-подходящо биха оживели любимите ти книги и автори? Какво би търсил в един прочит, преди да си го пуснеш?


Здрасти! Ако е някоя книга, която ми е много любима, искам гласът да е много красив. Ако е мъж, си представям да има спокоен глас, да не е като моя жабешки (смее се), а да е симпатичен глас, примерно някой от телевизиите, да е с хубава дикция. Някак си да разказва историята, както аз я чета наум. Представям си, че имам глас на Бари Уайт, който разказва Имало едно време… тука в Америка четирима пияници и така. “На Изток от Рая” примерно искам да си я пусна, когато имам концерт във Варна или в Русе, да тръгна с колата и да си я слушам, да се отнеса. Това прави всъщност музиката и голяма част от изкуството. Отлепя те от земята и започваш да си мислиш разни работи, докато в момента се случват други неща. Когато ходя на хубав концерт, започвам да си мисля как трябва да направим парчетата по-добре, как да си изпея припева, за да го харесат хората повече… някак си мисля, че аудио книгите могат да го направят това отлепяне, ако е прочетено с готин глас… според мен не е като едно време със звуци отстрани, както беше по радиото. Помня, че в приказките озвучаваха всичко, дори и вятъра (имитира звук на вятър и се смее). Беше много готино.


Е, тук само можем да си представяме вятъра.


Да. Тук вече трябва да е много готин актьорът. Ако Теодора Духовникова прочете някоя книга, бих я слушал. Мисля, че много хубаво говори. Или пък Малин Кръстев, Иван Бърнев или Юлиан Вергов…


Всъщност това прави и музиката. Тук вече говоря като фен на твоите парчета, но текстовете са една от водещите сили и в известен смисъл и твоята музика прави това с всички хора, които я слушаме…


Надявам се, да.


Не е само звученето, нито само мелодията, ами между двете уши започва да живее един текст, който е свързан с живота на хората, които слушат и да кажем, че твоята музика действия като аудио поезия.


Аудио поезия, да… Мерси. Голяма част от цялото нещо е самата мелодия и това как един човек може да направи гласа така, че хората да му повярват. В момента, в който някой каже “Групата Остава много ми харесва, но гласът много ме дразни”, разбирам, че този човек нищо не разбира от тази група и все едно се дразни на самия себе си.


Свирим заедно толкова много години и сме се превърнали в едно цяло. Много е важна мелодията, а след това е важен и гласът. Както в една аудио книга е много важно как ще пресъздадеш текста и как ще направиш мелодията. Има милион начина да развалиш една песен. Актьорите казват, че има няколко варианта да направиш текста като хората - да го направиш виртуозно или да го развалиш. Взимаме Принс примерно. Дали той трябва да изпее “Шоколад”, както той пее - с хиляда извивки или трябва да го изпее както аз? Или трябва да го изпее някой некадърник (смее се). Има много варианти, които могат да се изпробват докато се открие правилният. И това според мен е много важно при аудио книгите. Актьорите и говорителите имат хубави гласове и хубаво произнасят думите, но в един момент може да я няма цялата емоция от книгата... 


Имат страхотна дикция, но си мисля, че е най-важно първо те да повярват в текста, да се запознаят с него и да се почувстват добре в него, за да може да стигне по най-подходящия начин до хората. Знаем всички в кои моменти слушаме музика, а именно почти винаги. Спасяваме се с нея, пътуваме с нея, комбинираме я с работа. С изненада открих, че се концентрирам по-добре на музика. Тоест тишината ме дразни понякога и за да се свърши повече работа се концентрирам с музика. В този ред на мисли с каква дейност си представяш, че би комбинирал слушането на аудио книгите? Освен докато пътуваш в кола…


Както ти правиш, аз например когато мисля някакъв текст, много се изнервям да ми е тихо. Но като пишеш текст, не трябва да слушаш музика, аз си свиря припева в главата и това е доста досадно за другите хора. Когато съм сам вкъщи и се чудя какво да правя, само и само да не си пиша текста, защото не мога да го напиша, започвам да мия чинии и да правя неща, които не обичам да правя. Така мозъкът си почива. Казва си: “Стоп,  почини си, мойто момче, почини си, измий чиниите, сложи си мръсните дрехи там, пусни една пералня” и като пуснеш пералнята, се случва. Идват думичките и тръгват нещата. Какво друго трябваше да кажа?


С тези дейности ли би комбинирал аудио книгите? Всички твърдят, че много лесно се слушат книги докато се вършат делнични задачи, но има момент, в който когато произведението е толкова интересно  и самото повествование е любопитно, пък актьорът чете нечовешки готино, зажияваш в историята и рязко спираш да внимаваш в чиниите, прането и каквото и да е друго. Просто ми беше любопитно какъв тип литература би слушал докато извършваш тези дейности така, че те да се случват добре?


Може би сме си говорили с теб, че когато бях на 20, четях много Хенри Милър...


О, вярно, че сме си говорили за Хенри Милър...


И като влязох в казармата, бях един гневен 20-годишен пръдльо, който нищо не харесва - само гръндж, британски поп и Металика. Мрази себе си, обича себе си и е постоянно в полюсни състояния. Тогава намерих Хенри Милър. Прочетох “Sexus” за половин ден и след това изчетох всичките му книги за няколко месеца. Много интересно кой би могъл да го изчете. Примерно Захари Бахаров, той много смешно рецитира Славейков. Може би много ще се смея, ако Захари го прочете. Защото там (бел. ред.: в литературата на Хенри Милър) има много комични моменти, но като цяло пресъздава живота си като нещо тъжно и супер цинично и само някакви жени са му в главата (смее се), класически творец. 


Спомням си “Спокойни дни в Клиши”. Едно малко произведение, което вероятно не е сред най-значимите му творби, но е тъжно, леко цинично, парижко, с много жени и объркани мъже край тях. Не знам защо си представям Малин Кръстев.


Малин, да. Ще свърши работа. Страхотен е.


Обаче това не мисля, че би вървяло с миене на чинии.


Не, не, трябва да е нещо много приятно. Те самите му истории са много интересни. Като започнеш да четеш книгата… има ужасни глупости, но толкова интересно ги разказва. Една много готина книга искам някой да прочете в Storytel - примерно “Некролози” на Уилям Сароян - велика книга, която по случайност прочетох в годините, когато четях много книги. Сега от толкова писане на текстове прочитам една книга и все едно съм изчел двеста. Като измисляш музика и пишеш текстове, не трябва да се вълнуваш от чужди неща, защото започваш да крадеш от тях. Когато напиша два текста близко един до друг, виждам, че  думите са почти еднакви. Дори и смисълът да е друг… човек се влияе и когато четеш толкова велики неща, нищо чудно да откраднеш малко.


Така е, но пък ако крадем отнякъде, най-добре е да крадем от великите неща, нали така? Мисля, че няма по-подходящо място за кражба. С този твой глас, който много хора обичат, но май и много хора...


Аз нямам вина. Понеже през целия ми живот някакви провинциални метълисти ме изкарват, че аз съм виновен за този глас. Господ ми е дал този глас, съжалявам, това е. 


Дал ти е глас, който всички ние много го обичаме, така че…


В социалните мрежи най-активни са най-нахалните и най-провинциалните хора. Тези, които са най-недоволни от живота. Когато излезе първият ни албум, беше модерно да обиждат хората на гей. Сега никой никога не обижда на гей, защото после му отговаряш, че е хомофоб и мрази хората.  Така де, каквото дал Господ. Метълите трябва да се ядосват на Господ, не на мен. Просто намерих като млад варианта, че мога да се изразявам с гласа си и го правя вече много време.


Идеалният вариант би бил да не се ядосват и да се смирят малко, но това е друга тема. Какво произведение си представяш, че би могло да оживее с твоя глас? 


Детски приказки, да играя жабата, крокодила, който е глупав (смее се). С този глас не можеш да играеш много неща… може би някой змей, който е много тъп, но и много забавен (смее се). Някаква такава гадинка малка, която е злобничка леко. В една колекция детски песни пея Рачо Капитана и се оказа, че от всички популярни парчета децата най-много харесват Рачо, защото моят глас най-много им наподобява на жаба или на раче и това много ми харесва. Аз знам какъв ми е гласът и дори понякога като го слушам си казвам “Да, нормално е метълът от Тутракан да не харесва гласа ми”. Не всеки на тоя свят е Джеймс Хетфийлд, сори, и аз го харесвам, ама не става.


Метълът от Тутракан и много други неща не харесва по съвсем други причини...


Не съм ходил никога в Тутракан.


И аз не съм, но това вероятно са някакви екзистенциални кризи на метъла от Тутракан, струва ми се... Смятам, че с твоя глас и прозаични произведения за възрастни биха могли да оживеят.


Мислиш ли?


Да, мисля, защото начина, по който разказваш истории с музиката си, пък и сега като те слушам... си представям, че много текстове могат да оживеят, без да са жабчета и змейчета.


Има голяма разлика в гласа, когато пееш и когато говориш. На английски се казва singing voice и speaking voice. Гласът ми е много по-хубав, когато пея. Вокалистът на REM има същия проблем, това е един от най великите певци завинаги, но казва, че  много си харесва гласа докато пее, но когато говори е отвратителен. А той е супер звезда и си го признава. Наистина не му е толкова готин гласа. Не е като на Еди Ведер, който като говори с ниския глас, си казваш “Мъж съм, обаче ме вземи да ти мия чиниите”. Така де… каквото се падне. Но ако трябва да прочета нещо много готино, ще пробвам. С уговорката, че ако е жив авторът и не го хареса, после може да го изтрием и да си намери по-добър от НАТФИЗ.


В Storytel има възможност да се слушат страшно много жанрове, което може да е доста объркващо (в добрия смисъл, разбира се) за хората, защото там има и поезия, психология, съвременни романи, класика, световна, българска, руска и каква ли не литература. Във времето, в което би могъл да комбинираш делнични дейности с това някой приятен глас да ти разказва история, в кои  литературни форми би се почувствал най-добре? Освен Хенри Милър, за който вече се разбрахме.


“На изток от рая”, ако някой прочете… Казах ли го това, че искам да пътувам и да си го слушам?


“На изток от рая” можеш още сега да си я пуснеш, защото  я има в Storytel и я чете Никола Стефанов, който чете  и “Майстора и Маргарита”


Ау, “Майстора и Маргарита”, много яки книги си е избрал този човек.


Най-любимата ми българска книга е “Осъдени души”. Тая книга като я прочетох си казах: “Не, това не е българин, това е велика книга.” Според мен трябва да се чете от всички. Има ли я?


Има я. Чете я Параскева Джукелова.


О, Параскева, супер. 


Знаеш ли, когато ти зададох въпроса за твоя глас, в моето подсъзнание изплува “Гълъбът” на Патрик Зюскинд - малко по-ъндърграунд произведение, но много любимо за мен, защото проблематиката, която е засегната там, са онези много малки делнични неща, които ни поставят в някакъв затвор, в който самите ние удобно се настаняваме. Става дума за буквален страх от гълъб, който колкото и комично да звучи, спъва нормалното протичане на делникът на един човек и, разбира се, ако погледнем цялата тази тема по-отгоре, е много важно да отделяме време и да разсъждаваме за тези малки, които не са никак малки, бариери, дето сами си ги поставяме. Като цяло е много важно произведение. Докато си говорихме, си представих как “Гълъбът” много добре би ти паснал като текст. 


Ще го прочета, много ще ми ще ми е интересно.


Мисля, че много добре би разказал тази история и ето колко хубаво, че споменаваш автора сега.


Зюскинд е от авторите, които не мога да повярвам, че са измислили толкова гениално нещо. Една от топ три книгите, които трябва да се прочетат.


Какво да си кажем за финал?


Хората да внимават как изпозлват думите, защото раняват много лесно, а всъщност най-важното е човек да е искрен и като обича някого да му го казва по-често. И да имаме повече деца, аз много искам да имам още много деца. Пожелавам на всички хора да не се страхуват от това да имат семейства и деца и да обичат изкуството, защото то ни спасява много често от тоя живот, който не е хич лек напоследък. Весели празници да имате, а ако го пуснете след празниците, да имате весела 2022 година, да слушате Остава - издаваме албум другата година, който ще е с 12 парчета, в момента го работим. И така… успех на всички… в живота.



бюлетин

още интеракция