Тилда Суинтън: „Амбицията ми винаги е била да имам къща на брега на морето и няколко кучета“
Саймън Хатънстоун от The Guardian интервюира Тилда Суинтън.
Странно е как хората предполагат, че имаш да кажеш нещо дълбоко, само защото си участвал в няколко филма. Аз нямам какво да кажа. Не знам нищо. Едно нещо знам, че не искам дори да се преструвам, че знам нещо. Така че нека вместо това да излезем на разходка с кучетата.
Суинтън е необикновена променяща се фигура - тлееща в "Голямото плискане", сива в "Трябва да поговорим за Кевин", престаряла в "Гранд хотел Будапеща", гротескна в "Снежен снаряд". В ролята на Орландо в едноименния филм на Сали Потър тя сменя полове и вековете. Може би най-дръзката от всички е изтъкнатата възрастна д-р Клемперер в "Суспирия". Тя заема уникално място в киното, обсипвайки мейнстрийм филмите с инди достоверност, а инди филмите - с мейнстрийм жизненост. Суинтън е кралицата на инди-стрийма.
Изминали са 36 години от дебюта на Суинтън в киното във филма "Караваджо" на Дерек Джарман. Тя се превръща в муза на Джарман, а той - в неин ментор. Работата на Джарман е експериментална, колективна и предизвикателна - идеална за младата Суинтън, която няма професионално обучение и през по-голямата част от кариерата си се чувства технически затруднена. Понякога Джарман я използва повече като модел или присъствие, отколкото като конвенционален актьор, което тя обича.
Суинтън със сигурност никога не е искала да бъде звезда. "Винаги съм имала намерение да се снимам само в един филм", казва тя. Наистина? Тя кимва. "Харесва ми да виждам хора за първи път във филм. Това е една от причините да обичам документалното кино. Обичам да виждам хора, изобщо не ме интересува да виждам актьори. И най-добрият начин да не досаждаш на публиката, ако си актьор, е да направиш само един филм; тогава те са те видели, запознали са се с теб, бил си интересен и нов и никога повече не им се налага да те виждат."
В крайна сметка тя прави девет филма с Джарман и оттогава печели "Оскар" за ролята си в "Майкъл Клейтън" и редовно работи с най-талантливите режисьори в света - по четири филма с Джим Джармуш и Уес Андерсън, предстои й третият с Джоана Хог и по два с Бонг Джун-хо и братята Коен. Тилда казва, че това е като да имаш различни семейства и че постоянната работа с различни хора е начин да се поддържаш свеж.
Миналата година големият испански режисьор Педро Алмодовар направи първия си англоезичен филм - половинчасова, еднопланова адаптация на "Човешкият глас" на Жан Кокто, с участието на Суинтън. За първи път тя се среща с Алмодовар на парти преди наградите "Оскар" през 2008 г. Тя казва, че са се сближили, защото са били аутсайдери, които са се забавлявали.
"Ние с него имаме тази прекрасна дълга история на срещи на холивудски събития и сме двамата срамежливи - гъделичкащи се, щипещи се и очакващи с нетърпение да разкажат на хората вкъщи, но не достатъчно уверени, за да влязат и да заговорят, да речем, Анджелина Джоли."
Стигаме до Лох Нес. Роузи и Дора излизат от колата, за да си разтегнат краката, a Дот, Луи и Снежко скачат. Въздухът е свеж, листата хрущят, кучетата са в екстаз.
Катрин Матилда Суинтън е родена в Лондон в аристократично англо-шотландско военно семейство, което може да проследи родословието си до Средновековието. На 10 години е изпратена в училище-интернат; с една година по-напред от връстниците си, тя е тормозена заради мозъка си и в продължение на пет години почти не проговаря. Заминава за университета в Кеймбридж с намерението да стане поетеса, но след като пристига там, не написва нито едно стихотворение.
"Това е срамът на живота ми", казва тя. "Аз съм истински провал" Предполагам, че се шегува, но тя го мисли сериозно. "Трябваше да се занимавам с едно нещо и веднага изпуснах топката. С това е свързан истински мрачен срам". Наистина ли никога повече не е писала стихотворения? "Много, много спорадично и насаме".
Срамувах се от липсата си на амбиция. Като дете амбицията ми винаги е била да имам къща на брега на морето, градина, деца, няколко кучета и много приятели. Исках да създавам нещо с приятели. Нямаше значение какво, можеше да е магазин за вълна. Това бяха моите амбиции и те все още са такива, и аз просто искам всичко това да продължи."
Защо намира това за смущаващо? "Защото ми се струваше, че е толкова дилетантско да искам. Една от причините, поради които казвам, че ми е трудно да се опиша като актьор, е, че в университета първите хора, които срещнах и които искаха да станат актьори, бяха много сериозни в това отношение и някои от тях се справиха много добре." Един от нейните връстници е Саймън Ръсел Бийл. "Те бяха съсредоточени и професионални, много ясно съзнаваха, че участват в една традиция и професия. Аз много добре осъзнавах, че не съм такава."