Очаквано добрата комбинация между Педро Алмодовар и Тилда Суинтън
Нов творчески тандем, който обещава вълнуващи резултати.
Последните месеци 70-годишният Педро Алмодовар посвети изцяло на кампанията за филма с Антонио Бандерас и любимката му Пенелопе Крус “Болка и величие”. Но това не значи, че съвсем скоро няма да се върне към онова, което умее най-добре - да разказва истории по безпощадно истински начин. Пред IndieWire Алмодовар споделя плановете си за два нови проекта през годината - късометражен филм с Тилда Суинтън, адаптация по едноактовата пиеса на Жан Кокто “Човешкият глас” и нов пълнометражен филм, базиран по кратките истории на Лусия Бърлин “A Manual for Cleaning Women.” И двата филма ще бележат дългоочакваното за Алмодовар навлизане в света на англоезичното кино след няколко опита във времето - през 90-те получава предложение да снима “Монахини в действие”, а преди няколко години адаптира и “Жулиета” на Алис Мунро. Първоначално във филма трябва да участва Мерил Стрийп, но в крайна сметка Алмодовар решава да направи филма на испански. Според запознати, късометражният филм с Тилда Суинтън ще послужи за по-плавно преминаване на Алмодовар към предизвикателството да снима на чужд език.
Режисьорът планира да снима “Човешкият глас” в Мадрид през Април с оригинални декори.
Странно е, че приятелите ми се изненадват, когато ме питат какви са следващите ми творчески планове и аз им отговоря, че искам да снимам късометражен филм, който ще е с продължителност от 15 минути, няма дори да е сериен. В момента съм истински влюбен в историята и съм много щастлив, че имам възможността да я направя.
Кокто пише “Човешкият глас” през 1928 година. Поставена е за първи път през 1930 година във Фраинция. Пиесата разказва за последния разговор на една жена с любовника й. Алмодовар и преди е откривал вдъхновение в тази творба, използвайки я за сценария на номинирания за Оскар през 1988 година “Жени на ръба на нервна криза”. Този път режисьорът работи заедно с Тилда Суинтън и двамата променят различни аспекти от историята и героите - в тази версия жената ще се опита да убеди любовника й да не я напуска.
С Тилда работихме над тези промени, защото искахме да видим дали думите ще звучат правдоподобно от героинята. Мислех си, че никоя жена не би се държала така, защото е старомодно. Този начин на мислене вече не съществува.
Алмодовар първо пише сценария на испански, а след това го превежда на английски. Споделя, че филмът за него е много личен визуален експеримент. Фокусирайки се изцяло върху персонажа на Суинтън и кучето й, той сбъдва и една отдавнашна своя мечта: да работи с актрисата.
В работата си имаш нужда да усещаш, че си разбран. При Тилда нещата се случиха точно както съм си мечтал. Тя е толкова интелигентна. Вдъхна ми много увереност, разбирахме се прекрасно по време на репетициите.
Алмодовар се надява да успее премиерата на “Човешкият глас” да бъде през есента, за да след това се гмурне в продукцията на “A Manual for Cleaning Women”. Режисьорът е завършил първата чернова на филма в пътуванията си между фестивала в Торонто миналата година и тазгодишния период на награди до Оскарите. Споделя, че вече има на ум двама актьори, но отказва да бъде по-конкретен.
В свое интервю миналата есен Алмодовар заявява и плановете си да адаптира “пет истории от американски писател”, чието действие се развива в Тексас, Оукланд и Мексико, смесвайки английски и испански. Това, оказва се, са историите на Лусия Бърлин, за които той споделя още през 2016-та, наричайки ги “новото ми любимо четиво”
Бърлин не е по-различна от Алис Мунро. Tя е алкохоличка, омъжена за несретник. Много сложен образ.
Алмодовар рядко пътува до САЩ и все още работи върху организирането на международни снимки - вероятно е да се наложи да смени Испания с Мексико, но основно действието на филма ще се развива в Сан Франциско и Оукланд.
Разбира се, че се чувствам по-малко уверен, що се отнася до тази история. Но не съм уплашен. Точно като героя в “Болка и величие”, не мога да живея, без да правя филми. И няма значение дали големи или малки. Просто трябва да мисля за бъдещето. И сега го правя.
бюлетин
още авангарт
-
Жулиет Бинош и Кан
Четири десетилетия след дебюта си в Кан, Жулиет Бинош ще оглави журито на кинофестивала пр...
-
Берлинале 2025: „What Does That Nature Say to You“ на Хонг Сангсу
Филм, в който светът и хората са наблюдавани, но не и режисирани
-
Берлинале 2025: „Hot milk“ на Ребека Ленкевич
Дебют с характер: „Hot Milk“ и преобръщането на повествователните очаквания