Болно от любов сърце
И какво представлява синдромът на разбитото сърце?
Едно от най-красивите и най-вълнуващите състояние на света е, когато току-що сме се влюбили. Нужно е само да си помислим за обекта на нашето желание, и сърцето започва лудо да бие в гърдите ни, а ние преливаме от планове и енергия. И което е особено радостно – хормонът на щастието и свързващите хормони, които се отделят при този процес, допринасят дългосрочно за здравето на сърцето ни. Учени от Калифорнийския университет дори са открили, че сърцебиенията при влюбени двойки започват да се уеднаквяват, когато те само стоят един срещу друг и се гледат в очите. При което женските сърца видимо по-бързо се напасват към това на обичания мъж, отколкото мъжките. Къде точно се крие причината за това, все още не се знае, но не е ли суперромантично, че влюбените споделят дори туптенето на сърцата си!
Какво става обаче, когато романът се разпадне? Какво се случва тогава със сърцето ни? Всеки, който някога е изпитвал силна любовна мъка, познава болката на самотата, тъгата и усещането за пълна лишеност от собствената си стойност. Загубата изглежда прекалено голяма, болката е едва поносима. Ставането сутрин, взимането на душ и организирането на делника струват огромни усилия. Храната вече не е вкусна и изглежда, че слънцето завинаги е залязло.
В такива случаи играем главната роля в ставаща за сцена трагедия и страдаме от чувство на отчаяние, което заплашва да ни прекърши не само душевно, но и телесно. Но възможно ли е такова психично бреме наистина да ни убие? Може ли действително да умрем от разбито сърце?
Да, това се случва наистина. Макар и много рядко. Защото разделите, продължителната скръб от загубата на обичан човек, както и други дълго продължаващи душевни натоварвания имат огромни последствия за организма ни. Не е задължително това да са запомнящи се преживявания, които накрая ни вредят и физически. Само липсата на признание, тормозът или постоянното мърморене са достатъчни да вкарат човека в гратификационна криза, която в крайна сметка предизвиква огромни физически страдания. Причините за болките действително са на психична основа, но самите болки са много истински, а не въображаеми
На 23 октомври 2004 г. Япония беше ударена от тежко земетресение със сила 6,8 по скалата на Рихтер. Веднага след това група японски учени започнали обстойно да се занимават с 16 пациенти, при които бил диагностициран синдром на разбитото сърце, или както го наричат в Япония – тако-цубо синдром. (Между другото, тако-цубо е названието на капан за калмари, чиято форма напомня на страдащо от този синдром сърце.) Засегнатите лица били петнайсет жени и един мъж (на средна възраст 71,5 години), непосредствено съпреживели земетресението. Учените изчислили, че причиненият от това стрес увеличил възможността за поява на тако-цубо синдром 24 пъти. Защо обаче от него са били засегнати почти само жени, все още не е напълно изяснено. Един опит за обяснение прехвърля отговорността върху базисната емоционална структура на жените, но това ми изглежда прекалено набързо направено заключение.
Впрочем и приятни преживявания, например печалба от тотото, могат да предизвикат синдром на разбитото сърце, като връзката между повишените стойности на адреналина и норадреналина изглежда много вероятна. Защото при тумор на надбъбречната жлеза, така наречения феохромоцитом, при който туморът също отделя голяма количество от тези стресови хормони, последиците са сходни като тези на синдрома на разбитото сърце […]
Защо това е така? Според една теория тялото се опитва да предпази сърцето отвредни влияния, но понякога малко прекалява, което води до синдрома на разбитото сърце. А обратният ефект на адреналина би трябвало да предотврати свръхстимулацията на мускулните клетки от стресови хормони в случай на емоционална критична ситуация. В противен случай това състояние също може да стане животозастрашаващо. През 2004 г., когато учените съобщиха за засегнати от това сестри, се появи и предположението, че рискът от заболяване от синдрома на разбитото сърце е генетично предпоставен, а през 2006 г. бяха изказани мнения, че причинителят на болестта вероятно е вирусна инфекция с човешкия херпес вирус 5.
Изследването, колкото и успешно да е то, не може да постигне едно нещо: да облекчи болката на разбитото сърце. Страдаме ли от тежка любовна мъка, никой лекар на земята не може да премахне това ужасно чувство. Единственото, което поне малко облекчава болката, са добрите приятели, на чието рамо можем хубаво да си поплачем. И в крайна сметка: времето лекува всички рани. Открито изживяната любовна мъка често се тълкува като слабост, което аз не мога да приема. Какво по-човешко от това да сме дълбоко разтърсени от любовта? Или по-точно: от нейната загуба?
Повече по темата може да прочетете в книгата "Тупти, сърце" от ИК "Колибри".
Превела от немски Лазарина Чернокожева
книга нова книга представяне