Философията на помощ по време на пандемия

Питаме Сартр, Сенека и други големи умове. Как да преминем през всичко, което се случва напоследък?

Сериозни опасения за бъдещето. Това са обичайните трепети на родителите, когато поредното повече или по-малко невинно отроче ги ощастливи с вестта, че ще се влее в редиците на студентите по философия. Философията няма слава на практична наука, както и повечето хуманитарни специалности, способни да пълнят души и да изпразват джобове. Що се отнася до духа и материята обаче, пандемията с коронавирус не пита – изправя и двете пред предизвикателства, за които голяма част от човечеството отдавна е забравило. И докато неизбежно разбираме колко неща сме смятали за даденост в живота си, можем да преосмислим и отношението си към тази привидно непрактична област от човешкото знание. 

В пандемичните времена особено много изпъква стоицизмът, защото една от основните му цели е  да запазим вътрешният си мир, независимо от обстоятелствата. Стоиците считат живота си за подготовка за трудни времена като днешната пандемия. Епиктет, един от "светата троица" на късния стоицизъм (заедно със Сенека и Марк Аврелий), казва, че колкото е по-голяма трудността, толкова повече слава носи справянето с нея, а доброто име на моряка идва от бурите, през които е минал. 

Но нека не забравяме... 

Стоицизмът води началото си от 3 век пр. Хр., негов основател е Зенон от Китион, а името на течението произлиза от Стоа Пойкиле (пъстра стоа) – портик с колонада на Агората в Атина, където Зенон започва да преподава. Стоицизмът е своеобразна пътека към щастието чрез приемането на момента от настоящето такъв, какъвто е. Според стоиците това може да бъде постигнато единствено, когато човекът целенасочено не се оставя да бъде контролиран от емоциите, от стремежа си към удоволствия, от страха от болка и в същото време се отнася с другите честно и справедливо. Най-голямата ценност за стоика е добродетелта. Практичен ли е стоицизмът в психологически план? Той оказва влияние при създаването на когнитивно-поведенческата терапия. Какво по-убедително доказателство от това? 

И все пак по какъв начин тази философска доктрина може да ни помогне днес?  

    

Кое зависи от нас?             

Един от основните принципи на стоицизма е да разделяме нещата на тези, които зависят от нас, и на тези, които не зависят от нас. Нашите действия и мисли зависят от нас, а външните обстоятелства – не. Това, което ни се случва, най-често не е под нашия контрол, но от нас зависи как ще го приемем. Много хора намират в тази техника изключително полезно средство за борба срещу стреса.

Медиите ни бомбардират с отрицателни новини: хора умират по стълбите на болници, починал е поредният лекар, санитарка не може да се прибере у дома си, защото съселяните ѝ изпитват страх и не ѝ разрешават. Можем ли да разрешим тези проблеми? Не. Следователно не помагаме както на себе си, така и на другите, ако приемем това твърде емоционално и позволяваме то да ни въздейства до степен, че да пречи на нормалното функциониране на психиката ни. Какво обаче зависи от нас? Можем да предпазим себе си и да намалим  участието си в потенциалната верига от заразявания или да говорим лично с приятелите си. 

Можем ли да променим чуждата гледна точка чрез коментари под някоя публикация във "Фейсбук"? Не. Най-вероятно единственото, което ще произтече от това, е да загубим  емоционалното си равновесие и да се ядосаме. По този начин не предпазваме себе си и не помагаме с едно от малкото неща, които зависят от нас. 

Когато фокусът ни е върху нещата, които зависят от нас, животът ни става по-лесен и пълноценен. В противен случай хабим енергията си напразно. 

От какво се страхуваме наистина?

Ние сами създаваме своя рай или ад чрез това по какъв начин интерпретираме външните обстоятелства. Марк Аврелий казва, че най-често ни разстройват не самите събития, а нашето мнение за тях. Сенека твърди, че в повечето случаи ние сме уплашени, а не наранени и страдаме от въображението си, а не от реалността. Стоиците запазват способността си да мислят рационално в трудните моменти, без да изпадат в паника и безпокойство. 

И като става дума за възможно най-екстремни ситуации, стоиците не само говорят, а прилагат философските си възгледи на практика. Сенека живее по времето на едни от най-жестоките римски императори – Калигула и Нерон. Дори е наставник на Нерон, но когато е шейсет и осемгодишен, загубва доверието на императора, който му нарежда да се самоубие. Той си прерязва вените, но поради диетата си и възрастта си не губи достатъчно кръв, затова изпива отрова, която не успява да свърши работата, така че накрая си помага с една гореща вана...

Епикур е роб в първите 18 години от живота си, а Марк Аврелий пише известното си съчинение "Към себе си" по време на военни походи и епидемия от чума, продължила 15 години, която най-вероятно отнема живота му през 180 г. сл. Хр. 

Друг важен съвет на стоиците би бил да не позволявате на чуждото мнение да има негативно влияние върху вас. Разумно е да използваме медиите като източник на информация, но да отсяваме фактите от негативизма или позитивизма, прибавени към тяхното отразяване. 

Вирусът може да навреди на тялото ни, а може и да ни убие, но страхът би могъл да отнеме нашата хуманност, ако му позволим. За стоиците второто е с пъти по-лошо от първото. 

Ние всички сме свързани 

Стоицизмът е космополитен и настоява, че човекът е социално животно. Всички сме свързани. Ние бяхме принудени да осъзнаем този факт. Когато Италия бедстваше през пролетта, Китай се притече на помощ и изпрати медицински специалисти, запознати с коронавируса, и контейнери с медицински консумативи. На всеки контейнер на китайски, италиански и английски беше изписано:

"Вълни сме от едно и също море, цветя от една и съща градина, листа от едно и също дърво."

Неслучайно тези думи са на Сенека. 

Друг аспект на тази взаимосвързаност е отношението към другия. И доколкото това отношение се изразява по всевъзможни начини, нека кажем най-практичното: "Бъдете хора. Не се презапасявайте. Оставете тоалетна хартия за ближния си. И ориз, и консерви. 

Негативна визуализация 

Във времената, в които над всяка негативна представа тегне клеймо, можем да си припомним тази техника на стоиците. Естествено, тук не става дума за хаотично пропадане в негативното, а за това по какъв начин рационално можем да впрегнем негативното за постигане на позитивен резултат. 

Техниката се изразява във визуализирането на най-ценните неща в живота ни (хора, предмети, социално положение) и в това да си представим как ги загубваме. Тези въобразени страдания, ако можем да ги наречем така, ни помагат да понасяме по-лесно загубите, които неизбежно ни предстоят в живота, но и ни подтикват да оценим повече хората, на които държим. Трудно бихме приели някой за даденост, ако ясно осъзнаваме, че той би могъл да си отиде във всеки един момент. 

А ето и два примера извън стоицизма. 

Епикурейството и търсенето на удоволствие 

Липса на болка и умерените удоволствия. Това са начините за постигане на щастие и в тях се състои най-голямото благо според епикурейството. Болка е и да желаем неправилните неща. Затова е най-разумно да си доставяме удоволствие чрез най-простите неща, които са най-лесно достъпни. Не може да се отрече, че чашата добро вино има своите достойнства, но ако сме в карантина, нищо не може да се сравни с топлия безоблачен ден, който ни позволява да съберем слънчеви лъчи на балкона. Доходите ни намаляват и не можем да поддържаме обичайния си стандарт на живот? Нека си припомним времената, в които не бяхме разглезени от всевъзможните крафт бири и да си вземем някоя евтина бира. Или да се върнем мислено в студентските си години. Какво ни трябваше тогава, за да се почувстваме добре? Впрочем Епикур твърди, че и смъртта не е страшна – настъпи ли веднъж, няма да ни се налага повече да страдаме от нея. 

Свободата на Сартр

С пандемията от коронавирус, вървяща с редица ограничения, всекидневно преживяваме поражения върху нашата лична свобода. Един от философите, които се занимават най-много с идеята за свободата през XX век е Жан-Пол Сартр. През 1944 г. в статия в The Atlantic той пише, че французите никога не са били по-свободни, отколкото по времето на германската окупация на Франция през Втората световна война. Причината? Когато свободата ни е ограничена, ние най-пълноценно можем да разберем какво представлява тя и да надникнем в природата ѝ. Или да го кажем така: когато сме били принудени да живеем в карантина за две седмици, можем да разберем стойността на една петнадесетминутна разходка по тротоара. 

Примерите за практичността на философията по време на пандемия далеч не се изчерпват с гореизброените, но всеки има свободата сам да потърси още примери, ако смята, че философията може да му помогне да се чувства по-спокоен, да погледне нещата отстрани и да преосмисли някои аспекти от живота си. Както и да открива все повече и повече удоволствия, докато пандемията свърши, а и след това. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт