Бекет: „Решения: нула. Надежди: нула.“

Обикновено всяка нова година идва в комплект с куп обещания, решения и желание за промяна. От опит знаем, обаче, че голяма част от тях просто се провлачват до ръба на декември, за да след това скочат директно в следващата година. И така до безкрай. Добре е да си припомняме, че всеки един ден е възможност за ново начало, нова страница, нова глава... Точно както казва героят на Бенджамин Бътън в "Странният случай на Бенджамин Бътън" към дъщеря си:

Надявам се да имаш живот, от който да се гордееш. А ако не е така, то се моля да имаш достатъчно сили, за да започнеш всичко отначало.

АртАкция избра да открие вдъхновението далеч от тривиалните обещания, включващи повече спорт, по-малко вредни навици, повече работа. Отиваме при Сюзан Зонтаг, Мерилин Монро и останалите от компанията...

Учтивост, учтивост, учтивост. Искам да направя новогодишна молитва, не обещание. Моля се за кураж.

Пет години по-късно, отново в дневника си, Зонтаг пише:

Започвайки утре — или направо днес:

Ще ставам всяка сутрин не по-късно от 8 часа (мога да наруша това правило веднъж седмично.)

Ще обядвам само с Роджър (Щраус). ("Не, аз не излизам за обяд." Мога да нарушавам правилото веднъж на всеки две седмици.)

Ще пиша в дневника си всеки ден. 

Ще кажа на хората да не ми се обаждат сутрин и няма да вдигам телефона.

Ще се опитам да чета само вечер. (Чета прекалено много, така бягам от писането.)

Ще отговарям на писма веднъж седмично. (Петък? Така или иначе трябва да ходя в болницата).

 Ралф Уордо Емерсън ни заразява с доза позитивизъм в януарските дни, когато мракът е по-гъст от обикновено:

Запиши в сърцето си, че днес е най-добрият ден в годината.

Т. С. Елиът, подарил ни едни от най-вълнуващите думи, обещава следното, особено ценно за пишещите:

Защото миналогодишните думи принадлежат на миналогодишния език, а думите на новата година очакват нов, различен глас.

Ленард Бърнстейн, чиято стогодишнина отбелязахме миналата година, ни припомня нещо, което често забравяме:

На Нова година бъдещето изглежда светло; добрият хумор, загубен при лоши настроения и провали, се завръща. Решавам да спра да се оплаквам.

Познато ли ви е усещането по средата на годината, например, когато обещанията от 1 януари са по-далеч от всякога?

Кари Грант:

Предлагам никога да не се прави обещание, което няма да е със същата важност на 8 април или на 10 юли, както на първи 1 януари.

Разбира се, има и вариант да избегнем всички революционни закани. Щом Бекет го казва, значи е позволено. През 1984-та година той изпраща телеграма до The Times, гласяща следното:

Решения: нула. Надежди: нула.

 Друг е случаят с Мерилин Монро, обаче. 29-годишната актриса пише куп обещания и цели за следващата 1956-та година. Ето и някои от тях:

Трябва да положа много усилия и да работя над текущите си проблеми и фобии, които ме преследват от миналото – и да направя много много много много повече повече повече усилия в анализите на самата мен. И да съм винаги на време – нямам извинения да закъснявам.

Да се грижа за инструмента си – физически и душевно.

Да се опитам да се наслаждавам на себе си – така или иначе ще бъда достатъчно нещастна.