Найден Тодоров за дните, прекарани в самоизолация

Какво прави диригентът сега и какво ще направи, когато този период отмине.

В тези трудни дни, в които често имаме чувството, че светът е поставен на пауза (а може би има нужда точно от това, от почивка от нас самите), АртАкция реши да попита интересни и обичани от редакцията хора кои са нещата, които правят по време на самоизолацията и какво ще направят щом този период отмине. Продължаваме с диригента Найден Тодоров: 

Фотограф: Руди Бежев

Петте неща, които правя по време на самоизолация

Отново имам време за семейството си. Играем игри с дъщеря ми. Това е нещо, което ми липсваше. С моята натовареност и натовареността на жена ми, които на всичкото отгоре не съвпадаха и като време, почти никога нямахме време да се съберем тримата с дъщеря ни заедно. Шегуваме се, но то не е съвсем шега, че през последния месец сме повече заедно, отколкото през последните няколко години, взети заедно.

Звучи банално, но сега имам време да оправя доста проблеми в работата, от онези, които не са "спешни“ и затова винаги се изтласкват във времето, докато нещо се счупи. Това извънредно положение ми отвори достатъчно време за тях, което всъщност ме прави донякъде щастлив, защото живеех с едни битки със съвестта си, които сега отпаднаха.

Компютърни игри! Най-накрая! Аз съм голям фен на компютърните игри и е имало времена, когато съществуваше съвсем сериозната опасност те да ми попречат в работата. В крайна сметка, оставих ги настрана в името на музиката, но винаги са ми липсвали. Любимите ми две игри през последните години бяха World of Warcraft и Star Wars – The OldRepublic, можех да играя не повече от два-три часа месечно, което е колкото да не забравя, че съществуват. Е, сега наваксвам.

Книги. И музика. И филми. Най-добре щеше да бъде, ако можех да чета, докато слушам музика, но за съжаление, не става, заслушвам се и в един момент се налага да препрочитам цели страници. Но сега имам време и за едното, и за другото. А нощно време, между игрите, гледам и любимите си филми. Всъщност, с тези три занимания мога да изкарам целия си живот. Липсва ми само пейката в парка, на която да седна да чета.

Разкази. Винаги съм обичал да пиша, това ми бе дълги години тайната страст. Пишех, после хвърлях. После пак пишех. Преди три години, когато започнах работа в Софийската филхармония, спрях да пиша, но сега отново започнах. Което не знам дали е хубаво, защото ако се загледам назад във времето, обикновено сядам да пиша, когато се чувствам нещастен. Не мога да кажа, че сега съм нещастен, но ми липсват работата с оркестъра и пътуванията.

Което ни води и до  

Петте неща, които ще направя, когато самоизолацията и пандемията отминат

Ще пътувам! Много ще пътувам! Аз съм човек, който се чувства най-щастлив, когато е на път. В един момент ми беше писнало, но тази изолация ми показа точно това, че пътуването е част от моята същност – да виждам различни места, да разглеждам различни култури, да общувам с нови хора. Може би това е една от красотите на диригентската професия – че виждаш света такъв, какъвто е в действителност и това ти дава много и различни гледни точки за живота... Това ми липсва много в момента и с нетърпение очаквам времето, когато пак ще мога да го правя.

Виена! Това е моят град. Повечето от най-хубавите събития в живота ми са се случили там. Виена е и музикалната столица на света. Приятели твърдят, че без да знаят къде съм, по гласа ми по телефона разпознават кога съм във Виена. Комичното е, че във Виена се бях подготвил и за такава карантина, понеже обичам да съм готов за различни варианти на бъдещето – хиляди книги, компактдискове с най-доброто от музиката, DVD-та с любими филми и сериали... Реално бих имал занимания в дома си за няколко години. Но както обикновено се случва в живота, когато кризата настъпи, аз не съм там, където съм се подготвил за нея.

Репетиции и концерти. Много репетиции. И много концерти. И още повече репетиции и концерти! Липсват ми! Липсва ми работата с колегите. Липсва ми това, не да слушам музика, а да участвам в процеса на правене на музиката. И след приключване на кризата, имам нужда много да наваксвам. Не мога да си представя живота си без това и може би точно тази част от него ми липсва най-болезнено в момента.

Ще се разхождам отново. Може да звучи странно за човек с моя график. Но аз имах навика да се разхождам по два часа на ден. Понякога с приятели, друг път – сам. Често вършех и доста работа по телефона, докато просто се разхождам. Понеже телефонът ми измерва разстоянията, знам, че в България и по време на гастроли ходех минимум по 10 километра на ден, а във Виена често стигах и до 30. Не е толкова много, колкото би им прозвучало на някои. Но, особено, когато има какво да се гледа, а аз обичам да разглеждам улиците и сградите в градовете, които посещавам, тогава това се превръща в една сериозна част от живота на човека. Която в момента ми е отнета.

Ще се срещам отново с колеги и приятели! За човек, който извън работата на сцената, се е срещал с десетки хора на ден, тази рязка смяна е доста драстична и навява идеи едва ли не за край на света... Чакам с нетърпение времето, когато ще мога отново да седна на кафе с приятели, за да обсъждаме различни планове и идеи, или някой нов филм, или просто нещо от любимия ми свят на Междузвездни войни... Винаги съм смятал, че човекът е социално същество, а аз в този смисъл съм много човек. И тази изолация ми го показва отново – ние съществуваме, за да бъдем заедно, да творим заедно, да изживяваме хубавите мигове заедно. Да сме част от човешкото общество дава смисъл на съществуването ни, поотделно сме просто някакви организми. Затова чакам с нетърпение момента, когато кризата ще отмине и вярвам, че това, което всички сега изживяваме повече или по-малко трудно, ще ни помогне да оценим онова, което имаме.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт