Вера Гоцева за дните, прекарани в самоизолация

Какво прави фотографът Lomovera сега и какво ще направи, когато този период отмине.

В тези трудни дни, в които често имаме чувството, че светът е поставен на пауза (а може би има нужда точно от това, от почивка от нас самите), АртАкция реши да попита интересни и обичани от редакцията хора кои са петте неща, които правят по време на самоизолацията и кои са петте неща, които ще направят, след като този период отмине. Днес разговаряме с фотографа Вера Гоцева:

Пет неща, които правя в изолация

От няколко дни започнах сутрин да правя дихателните упражнения на Вим Хоф. Сядам по турски на пода пред отворената балконска врата без значение дали навън грее слънце или вали сняг. Поемам рязко и дълбоко въздух, задържам, изпускам. Чувствам как тялото ми се зарежда, как започва леко да помръдва и мозъкът ми се насища с кислород. Действа ми много ободряващо и ме заземява. Идеален ритуал преди душа и кафето. 

Отдала съм се на балконско градинарство. Съвсем съзнателно реших да отгледам растения от семена, а не от разсад, въпреки че отнема много повече време и е по-рисково. Понеже заваля сняг, сложих всички саксии на балкона и ги покрих с плик и плетено вълнено одеяло. Усещането да създавам живот ме изпълва с особена топлина. Отделям еднакво време да наблюдавам и билките, и декоративните зеленчуци. Миналата година прекарах целия септември на Лимнос и си взех от там семена на ултра люти чушки, които вече са поникнали. Отглеждането на балконски цветя или подправки винаги ми е действало успокояващо, а сега повече от всякога. Обмислям и да направя една хранилка за синигери, въобще каня природата да дойде по-близо до мен. 

Направих фейсбук група за хората, които са идвали на курсовете ми и там им давам различни седмични упражнения, чрез които да продължават да развиват своята фотографска креативност. Преподаването и обмена на знания са много важни за мен и сега, когато не мога да бъда на път с поредния фотоуикенд, търся начини да продължа да бъда полезна. Курсистите ми са супер смислени и първите резултати в групата ме заредиха неимоверно. Снимките им са адски добри и личи, че подхождат към упражненията сериозно и съсредоточено. Съжалявам единствено, че не с всички хора от фотоуикедите поддържам някакъв контакт, за да ги добавя, но и така е добре. Всъщност часът, прекаран в групата е от малкото, които вече отделям на фейсбук. Усетих, че социалната мрежа ме натоварва много и съм ограничила времето си там. Правя още едно нещо, което ми дава удовлетворение и усещане за полезност. Всяка сутрин пускам една или повече фотографии от различни дестинации в България, с които да подарявам частица красота на хората, които ме следват в интернет - страницата във фейсбук и инстаграм профила ми. Знам колко е трудно сега, когато всички сме закотвени между четири стени и това е най-малкото, което мога да направя. Реакциите на хората, които ми благодарят за дневната доза “пътуване” ми показва, че решението ми е правилно. 

Съвсем навреме получих закъснял подарък за рождения си ден - истинска кареоке машина, която си има микрофон, сфера с диско светлини и всичко, което може да се сетиш. Голяма забава е да пеем любимите си песни. Вкъщи всеки хваща микрофона, така че редуваме “Мери има агънце” с Аланис Морисет, R.E.M. и какво ли не още. Пеенето е супер зареждащо действие, което освобождава. Лично аз го редувам с гледане на опера, понеже съм страшен фен от малка. Приемам онлайн стрийминга на MET New York като подарък. 

Всяка вечер със семейството ми правим няколко видео-разговора - с родители, с близки приятели тук или в други страни. Не губим усещането за свързаност, споделяме, смеем се или се тревожим заедно. Пием чай или вино от разстояние, разговаряме за хобита, работа, на кой как му е минал деня и прочее. Винаги завършваме разговорите с “Обичам/е те, пак ще се чуем”. Това е една структура на любовта, която дава утеха. 

Пет неща, които ще направя след изолацията

Ще отида до майка ми, ще я прегърна силно и ще я помоля да ми покаже градината. Двете ще сме си отдъхнали, че и това е минало, ще правим салата на двора и ще си разкажем всичко за времето на дистанция. Ще мирише на рози, на студено розе и на топла питка, която ще бъде изваденa от фурната. 

Ще нагушкам до пръсване приятелите си. Ще седнем заедно в парка на Военната академия, ще пием просеко в канчета, ще слушаме музика от някоя подвижна колонка и ще се смеем. Ще се радваме на деня, на мига, на тук-и-сега. След това надълго и нашироко ще обсъждаме как да действаме с животите си нататък. В някакъв момент някой ще пресече разговора с това, че трябва да оставаме в настоящия ден и отново ще слушаме музика. 

Ще пусна четири фотоуикенда в четири последователни седмици, защото така! И защото ще искам да се срещна с хората, които ги чакат. Това ще е като прохождане за втори път, защото осмислям нови теми, които да добавя към курсовете. Така или иначе подозирам, че всеки от нас ще е малко по-различен, малко по-емоционален, по-изморен и може би изгубен, така че ще използвам още повече фототерапевтични практики. 

Цялото семейство ще отидем за поне седмица на морето. Там ще се разхождам по плажа, ще събирам миди и камъчета, ще усещам как вълните заливат босите ми крака, как вятърът роши косите ми и щастието ми се засилва. Контактът с природата ще ми е по-важен от всякога. 

Ще ходя на кино, на изложби, на някой концерт, ще се пробвам отново на гребния тренажор и въобще ще правя всички онези неща, които приемаме за даденост и в момента ми липсват. Всъщност много, много силно се надявам, че кината, галериите и всички колеги-артисти ще съумеят да изплуват, защото ще бъдат по-нужни от всякога.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт