Мирослава Кацарова за дните, прекарани в самоизолация

Какво прави певицата сега и какво ще направи, когато този период отмине.

В тези трудни дни, в които често имаме чувството, че светът е поставен на пауза (а може би има нужда точно от това, от почивка от нас самите), АртАкция реши да попита интересни и обичани от редакцията хора кои са нещата, които правят по време на самоизолацията и кои са онези, които ще направят, след като този период отмине. Днес разговаряме с певицата Мирослава Кацарова:

 Слав Анастасов & Хубен Хубенов

Тези дни са ми за вглеждане и за близости. 

Първо близост с природата, защото къщата ни в планината е съвсем изолирана и моите любими маршрути за разходки, които сама съм си измислила и принципно са пусти, сега съвсем са лишени от хора. Не обичам много работата в двора, но сега тя ми се стори като благодат: да се погрижа за розовите храсти, да махна тръните около лавандулата, да подрежа пеперудения храст, да поизчистя шумата от зимата... Всичко това сега ми изглежда спасително, уютно и привлекателно.

Преосмислям и близостта с най-любимите ми - дъщеря ми и мъжа ми. Готвя с радост и два пъти през деня ядем всички заедно. В слънчевите дни и на двора. Полека териториите в дома ни придобиват други измерения и сега сме сякаш по-благодарни отпреди, че всеки от нас хем има своето пространство, хем пък имаме още повече потребност да сме заедно пълноценно. Разговорите ни са по-дълги и заради това стигаме до дълбини, които по-често се изплъзват заради предишното бързане и умора. Дишаме и живеем бавно. Имам време да пея сама и да препрочитам Борхес, който сега ми е особено важен: и заради аржентинската музика, на която напоследък съм се отдала, и заради думите му, които ме преравят издълбоко. Кой знае още колко важни дреболии правя неосъзнато заради тази принудителна, но жизнеутвърждаваща бавност...

Като излезем навън, живот и здраве, ще се порадвам на града. Ще ида на вечеря с приятели, които ми липсват. Ще се отдам на женски дребни сладости като например да си купя нов парфюм и да си поръчам роклята на Jacquemus от италианския сайт, за който не мисля сега. И непременно ще ида плувам. Липсва ми плуването, което бе сред големите ми утехи в бързите дни.

И ще чакам с нетърпение първата възможност за концерт, който да слушам в препълнена с хора зала!

Редакцията ни припомня, че сега, повече от всякога, е важно да сме силни, разумни и да останем у дома. За да можем съвсем скоро да се порадваме на пролетта истински. Сега оставаме с музика:

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РестАрт