Да живее стендъп комедията

Къде се ражда стендъпът? В бара, в градинките, на улицата, под душа? Аз помня, че твоят се упражняваше на терасата на една рекламна агенция.

Ражда се на Open mic вечерите, а се зачева през всичкото останало време и да, дори и на офисни балкони, тераси, антрета и вестибюли. Тези вечери на отворен микрофон (всеки може да се запише да участва със сет от максимум 6 минути), действат вдъхновяващо на всички – и участници и публика – тъй като освен тренировка на сцена, ние успяваме да се гледаме взаимно и да си помагаме, да експериментираме и да търсим прозрения заедно. Истинският стендъп е базиран на интересни истини, които са около нас, но никой не говори за тях, камо ли да се смее.

Какво се случи през тези (колко вече) години, през които се занимаваш със стендъп?

От Януари 2016, значи над три години, определено най-хубавото нещо, което ми донесе стендъп занаятът е, че покрай него се намерих със своята съпруга Леда. Една нейна приятелка дойде на "Open mic само за жени“, който аз инициирах, тя спечели и на сутринта се похвалила като споменала и моето име. Излязохме на среща с Леда и в момента, в който тя влезе в заведението аз знаех, че това е моята съпруга. И сега имаме син, който ни носи несравнимо щастие, мир и неспане – Ясен се казва. На английски се казва "Obviously”.

През останалата част от трите години създадох мое шоу на име DOЗА Stand-up. Чрез него исках да се представя на публиката, да кажа от къде идвам и какво ме прави такъв, какъвто съм... Сега вече чувствам, че сякаш съм го надраснал. Влече ме да правя нещо ново, още по-осъзнато и интересно.

Фотограф: Кеворк Асланян

Защо според теб стендъпът придоби такава популярност? Явно имаме нужда да се смеем...

Определено имаме нужда да се смеем, за да не изперкаме, най-малкото. 

Имаше затишие при събитията "на живо“ в София. Или нямаше физически сцени в барове и заведения, или там, където имаше, се случваше едно и също, бяха зациклили в една ниша. През последните години конкуренцията между барове и клубове се засили и сцената започна да става  все по-примамлива инвестиция. И така се появиха повече места, където може да се случва стендъп. Тъй като ние сме клубен формат – барът и контактът артист-публика са важни, колкото самите шеги.

Мой добър приятел, Георги Кючуков, казва с усмивка, че "стендъпът стана популярен, защото се появиха хора, които да го правят добре“. Мисля, че има право, ние трябваше да преборим това – много хора правеха събития, наричайки ги "стендъп“, без да вложат труд, без да имат елементарна идея с какво се захващат – говорят вицове, крадат шеги от американски изпълнители, като забравят, че и ние, публиката имаме интерненет и сме ги гледали. И най-лошото – името на стендъпа се петнеше от дебелашки хумор и безцелни вулгарности. Това създаде една бариера за целия формат, защото в момента, в който някой е гледал подобен "български стендъп“, попаднал е на някакъв буламач, си казва "аха, ясно, никога повече“. Този човек повече не иска да чуе за български стендъп – това пречи на всички. Ние преборихме този проблем като заложихме на изцяло автентични шеги, на истини, истини и пак истини – поднесени по оригинален начин. И публиката откликна веднага.

Според мен българите сме културно предразположени към стендъп, ние обичаме да си говорим, да се събираме, социални хора сме. Въпреки набралата популярност до момента, смятам, че тепърва предстои да видим най-добрия български стендъп. Пълно е с умни, забавни хора, които тепърва ще излизат на Open mic за първи път. Ще им хареса, ще се зарибят и ще ни пръснат от смях :) 

Разкажи ни повече за INSIDE JOKE. Предполагал ли си някога, че стендъп комиците може да имате цяло микро общество тук, в България?

Не, никога не съм и мечтал, че това е възможно. Неслучайно ние се наричаме "стендъп семейството“, тъй като откровенията на сцената ни сплотяват. Невероятно вдъхновяващо е да си част от колектив от креативни, хубави хора. Мисля, че това надъхва всички да даваме най-доброто от себе си, тъй като си сред хора, които това правят. Нямаш избор да не се раздадеш и ти на максимум.

Inside joke е наследник на първата стендъп група в България, започнала като на шега през май 2011 година и еволюирала до мащабите си днес. От създателите ѝ тогава никой вече не е активен, изцяло нови хора сме. В момента сме 15 активни участници, от над 4 различни държави и създаваме стендъп на световно ниво. Автори сме на първия "Open mic само за жени“, организираме и Open mic на английски, както и шоу изцяло на английски "Bulgarians vs Aliens”, правим и месечен благотворителен формат "Смях с кауза“, над 70 Open mic вечери годишно, имаме над 20 наши тематични формати, участваме в близо 10 града из страната. Даваме платофрма за изява и растеж на всеки наш съучастник. Този месец съучасничката ни и бъдеща майка – Венета, направи първото за България бременно стендъп шоу. Казва се "Когато порасна, искам да стана Milf”. Досещате през каква призма минава.

Фотограф: Димитри Новоселов

Къде е границата на добрия вкус? Кога една шега става прекалено солена? Всъщност, има ли някакъв вид драматургия, който следвате в шоутата?

Границата на добрия вкус е във скромността. Няма по-висша форма на приложно благородство от скромността.

Една шега не става прекалено солена, когато е смешна. Причинте за не-смешност мога да бъдат много – премиса дали е интересен, дали е клише, има ли "twist”, авторът ѝ прави ли контраст в поднасянето на шегата. И най-най-най важното – смешен ли е “punchline”-а (последната заключителна дума на шегата). Моята максима е, че ако punchline-ът не е смешен, шегата не става.

Ние не ползваме драматургия, нямаме текст или сценарий. Ние излизаме на сцена със лист със сет, на който пише само по няколко думи и реда им. От там нататък е лична страст и определено някакъв процент импровизация. Аз лично обичам импровизацията да е сведена до минимум – затова тренирам на Open mic вечери всяка седмица, за да може, когато излизам на голямо шоу, да покажа най-доброто от себе си, а не да правя опити за сметка на вниманието на хората.

На колко време се стараеш да обновяваш репертоара си?

За тези три години до тук имам солиден материал (тестван и проверен, че е смешен) около 3 часа. Като най-сладкото нещо е да кажеш нова шега и тя да пръсне от смях. Това е може би и най-хлъзгавият лед по който се движи един стендъп артист, защото може да се подмамиш, да кажеш нещо ново и да се окаже, че още не е готова шега.

Цената на този риск е мълчание от публиката. Поради фактът, че съм домакин на около 40-50 Open mic вечер годишно, имам най-много време да пробвам нови неща пред публика, да ги шлайфам и нагаждам. Така се раждат качествени шеги със завидна скорост. Всеки стендъп артист в София има едни 6-8 минути в седмичния Open mic, където да може да пробва нови неща, което е малко. От 6 минути нов материал, ако имаш 2-3, които стават за нещо, е доста добър ден. Реално няма формула за нови шеги, истината е, че колкото повече ги блъскаш. толкова по-голям шанс има да стане нещо от тях. И мисля, че точно това главоблъскане и труд прави стендъпа истинско изкуство.

Каква е вашата публика - какви хора са? Т.нар. наши хора, готини, умни, носещи на майтап?

Абсолютните съкровища са нашата публика и не говоря само за София, а за цяла България! Във всеки град, където ходим, се събираме с хубави, светнати хора, които с лека ръка мога да нарека "наши хора“. Те са от всякакви възрасти и обществени прослойки, но тъй като всички се смеем на един език, стендъпът ни обединява. Публиката в Българя по нищо не се различава от публиката в Америка, даже бих казал, че е по-яка!

Кой ти е любимият момент от едно шоу?

Независимо дали съм аз на сцената или съучастник от Inside Joke – най-сладко е да чуеш шега в шоу, която си слушал от самото ѝ зачеване на някой Open mic до момента, в който тя е вече просто убиец на сцената и пръска от смях всички.

А кога разбра, че всичко това наистина става сериозно?

Разбрах, че става сериозно, когато на Open mic вечерите ни започна да има редовно над 12 участници, напоследък стигат и до над 20. Това говори, че стендъпът има почва, защото и други хора се зарибяват по него като занаят.

Какво предстои, къде да ви гледаме?

Предстоят ни нови формати, с нови хора, дори и на нови места! Имаме голямо благотворително шоу с WWF Bulgaria “Смях с кауза за природата“  на 14 Май в Sofia Live Club. На същото място и на 1 Юни ще направим благотворително шоу в подкрепа на скритите таланти на България, с операция "Плюшено мече“. Open mic вечерите ни са всяка неделя, на английски в понеделници, а останалите ни събития са обявени във Facebook/Instagram на @InsideJokeStandup.  Моите участия са във Facebook на @DimmyDeyanski, както и в Instagram сторитата на колелото ми @balkantron.

Фотограф: Mихаил Новаков