Анна Ролер: запознах се с Таня и Джером не чрез прозата, а чрез диалозите им

Анна Ролер е немска режисьорка от Мюнхен. Учила е режисура на игрални филми в Университета за телевизия и кино в Мюнхен. Нейните късометражни филми PAN и THE LAST CHILDREN IN PARADISE са били прожектирани на повече от 60 международни фестивала. С филма GÖR тя печели Немската награда за късометражен филм през 2021 г. Дипломният ѝ филм DEAD GIRLS DANCING направи премиерата си на фестивала „Трибека“ през 2023 г. Тя участва в програмата Future Frames на фестивала в Карлови Вари и в Talent Village на фестивала в Лес Арк. Най-новият ѝ проект е Allegro Pastell.

 

Филмът е базиран на едноименния немски бестселър, написан от Лайф Ранд. Какво ви привлече да работите по този проект?

„Обща тъга, свързана с хода на времето, смесена с топла еуфория, се разпространи от стомаха към гърдите му. „Превантивна меланхолия“, каза той изведнъж.“

Такива мисли на Лайф Ранд ме очароваха още щом за първи път прочетох Allegro Pastell.

С толкова малко думи той улавя чувство, което аз самата познавам твърде добре. Продуцентът Тобайъс Уолкър и Лайф вече бяха направили първата крачка чрез превръщането на романа в сценарий и си търсеха режисьор. Тобайъс беше гледал дебютния ми филм Dead Girls Dancing и ми изпрати актуалната версия на сценария. Въпреки целия шум около издаването на романа, дотогава беше останал извън полезрението ми, и всъщност за първи път се запознах с Таня и Джером не чрез прозата, а чрез диалозите им. В началото тези герои ми се сториха изненадващо неприятни. Не исках да се идентифицирам с тях; намирах ги за арогантни и аполитични. Но колкото повече четях, толкова повече неохотно разпознавах в тях себе си и хора от собственото ми обкръжение. Може би по един неудобен начин, но наблюдавани с почти хирургическа прецизност. Купих романа и бях изключително трогната от края на прощалното писмо на Таня. Тогава осъзнах каква ще бъде задачата на адаптацията: да се съхрани това напрежение, породено от хладния, сдържан начин на разказване, който въпреки това те кара да плачеш за края на любовта.

Смятате ли, че Таня и Жером са герои, в които човек може да се припознае?

Отзвукът от романа ни показва, че Таня и Жером често са възприемани като представителни на цяло поколение. За мен обаче те произлизат от много специфична среда в много конкретен момент във времето, а Лайф Ранд ги разглежда с нежна ирония и с мека носталгия. Това постоянно самонаблюдение отвън, като ясно изразен вътрешен монолог. Този стремеж към независимост в рамките на сериозна връзка; тази пастелна емоционална палитра на ранните тридесет, която бавно се наслагва върху дивите цветове на двадесетте. Героите се носят в нещо като вакуум, преследват своето върховно щастие и се убеждават, че са го намерили, само за да го унищожат отново. Те се съпротивляват на наложените им отвън очертания, отказват да бъдат определяни от партньор или професия, и все пак търсят начини да се самоопределят чрез облекло, начин на живот и предполагаемата им индивидуалност. В същото време романът ни връща към времето преди пандемията, преди руската инвазия, преди преизбирането на Тръмп. Това чувство на носталгия в настоящия момент – по едно предполагаемо по-добро минало – е толкова спорно, колкото и разбираемо и универсално. Особено сега, когато в началото на 2026 г. публикуването на снимки от 2016 г. в социалните мрежи, се превърна в мода, ми се показва колко актуална е тази носталгия по минало, което е едва на едно десетилетие зад нас. Може би припомнянето преобразува спомена за това, кои сме били тогава. Може би си мислим, че и тогава вече сме усещали онази предварителна носталгия, за която говори Джером – усещането, че скоро може да си спомняме за това време с носталгия.

Каква е съвместната работа с Лайф Ранд? Какво е да преведете героите му от думи в живи образи?

В нашето сътрудничество Лайф и аз предимно се опитахме да стегнем драматургичните линии чрез съкращения, без да загубим криволичещия, елиптичен характер на историята. За нас винаги беше ясно, че не искаме да драматизираме романа или да го направим по-фокусиран върху сюжета. Прекалено големите емоционални амплитуди биха изменили тона на Лайф. И все пак за мен беше важно да ми бъде позволено да се приближа с два сантиметра до героите – така че те да не бъдат разглеждани само с иронична дистанцираност, а да станат емоционално достъпни, за да можем накрая да съпреживеем нещата заедно с тях. Особено Таня, чиито понякога егоистични решения могат да изненадат публиката, се превръща в герой, когото към края искаш да приемеш. Често осъзнаваме значението, което дадена връзка е имала в живота ни, едва в ретроспекция и същото важи за нея. Чрез прощалното си писмо Таня отдава почит на споделеното време с Джером.

Това е и първият път, когато я чуваме да казва „Обичам те“, което позволява известна степен на откровеност и уязвимост, благодарение на които ние, като публика, можем да изпитваме съпричастност към нея.

През целия филм историята се разказва чрез гласовете на Джером и Таня. Защо избрахте да работите с глас зад кадър?

Работата по сценария с Лайф беше открита и изпълнена с уважение през цялото време. Разбира се, съществува клишето за писателя, който не може да се раздели с нито един детайл, когато творбата му се адаптира за екрана. Всеки път, когато пожелаех промяна по драматургични причини, обикновено много бързо идваше предложение, което надминаваше очакванията ми. През целия филм гласовете на Таня и Жером ни водят. В началото са под формата на имейли, които двамата си пишат един на друг. В една връзка от разстояние това често е най-интензивният начин на общуване – въпреки че може да бъде много по-премерен от един разпален разговор. Още по-болезнено е тогава, когато Таня и Джером се оказват без думи, когато са лице в лице, и не могат да разрешат един неизказан конфликт. Аз самата познавам добре това чувство: когато пиша много, писането може да се превърне във вътрешен монолог, дори когато адресатът отсъства. По този начин гласът зад кадър продължава през целия филм като слой на размисъл – такъв, който вече не достига до другия герой, но все пак обединява живота на двамата на наративно ниво.

Химията между Таня и Жером е в сърцевината на книгата. Какви подготовки направихте със Силвейн Фалиган и Янис Нивюнер, за да се уверите, че тя ще се пренесе на екрана?

И романът, и филмът могат да гледат на героите с ирония, но актьорите трябва да влязат в тях – затова процесът със Силвейн Фалигант и Янис Нивюнер беше постепенен и внимателен подход. Още преди да успеем да репетираме заедно ги помолих да прекарат повече от месец в писане на имейли един на друг, сякаш са били във връзка през 2018 г. Това беше съвместно пътуване назад към времето преди пандемията, по време на което те можеха постепенно да намерят пътя си към езика на героите. Тъй като сценарият работи с множество пропуски, често прескачайки дори най-драматичните моменти и вместо това фокусирайки се върху последвалия ги етап на регулация на емоциите, за мен беше важно да изследвам пространствата ‘между заедно’ с актьорите. Например, исках да преживеем как би могъл да се развие първият разговор за раздяла между двамата – момент, който никога не се появява в сценария – за да можем след това да се вдъхновим от него на снимачната площадка. Ангажираността и радостта от актьорската игра, които Янис и Силвейн внесоха в процеса, бяха подарък за мен и имаше моменти, в които почти си ми се искаше да продължаваме да репетираме вечно.

Във филма цветовете са много важни. Защо вие и операторът Феликс Пфлигер решихте да работите с тези ярки нюанси?

Във визуалния език на камерата беше важно да пресъздадем хладната, понякога иронична дистанция на романа спрямо героите му. Това е петият път, в който работим заедно с оператора ми Феликс Пфлигер, и за разлика от обичайния ни по-чувствен стил на снимане с ръчна камера, този път избрахме различен подход. С изключение на сцената на Нова година камерата поддържа статично разстояние, а в няколко кадъра сякаш наблюдаваме действието през витрина на магазин. За да създадем единна цветова вселена, Феликс и аз работихме в тясно сътрудничество с костюмографката Бел Сантос и сценографките Лена Мюлер и Луиза Раушерт. Думата пастел в заглавието на филма може да подтикне човек да избягва напълно наситените цветове, но вместо това бързо решихме да поставим ярки цветни акценти и да ги използваме в контраст с хармоничността на пастелните преходи. Например, бледите пролетно-зелени или топлите залезно-оранжеви нюанси на спалното бельо, създават идиличен фон за хармоничния етап от връзката на Таня и Джером. За разлика от това Джером и Марлен спят заедно на яркооранжев диван – цвят, който преди това се свързваше с костюма на Таня. При Таня е особено трудно да се определи какво наистина чувства в даден момент. Ето защо с Бел обмислихме как емоционалното ѝ състояние може да бъде разкрито чрез повърхностите и текстурите на костюмите ѝ. Кога носи отразяващи, отблъскващи материи, които ѝ служат за броня? Кога носи меки и пухкави материи, които на практика канят прегръдката? Кога се превръща в центъра на дадена сцена чрез своето ярко червено и кога почти разтваря себе си в мрежоподобна структура?

Каква важна роля играе музиката във филма?

Както и в романа, музиката на времето и на местата – Берлин и Франкфурт – играе значима роля. Наред с музиката на Макс Ригер, артисти като Роман Флюгел, Герд Янсон и Филип Лауер (Tuff City Kids), наред с други, формират музикалния съпровод към един пастелен емоционален пейзаж: меланхолия в стил „клауд-рап“, кичозна, иронична евроденс еуфория и нотка от „превантивната носталгия“ на Робин.

Allegro Pastell Анна Ролер Лайф Ранд Синелибри интервю филм