Мирослава Кацарова и географиите на гласа

Eлегантен разговор с джаз певицата Мирослава Кацарова. Точно като нея самата.

Винаги е време за Париж, всеки сезон му отива, особено, когато тя го  изпее  през лятото. Нейният глас може да ви разходи, потопи и влюби в градове, летни улици, плажове, нощни барове, сутрешни прозорци в Рио де Жанейро или любимия Пловдив, паважа на стар град, по който са се разхождали влюбени, магистралите на сърцето, пътеките на копнежа в Порто или Хавана, димните и тъжни Ню Орлийнс или Сан Франциско, вечно чувствената Ипанема, никога незаспиващия Ню Йорк.

Географиите на гласа й творят светове, в които искаш да се изгубиш. Защото тя пее и разказва истории по начин, който е отвъд майсторството и таланта, отвъд безспорния й перфекционизъм. И това е нейното дуенде, с нейното потапяне, нейното гравиране на мелодии и приказки, които никога не можеш да сбъркаш, но които винаги ще те влюбват.

Днес Мирослава Кацарова ще ни изпее своя Париж. Да си налеем чаша вино и да се изгубим!

Откъде идва твоята любов към френската музика? 

Със сигурност е свързана с любовта ми към френската култура изобщо, до която се докоснах покрай изучаването на френски език в Английската в Пловдив. Тогава учехме езика и през текстовете на песни. Спомням си, че през 80-те превеждах текстове на френски пънк. Бяхме метежно поколение. Тогава открих за себе си и Виан, който също е писал текстове за песни, един от които съм включила в настоящата си програма - Je bois systématiquement. Впрочем, Борис Виан, който е бил френската връзка на Майлс Дейвис за концерти в Париж, е пеел и свирел по своему джаз. И дори е писал музика, колкото и неочаквано да звучи. В онези години на младежки откривателства бях влюбена в екзистенциалистите, сюрреалистите, символистите... и това остави следи в мен завинаги. Тъй че предполагам, това също има връзка с желанието ми да направя цялостна тематична концертна програма, вдъхновена от този романтичен музикален материал.

Какво включва програмата "Summer in Paris"?

Включва песни, принадлежащи на традицията на шансона преди всичко. Има и някои изключения като пиесата на Пиацола “Oblivion”, която от инструментална превърнахме в песен заедно с Миро Турийски (автор на всички аранжименти). Аз написах текст на френски и добавих като речитатив едно от любимите си меланхолични стихотворения на Пол Верлен. Миро създаде много красив прочит на тази тема - абстрактна, разлята, фина и изговорените ритмично думи някак много ѝ паснаха. Освен това символистите много залагат на музиката в стиха и двете изказности - музика и поезия взаимно се проникнаха по един естествен начин.

Другите песни са на Едит Пиаф, Жак Брел, Жо Дасен, наистина класика.

Как избра песните, които интерпретираш в нея? Каква е твоята по-различна гледна точка към тях?

Разбира се, списъкът с любими френски песни е дълъг и ми бе трудно да избера ограничен брой за концерта. Но все пак избрах. Заедно с Миро решихме да поканим струнен квартет редом с джаз триото, с което близо 20 години работя (включва още Веселин Веселинов Еко и Христо Йоцов). Това е опит да опазим класичността на песните, душата им, но от друга страна да придадем различен и нов привкус на аранжиментите. Джазът като стилистика тук присъства дискретно и внимателно. Аз мисля, че всяка крайност не би отивала на френската музика и рискува да сведе тези красиви песни до лоното на кича. Нещо, от което изпитвам ужас. Затова дори някои песни съвсем са консервирали автентизма си и това бе цел. Съобразихме се с характера и спецификата на всяка песен. Накрая, струва ми се, всички песни звучат компактно. 

Променяте ли с твоя екип жанрово парчетата? 

Една-две от песните запазихме съвсем, на други Миро направи типичните си модернистични аранжименти с рехармонизация и деликатна промяна на ритъма, а трети си имат вътре в себе си големи възможности да претърпят метаморфози в джаз посока. По-скоро се получи симбиоза от изказности, а на места с лекота преминахме границите между шансона, джаза или боса нова (“Que reste-t-il de nos amours”).

Трудно ли се пее на френски?

За мен не е трудно, но е различно. Важно ми е да знам какво пея, да познавам смисъла на думите, нюансите, които носят. Но френският чисто фонетично, освен със смисъла си, ми повлия на певческата ми фраза. Аз харесвам тази съвременна тенденция във вокалното изкуство, според която гласът е равноправен музикален инструмент и не се налага да се правят атлетически демонстрации. Пее се с интелект, вкус и лекота, присъща за говоренето.

Всичко отвъд това понякога превръща певеца в една егоцентрична фигура, която често си служи със самоцелни, меко казано клоунади. На сцената, според мен, няма място за това. Центърът е музиката. Затова през френските песни преосмислих финеса в пеенето, ненатрапливото вибрато, мекотата на вокалната фраза, овладяната страст и драматизъм в началните атаки. Ето това бяха моите лични предизвикателства, с които се забавлявам и се чувствам по-зряла по отношение на певческото си изкуство.

Кое е любимото ти място в Париж?

Веднага се сещам за дома и градините на Роден, намиращи се в Rive Gauche ( Левият бряг на река Сена е далеч по-привлекателен за мен, макар и да си имам фаворити и от другия бряг на реката). Там последния път като бях в Париж, прекарвах с часове. Шляех се, съзерцавах, пих вино... и така почти всеки ден. Харесват ми и уличките наоколо, ресторантчерата, бутиците, малките галерии... Обичам и пикник на брега на реката с хубаво вино и храна с прости вкусове - хляб, сирена, зехтин... Последния път в Париж осъзнах, че любими са ми най-неочаквани и непознати места дотогава. Градовете си имат гънки, потайности, които ни се разлистват полека и с времето. Убедена съм, че имам още за откриване от/в този град.

Едит Пиаф,която ти пееш страхотно, е също толкова крехка като теб, но с огромна мощ на гласа и въздействието. Откъде черпиш тази дълбочина? Имаш ли тайна?

Пиаф е велика - възхитителна, дълбока, разтърсваща, силна, едновременно крехка. Много съм се учила от нея и пеех нейни песни в гимназията - гаменски, със свити юмруци, с натъртено френско “р”,  с глас, който неудържимо кънти в челото ми до главозамайване. За тази концертна програма взех две от най-важните ми песни на Пиаф - “Живот в розово”, чийто аранжимент е създаден с чувство за хумор и самоирония, както и “Не съжалявам за нищо”, която някак изразява цялата категорична философия на живота на безсмъртната Едит Пиаф. Сега се улавям да ги пея различно. Може би по-смирено или пък зряло, кой знае... но със сигурност осъзнала и аз, че не съжалявам за нищо. Сигурно това е тайната - да изпееш себе си.

Кое е най-атрактивното в джаза днес? Защо тази музика е вечна? 

Това е дълъг разговор. За мен са интересни личности, артисти, които сами по себе си са цели светове. За тях правя предавания по ДжазФМ радио, опитвам се да ги доведа да свирят на Пловдив джаз фест, безспирно слушам музиката им и чета интервютата им. Например миналата година разсъжденията и музиката на Джейсън Моран ме стъписаха с дълбочина и инакомислие, той отнесе сърцата и умовете на всички ни в публиката. Дони Маккаслин стори същото. Очаквам с нетърпение Гарбарек и Крис Потър, който напоследък слушам често и препоръчвам албума му “Imaginary Cities”. Много ме интересува развитието на Брад Мелдау, когото следя. Джошуа Редман, който закри с концерт миналогодишното издание на феста ни в Пловдив - също, важни са ми проектите на Данило Перез с Патитучи и Браян Блейд, както и “Hudson” на Скофийлд, Жак Дежонет, Медески и Лари Гренадиър. Това са пробиви не само в джаза, но в съвременната музика. Те не познават граници.

Можеш ли да опишеш Париж в едно изречение?

Бих си послужила с изречение от едно от  любимите ми стихотворения на Бодлер, което се казва “Покана за пътешествие”. И то казва: “Там всичко е блясък и красота, покой и наслада от любовта”. (La, tout n’est qu’ordre et beauté,/ Luxe, calme et volupté.”)

Харесваш ли Уди Алън? Филмът му Midnight in Paris, както и повечето му филми са много джазови. 

Да, предпочитам по-старите му филми. Истина е, че саундракът на историите му винаги е джаз, при това класически - звучат повече записи от средата на миналия век. А саундтракът на “Полунощ в Париж” е една много прочута тема на Сидни Беше (любимец, впрочем, на французите) и пиесата се казва “Ако видиш моята майка”. Уди Алън има отношение към музиката, самият гой свири на кларинет и има усет към джаза. Правила съм няколко тематични предавания за джаз пиеси, озвучавали прочути сцени в неговите филми.

Какви изненади подготвяш за есенния джаз фест в любимия Пловдив?

Вече не е изненада програмата ни, с радост я обявихме официално. Тази година Пловдив джаз фест започва на 31 октомври и ще продължи до 3 ноември. На откриването ще звучи най-новият албум на бразилската пианистка и певица  Елиане Елиас, която миналата година спечели поредното си Грами. На другата вечер са два концерта - Дина ДеРоуз - американска джаз певица и също брилянтна пианистка, след нея са Влатко Стефановски и Теодосий Спасов. Петък вечер (2 ноември) ще има концерт-бенефис за Бели, Зелени, Червени, а след това концерт на квартета на Дейв Холанд (басист на Майлс Дейвис, Пат Матини и кой ли още не) със специалното участие на Крис Потър - саксофонист и композитор, който е истински представител на най-новото напредничаво джаз поколение. Него лично аз чакам с нетърпение! А на 3 ноември е концертът на Ян Гарбарек и групата му с участието на Трилок Гурту. Билетите са в продажба в Ивентим. Хубавата новина е, че Гранд паса за четирите вечери на фестивала е 120 лева.

Сега, когато всички се молим за Арета Франклин, която вероятно скоро ще се оттегли от живота, би ли изпяла нещо от нейния репертоар? Любимите ти нейни песни?

Аз съм пяла нейни песни като начинаеща певица. Много я обичам тази жена и осъзнавам, че нашите кумири един по един си тръгват от този свят, за жалост... Обичам всичките ѝ песни. Моля се да ѝ е някак по-леко.

Твоето вдъхновение е ....

любовта. 

Твоят летен парфюм е ....

Aqua de Parma “Peonia Nobile”. 

Твоят прозорец гледа.....

през зимата към градските дървета и асмата в двора, през лятото съм основно в двора, в градината ни в село близо до Пловдив. Виждам двата големи дъба, глицинията, магнолиите, коледния бор, който винаги си е там, розите, смокинята, лавандулите, залеза...това се вижда през прозореца също. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция