Медените капки на Шавиер Бош

Защото паметта не е сгъваем стол, който може да прибереш, когато си тръгнат гостите.

 

Кремена Димитрова

Според него литературата е като целувката, трябват двама души,  за да се получи. Когато пишеш, не може да не мислиш за онзи анонимен читател, който ще открие чрез думите ти един нов свят. Тогава писателят носи не само цялата отговорност за него, но трябва да даде и цялата си любов, за да може срещата да е смислена, вълнуваща и незабравима. 

Животът и любовта, според каталунския писател и журналист Шавиер Бош, сa непредвидими. И в това е тяхното очарование и техният смисъл. Колкото по-малко знаем какво ни предстои,  толкова по-голям е шансът да го изживеем истински. 

Книгите му се превеждат на няколко езика, а чрез българското му издание на "Някой като теб” вече се четат и на кирилица. 

Шавиер дойде специално за премиерата на "Някой като теб”, а с появата му тук, моят живот стана с няколко капки мед по-сладък, а около мен, можете да видите да пърха ято пеперуди. Имах привилегията да съм една от първите, които успяха да се срещнат с него и въпреки дългогодишния ми опит в интервютата и представянията, аз си глътнах граматиката. Благодарение на помощта на преводачката, успях да си поемам дъх между въпросите и да отклонявам поглед от дълбоките му очи. 

Ето какво се получи. 

В: Вие сте журналист, има ли нещо общо според вас между журналистиката и литературата? По какъв начин работата ви се отразява на писането Ви?

О: Разбира се – общото е езикът – в журналистиката имаме навика да обясняваме всичко реално каквото то е, докато в литературата навлизаме в света на фантазията, където всичко ни е позволено и всичко е по-лесно. 

В: С какъв вид журналистика точно се занимавате?

О: Правил съм почти всичко. Знаете каква е политическата обстановка в Каталуния – взимал съм интервюта от политици, правил съм репортажи за една каталунска телевизия, бил съм главен редактор на един от най-важните каталунски вестници и също така съм бил радиоводещ на сутрешно предаване.

В: Продължавате ли да сте журналист и писател едновременно?

О: Сега предимно пиша романи на каталунски, което за мен е огромна привилегия, но също така продължавам да пиша пет пъти седмично рубрики за вестниците.

В: Вашата нова книга е много кинемотаграфична, подходяща за филмиране. Дали са постъпвали запитвания за продажбата на филмовите права на Вашия роман и ако да, има ли такъв план?

О: Има интерес от двама продуценти, но знаете, че в момента Испания е в икономическа криза и парите не стигат за стартиране на подобен проект.

В: И все пак да помечтаем, кой режисьор си представяте, че може да осъществи филм по Вашата нова книга?

О: Някои хора сравняват книгата с "Мостовете на Медисън". Мисля, че Клинт Истууд би направил много добър филм.

В: Докато четях книгата си представях, че тя може да бъде режисирана от Педро Алмодовар, тъй като той има много сериозно отношение към образа на Майката. Последният му филм "Жулиета“ отново разнищва темата. Мислите ли, че той би се справил?

О:  Не съм гледал още филма, но смятам, че всеки творец търси тази специална фигура на Майката – тя е нещо, което ни вдъхновява.

В: В България имаме един прекрасен фестивал за екранизации по книги – Cinelibri. Имате ли любим филм по книга и смятате ли, че това е добър начин да срещнеш читателите си?

О: Да, имам. Това е филм по романа на Емил Тешидор, който също е каталунец. Романът се казва "Черен хляб“, както и самият филм.

В: Един ваш персонаж казва, че човек е колаж. Ако вие сте колаж, от какви части е съставена Вашата личност?

О: Съставен съм от дисциплина и професионален дълг, много съм сантиментален и експресивен. Друг персонаж в романа ми казва, че паметта не е сгъваем стол, който може да прибереш, когато си тръгнат гостите. За мен паметта е много важна. Аз пиша по три причини: заради лечебните свойства на литературата, за да се освободя от призраците и за да изплача травмите. Втората е защото смятам, че имам какво да кажа и трето, за да се усъвършенствам. Мисля, че всяка следваща книга трябва да е по-добра от предишните.  Литературата е като спорт, в който се състезаваш със самия себе си.

В: Има още един мотив от книгата, който ме впечатли. Става въпрос за двойката, която се среща на на една сватба – Полина и Жан Пиер. Двамата играят своеобразна игра – те наблюдават гостите и се опитват да отгатнат техните истории. Вие играете ли тази игра в реалния живот?

О: Да, не спирам да играя. Безплатно е да наблюдаваш хората, седнал в някое кафене или бар и с помощта на интуицията да си представиш техния живот. В днешното общество, така обсебено от медиите и технологиите,  трябва да вдигнем поглед и да разберем какво стои пред нас.

В: Познаваме се от няколко часа и Вие нищо не знаете за мен, можете ли да се опитате да отгатнете моята история?

О: Изглеждате щастлива и доволна от това, което работите. Ние и двамата имаме късмета да работим това, което ни харесва. И това си личи.

В: Медията, за която правим това интервю, се казва АртАкция. Игра на думи с атракция. Какво в живота е атрактивно за вас? Кое в него ви привлича?

О: Мисля, че тайната на живота е в малките детайли. В литературата е същото. Това, което различава една книга от друга, са малките детайли и това как са разказани. И както казва Жан Пиер на Паулина в романа – невинните капки в живота са като мед и те са дребни неща като това да прочетем една хубава книга, да съзерцаваме картина, която ни харесва.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция