В носталгичния свят на Мишел Гуревич

Срещаме се с канадската певица преди концерта ѝ на 28 април в Sofia Live Club.

Lisa Bregneager

Скъпа Мишел, бих искала да се върнем към детството Ви и към първите Ви спомени, свързани с музиката. Опишете ни онези свещени мигове, когато сте се ровили в плочите на родителите си, за да откриете музиката на Европа от 70-те години, както и старите съветски парчета. Как се случи магията? 

Бях дете и прекарвах много време сама, докато майка ми беше на работа. Имахме малка колекция от касетки, наречени просто „песни“. Слушах ги отново и отново и трескаво записвах текстовете на всяка песен. Предполагам, че това е красотата на ограничения избор. Може би, ако тогава имах достъп до Spotify или изобщо до интернет, въобще нямаше да обръщам толкова много внимание точно на тези касетки. Всъщност никой в семейството ми не насърчаваше това мое носталгично увлечение, но подозирам, че майка ми го намираше за очарователно.

Музиката Ви повежда слушателя към онова чувство, че е главен персонаж в някакъв страхотен меланхоличен филм. Много кинематографично усещане. Знам, че сте мечтали да бъдете режисьор и дори имате няколко късометражни филма зад гърба си. Чудех се кое е киното, на което се възхищавате?

Бих могла да кажа, че се чувствам у дома си, когато гледам филмите на Фелини. Други заглавия, които са издържали теста на времето, са Swept Away на Лина Вертмюлер, Мълхоланд Драйв на Дейвид Линч, Троянският кон на Бела ТарMommy на Ксавие ДоланШироко затворени очи на Стенли КубрикФорсмажор на Рубен ЙостлундЛюбов на Гаспар Ное. 

Музиката Ви много поетично говори за загубите ни, носталгията и за онези тъги, които живеят дълбоко в нас. Ако някога направят филм за всички неслучили се любови от Вашите песни, какъв би бил финалът?

Бих се надявала да наподобява на Фелини и всички да се държат за ръце, докато танцуват в кръг. Подобно на огромен цирк. Възможно най-абсурдният и очевиден финал от всички.

Започвате да творите в спалнята си. Мисля, че практиката да създавате този интимен музикален свят в леглото си продължава и до днес. Разкажете ни повече за процеса, в който се настанявате в своеобразния си храм и сглобявате своите песни.

Първият ми храм всъщност беше стая в претъпкана къща, в която живеех с още 4 човека. Когато открих софтуера за създаване на музика, започнах да стоя за дълго в стаята и записвах вокали на затворена врата или докато съквартирантите ми ги нямаше. Процесът и до днес е почти същият, макар че вече по-добре усещам кога е време да направя почивка за разходка или да се разнообразя с друга дейност. Повечето ми песни започват просто с конкретна тема или фраза и обикновено нося със себе си тази фраза в продължение на месеци, дори година, докато не изпълни изцяло съзнанието ми. След това настъпва ден, в който просто създавам мелодия. Оттам насетне настъпва търсенето на баланс: достатъчно драма, достатъчно сдържаност, достатъчно хумор, достатъчно простота и може би силна мелогия, която би могла да живее самостоятелно, дори ако бъде лишена от думите или инструментала.

Lisa Bregneager

Преди години четох Ваше интервю, в което цитирате Мая Анджелоу и напомняте колко е важно да ценим всеки малък момент, като казвате: „Хей, бяхме там. Седяхме край езерото и се обичахме. И това беше невероятно.“ Мая казва също и че „някои хора не мога да съзрат хубавото, дори и то да е точно пред тях и да се случва точно в този момент. Други обаче успяват да видят как доброто идва, дори и когато то е още на няколко мили в далечината.„ Размирна и трудна реалност изживяваме. Понякога сме така заслепени от нея, че тя ни пречи да видим любовника, който седи до нас. Успявате ли да хванете всички хубави мигове в деня?

Повечето ми песни са или за носталгията, или за копнежа. И това говори достатъчно. Подобно на повечето хора, аз се опитвам да запазя погледа си устремен към настоящия момент. И понякога успявам. Може би, ако бях по-добра в това, нямаше да притежавам способността да пиша песните, които пиша. Често си мисля, че тези, които най-добре са овладели изкуството на живота и успяват да бъдат осъзнати във всеки момент, не са от хората, които биха прекарали дълго време насаме със себе си в тъмна стая в опит да обобщят това, което е било и това, което би могло да бъде. След един прекрасен ден лично аз не мога да скоча в следващия. Имам нужда от миг, в който да осъзная случилото се и да си го съхраня.

Дълбоко се надявам, че знаете, че музиката Ви е спасявала (и продължава да спасява) толкова много разбити сърца. Кой е Вашият музикален спасител?

Ако трябва да посоча един изпълнител, вероятно ще е Шарл Азнавур. Стилът и изпълненията му ми допадат повече от всичко друго.

Вече стана въпрос за предизвикателните дни, в които живеем. Мисля, че всички сме уплашени и вече уморени и тайно се надяваме, че един ден мъчителят ни ще помаха за сбогом и най-сетне ще танцуваме свободни. Как си представяте да дойде този ден?

Новините ще пристигнат, когато най-малко ги очакваме. Внезапно. Докато избираме плодове от супермаркета, ще получим заветното съобщение в телефона си. Ще сме преизпълнени с радост, ще се прегръщаме и ще звъним трепетно на приятелите си, за да се поздравим.

бюлетин

още интеракция