Заповядайте в къта за мечти на Дейвид Линч

Четем откъс от книгата “Кът за мечти” на култовия режисьор.

В “Кът за мечти” култовият режисьор Дейвид Линч разказва за своя живот, изпълнен с изключителна креативност, приятелствата, създадени по пътя му, както и пречките, които е преодолял – понякога успешно, друг път не, – за да осъществи всеки от своите филми.

Днес поемаме на пътешествие в къта за мечти на един от най-забележителните режисьори на всички времена…

Докато Линч е насред работата по първия сезон на Туин Пийкс, присъства на вечеря с Тони Кранц и споменава идеята си за поредица на име "Мълхоланд Драйв“.

"Планът беше, ако Туин Пийкс успее, вторият сезон да завърши с това как Одри Хорн (Шерилин Фен) идва в Лос Анджелис да гради кариера в Холивуд – разказва Кранц. – Историята щеше да бъде представена във филм, пуснат същото лято, "Мълхоланд Драйв“, който щеше да послужи като пилотен епизод за нова теле- визионна поредица за Одри Хорн и живота ѝ в шоубизнеса. Щеше да е нещо като танц между киното и телевизията, а дотогава никой не беше правил подобно нещо, но Дейвид беше в състояние.“

В този период Нийл Едълстийн започва да играе по-сериозна роля в професионалния живот на Линч.

"До 1998 г. вече работех в офиса на Дейвид всеки ден – подреждах материали за уебсайта му и продуцирах дребни неща. Забелязах, че книгите и сценариите, които прииждаха постоянно, дори не бяха поглеждани – разказва. – Захванах се да чета разни неща и да се свързвам с хората, които ги бяха пратили, а накрая се обърнах към Дейвид с думите: "Защо не основем продуцентска компания? Налице е много материал, който да продуцираш, аз ще го прегледам и ще се срещна с хората“. Знаех, че има много хора, които искаха да правят бизнес с Дейвид, а по онова време той беше без агент, така че основахме "Picture Factory“.

Планът беше тя да контролира уебсайта, новите медии и техническата страна. Аз щях да се занимавам с проектите, на които Дейвид можеше да бъде изпълнителен продуцент, а ние с Мери щяхме да продуцираме филмите на Дейвид и така всичко щеше да бъде под един покрив.

Пред Линч се разкриват много възможности, но той пасува за повечето от тях. Поканен е да режисира Американски прелести, който в крайна сметка през 1999 г. е поет от Сам Мендес. Предложени са му правата за романа на Джонатан Ледъм "Сирашкият Бруклин“, но той казва "не“. Днес Линч няма спомен за никой от тези проекти. Също така е поканен да режисира американския римейк от 1998 г. на японския филм на ужасите Пръстенът; Линч не може да си спомни да е получавал и това предложение и в крайна сметка филмът с участието на Наоми Уотс е продуциран от Едълстийн.

След преживяното с В ефир и Хотелска стая Линч в общи линии си измива ръцете от телевизията, но в края на 90-те години Кранц и Едълстийн го насърчават да премисли.

"После една вечер имахме среща на терасата на "Орсо“ и Дейвид се съгласи да се заеме с "Мълхоланд Драйв“ – припомня си Едълстийн. – В главата му се беше зародила идея няколко години по-рано, но се наложи да отлежи там за малко.“ Какъвто е неизбежно случаят с Линч, той вече е ангажиран с други неща, когато се осъществява тази вечеря в "Орсо“ – готви се да снима филма Историята на Стрейт. Той представя истинската история на Алвин Стрейт – 73-годишен ветеран от Втората световна война, който кара косачката си "Джон Диър“ от 1966 г. 385 километра, за да посети отчуждения си брат, претърпял ин- султ. Съсценарист и продуцент е Мери Суини.

"Бях чела за Алвин Стрейт, докато всъщност осъществяваше пътуването си през лятото на 1994 г. – припомня си Суини. – Беше широко отразено от медиите и понеже съм от Средния запад, докосна ме. Когато проучвах правата върху историята, научих, че ги е придобил Рей Старк, но той не предприемаше нищо с тях, така че продължих да следя нещата. Минаха четири години и Старк остави давността им да изтече; после, през 1996 г., Алвин умря и правата бяха прехвърлени на неговите наследници. Посетих ги в Де Мойн и те ми ги прехвърлиха, а през април 1998 г. започнах да работя върху сценария задено с приятел от Уисконсин на име Джон Роуч. Не пишехме сценария за Дейвид, той даде ясно да се разбере, и никога не съм се опитвала да го убедя да го режисира, защото това би проработило срещу мен. Заяви: "Интересна идея е, но не е по моя вкус“.

Дадох му сценария през юни 1998 г. просто за да видя дали според него става и той докосна емоционална струна у него. Не се изненадах, че реагира, защото присъства нещо от чудатостта на малкия град от Туин Пийкс, а също така има и чувствителност. Чувствителността прозира във всичките му филми, но това тук беше по-сантиментална чувствителност и се изненадах, като каза: "Струва ми се, че трябва да се заема с това.“
Елементите на филма бързо си идват по местата и през август 1998 г. вече е в предпродукция, когато Линч и Кранц – той вече е напуснал "Creative Artists Agency“, за да започне да ръководи "Imagine Television“ – представят Мълхоланд Драйв на Джейми Тарсис, президент на "АВС Entertainment“, и на старшия мениджър Стив Тао. (На този етап "Imagine Television“ продуцира програми в партньорство с "Walt Disney Co.“, която е собственик на АВС.) Написаното от Линч резюме от две страници излага историята на красива актриса, която страда от амнезия след автомобилна катастрофа на Мълхоланд Драйв. От АВС го харесват и отделят четири милиона и половина долара за пилотната продукция, а "Disney’s Touchstone Television“ добавя още два и половина мили- она с условието, че Линч ще представи пилотен проект с финал. "Disney’s Buena Vista Intl.“ планира да си възвърне инвестициите, като пусне Мълхоланд Драйв като игрален филм в Европа.

Скоро след като всичко това е организирано, Линч поема към Средния запад, за да снима Историята на Стрейт, което приключва в края на октомври. При завръщането си в Лос Анджелис се залавя да пише Мълхоланд Драйв.
"Дейвид планираше да напише сценария сам, но Тони държеше на съсценарист, за да може да го насочва, и нае Джойс Илайъсън – разказва Едълстийн. – Дейвид се срещна няколко пъти с нея, а после пътищата им се разделиха, защото той искаше да го напише сам. Тя нямаше почти никакъв принос към сценария и оригиналният вариант беше невероятен. Дейвид беше наясно накъде води траекторията на сюжета и първият сезон беше напълно очертан в главата му. В никакъв случай не представляваше прос- то отдаване на почит към Холивуд, но Дейвид безспорно обичаше Сънсет Булевард и улицата на разбитите мечти присъства.“

На 4 януари 1999 г. Линч представя сценария от 92 страници в АВС и на следващия ден Тарсис и Стю Блумбърг (по това време съпредседател на "АВС Entertainment Television Group“) се обаждат на Кранц, за да му съобщят, че проектът е одобрен. Очакванията са, че премиерата на Мълхоланд Драйв ще бъде част от есенния сезон на АВС. Телевизионната мрежа е поръчала седем пилотни проекта и може да избере само три или четири, но поредицата на Линч дава заявка за сериозен претендент.

Две седмици по-късно Тарсис и Блумбърг свикват "консултантска“ среща в конферентната зала на АВС, която включва представителите на АВС, "Imagine Television“ и продуцентската компания на Линч. Присъстват общо 20 души и самият Линч също е там, но отказва да сподели много подробности във връзка с това какво възнамерява да прави. На този тип срещи никога не се е чувствал комфортно. Той просто работи, като създава филма, намиращ се в главата му. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт