Завръщането на Бела Тар

Когато прочут и много хвален режисьор обяви, че това ще е последният му филм, може да му се вярва само донякъде. Дори и да не е с филм, всеки такъв режисьор ще намери начин отново да се покаже пред публиката. И с Бела Тар случаят е не е по-различен.

През 2009 г. той съобщи, че снима последния си филм. Ставаше дума за "Торинският кон“, който му донесе Голямата награда на журито на кинофестивала Берлинале през 2011 г. Оттогава действително няма нов филм, но възможно ли е авторът на седемчасовата черно-бяла творба "Сатанинско танго“ (1994) и филма "Веркмайсторови хармонии“(2000), който през 2016 г. в класация на Би Би Си за стоте най-значими филми от началото на XXI век беше поставен на 56 място, да стои кротко? Не!

През 2012 г. Бела Тар основа киноучилище в Сараево Film.factory, организира програмата и учебния процес и сам преподава до 2016 г. Следващата година представи в киномузея в Амстердам изложбата "До края на света“ – микс от кино, театър и инсталация. В момента режисьорът е един от гостите на традиционния виенски фестивал "Винер фествохен“, където ще покаже проекта си "Липсващите хора“, в който се разказва за бездомниците на Виена.

Същия ден, в който директорът на фестивала кани Бела Тар във Виена, за да обсъдят евентуалното му участие, унгарският режисьор чува по радиото две новини: 1. В родината му влиза в сила закон, разрешаващ на полицията да прибира от улиците бездомниците без необходимост от назоваване на причината. 2. Кметицата на Париж отваря вратите на кметството за зимните месеци, за да могат парижките бездомниците да пренощуват в някои от общинските помещения. "Така съвсем спонтанно се роди концепцията на "Липсващи хора“ – обяснява Бела Тар в интервю за австрийските медии. – Винаги съм се занимавал с проблема за човешкото достойнство. С този проект също искам да върна достойнството на хората, останали без дом, като ги измъкна от тяхната анонимност и ги направя видими за обществото.“

Март месец Бела Тар прави "кастинг“ сред бездомниците на Виена, голяма част от които идват от Източна Европа и разбира се – от родната му Унгария. Виенската община има няколко програми, по които за зимните месеци на бездомниците се осигурява топла храна и подслон. Унгарците просто напускат враждебната към тях Будапеща и търсят протегнатата ръка на съседката Виена. Тар избира такива, които са готови да се снимат и да му доверят историите си. "Срещата с тези хора се оказа най-трудната част от живота ми досега. Като ги видях как живеят, директно се отказах от много въпроси, които досега смятах за екзистенциални.“

През зимните месеци на тази година Бела Тар става специалист по Виена, но не тази Виена, която виждат туристите, не и онази, която познават виенчани, той се запознава с австрийската столица откъм хастара й, с невидимите места, обитавани от невидимите хора, от които повечето минувачи отвръщат очи и бърчат гнусливо нос.

"Няма да разказвам конкретните им истории – казва режисьорът – това не е моят стил. Работя главно с лицата. Чрез портретите ще изразя отношението си към проблема за човешкия възход и падението му. Не искам да натрапвам нищо на зрителя. Ще разчитам единствено на неговата способност за емпатия. След всичките си срещи с бездомниците разбрах едно: животът е прекалено кратък и за всеки е само един. Затова всеки човек има право на "нормален“ живот.“

Премиерата на филмовата инсталация "Липсващи хора“ на Бела Тар ще бъде на 12 юни в Музеумсквартир във Виена. А на 15 юни входът ще е безплатен за посетители, които носят в ръка местния вестник на бездомниците "Аугустин“.

Дали би искал да работи в Унгария?

"О, да, разбира се. В Будапеща е моят дом. Но за съжаление в момента е невъзможно там да се работи. Дрехите си пера в Унгария, но иначе повечето време прекарвам по летища и други транзитни места. Избирателите вярват на популистите. Много от тях нямат високо образование и живеят в бедната провинция, например в Източна Унгария, където нямат изгледи нито за работа, нито за каквото и да е подобрение в живота си. Затова лесно вярват на приказките, че ситуацията им е такава, защото идват мигранти. Вероятно нещата ще се променят, когато хората огладнеят още повече и това ги направи още по-гневни, готови да рушат наред. И ще избухне нещо като революция, която да помете тези, които са ги лъгали, че мигрантите са виновни за нещастието им. Но какво ще се случи след това, никой не може да предвиди.“