Исабел Алиенде и този горещ, горещ живот

Днес една огнена и страстна дама ще сложи още една звезда върху воала на годините си, които никак , ама никак не ѝ влияят, когато става въпрос за любов, страст, справедливост, щедрост и милосърдие. 

Тя е огън, нейни са всички сезони, тя е повелителката на сърцата на изтерзаните жени по цял свят, защото нейната искра е запалила хиляди да се вдигнат и борят за правата си.

Ако трябваше да я опишем в цифри, най-известната и най-обичана латиноамериканска писателка, щеше да изглежда така - 23 книги, преведени на 35 езика, продадени над 77 милиона екземпляри по света, 15 титли доктор хонорис кауза, над 60 престижни награди в над 15 държави, 2 международни филма, една фондация на нейно име и множество интерпретации на нейни текстове в балета, мюзикъла, операта, радиото.  

Воин на доброто и хуманността, тази дребна, но мощна като торнадо чилийка, е емблема за борбен дух и нестихващо любопитство към света и най-вече към хората. 

Най-голямата битка обаче, е винаги битката за оцеляване на сърцето. В най-новия ѝ роман "Отвъд зимата”, който от дни е на нашия пазар, Алиенде цитира любимия ни Камю , който казва: 

"Насред зимата разбрах най-сетне, 

че има в мен непобедимо лято.”

Здравейте, надявам се, че ви намирам в добро състояние на здравето и духа, все още изпълнена с любопитство и страст. Наскоро прочетох книгата ви "Отвъд зимата”, и тъй като все още съм под въздействие на историята, бих искала да ви попитам в кой сезон е сърцето ви в момента?

Исабел Алиенде: Докато писах книгата, бях в емоционална зима. Току-що се бях развела със съпруга ми след 28-годишен брак, бях на 72 години и се чувствах самотна. Но сега имам нова любов, скоро приключих първия ръкопис на новия си роман и съм доволна от живота си. В момента изживявам прекрасна пролет.

Вие сте опитен и страстен писател, а в последния си роман сте използвали формула, която може да се използва и в киното. Представяте ли си своите истории на голям екран? Повечето от тях са наистина успешни. Но дали бихте искали да видите екранизациите им?

ИА: Моят опит с филмите не е много добър, не мисля за киното, когато пиша роман, но често ме навестяват продуценти, които имат интерес да правят кино или телевизионни сериали. Харесва ми идеята, защото филмите достигат до много хора, които няма да прочетат романа.

Kакво ви води в процеса на създаване на една история – напрежението, психологическата правдивост или посланието?

ИА: Не се опитвам да предавам послания с моите романи. Човекът, който съм, убежденията, които имам, прозират между редовете, но не се опитвам да поучавам читателя. Интересувам се от историите, от хората, от живота на хората, от мотивите и постъпките им.

Вярвате ли във втория шанс или във възможността човек да промени съдбата си?

ИА: Разбира се, вярвам, че имаме много шансове, не само един. Раждаме се с белязани карти – пол, раса, здраве и т.н. Но ако изиграем картите си добре, можем да променим съдбата си.

Смятате ли, че е необходимо да имаме до себе си друг човек или някаква метафизична сила, с чиято помощ да променим съдбата си, или всичко е в нашите ръце?

ИА: Понякога промяната е в ръцете ни, но често се нуждаем от помощ. Ние сме социални същества, нуждаем се един от друг, влияем си взаимно. Научила съм се да моля за помощ, когато е необходимо.

През последните години има бум на книги и семинари за самопомощ. Какво мислите за тях?

Сигурна съм, че материалите за самопомощ са полезни на много хора. Не всеки може да си позволи терапия, хората понякога са много самотни и объркани, затова търсят помощ там, където могат да я намерят. В едни други времена, когато семействата са били големи, а общностите силни, е било по-лесно да получат помощ. Това днес често е невъзможно. Аз лично не мога да следвам инструкции и съм много нетърпелива, така че този вид четива са безполезни за мен. Предвид възрастта си, мога да кажа, че съм научила много за себе си чрез грешките, които съм допускала.

Коя е най-важната кауза за вас днес?

ИА: Край на патриархалната обществена уредба – това винаги е била моята дългосрочна цел. Ето защо съм феминистка от юношеските си години. Вярвам в еволюцията. Време е човечеството да еволюира в друга форма на цивилизация, където мирът, равенството и стремежът към красота ще бъдат възможни. Това може да се случи само когато мъжете и жените споделят управлението на света при равни условия. Една по-постижима цел е мисията на моята фондация: отстояването на правата на жените и момичетата. Трябва да прекратим насилието, експлоатацията и злоупотребата с женския пол.

Съдейки по последната ви книга, мисля, че съдбата на емигрантите в Латинска Америка и САЩ е наистина важна за вас. Особено в светлината на политиката на Тръмп. Смятате ли, че интелектуалците и писателите като вас могат да помогнат за подобряване на техния живот и условията на труд?

ИА: Ние можем да предаваме знание, да разказваме истории, ако е възможно, да докосваме сърцата на хората и да променяме съзнанието им. Но вярата ми, че литературата може да промени статуквото, е доста скромна. Сравнително малко хора четат. Медиите, филмите, телевизията и социалните медии имат много по-голям обхват и въздействие.

Вероятно сте запозната с бежанската криза в Европа? Бихте ли направили паралел с Латинска Америка и САЩ? Там как решават въпроса с бежанците?

ИА: Бежанците страдат по един и същ начин навсякъде. Никой не иска да напусне дома си, своята страна, семейството си, всичко, което познава и обича. Те го правят само защото са отчаяни, бягат, за да оцелеят, за да избегнат крайната бедност, войната, престъпността и експлоатацията. Те са готови да рискуват всичко, за да намерят убежище другаде. За съжаление, най-често биват посрещани враждебно. Както знаете, напоследък в Съединените щати, откакто президент е Тръмп, отделят децата от родителите, които търсят убежище. А някои деца са кърмачета. Можете ли да си представите по-жестоко отношение към хора, които са отчаяни?

На какъв урок по толерантност бихте искали да научите европейците?

ИА: Коя съм аз, че да уча на каквото и да било? Мога само да кажа, че съм била политически беглец и имигрант, и когато пиша на тези теми, знам за какво говоря. Обикновено в книгите си изследвам моите собствени преживявания, спомени, емоции. Правя сериозни проучвания по повод на всяка книга, защото искам читателите ми да чувстват, че историята е истинска. Това не означава, че се опитвам да ги уча на нещо. Аз просто разказвам една история.

Има ли жанр, в който никога не бихте писали? 

ИА: Не бих написала порнографска книга или история за психопат, който измъчва хора и животни.