Стайко Мурджев: Моята смелост е моята суперсила в театъра

Текстът на Джон Патрик Шанли се поставя за първи път на българска сцена. Стайко Мурджев определя драматургията като предизвикателство – както за артистите, така и за публиката, която ще бъде не само зрител, а и съучастник в събитията на сцената. Основна тема в сюжета е моралът – цената, която сме готови да платим, за да разкрием истината. В криминалния характер на текста е заложено подозрението за извършено престъпление. Директорът на католическо училище (Станка Калчева) обвинява един от преподавателите (Калин Врачански) в ужасяващо деяние, без да има доказателства за това. Разговаряме с Мурджев за смелостта, драматургията и мисията на театъра.

Каквo e да работиш върху текст, който до този момент не е представян в България, но пък има доста успешна екранизация?

Екранизацията не ме вълнува – тя е самостойно художествено произведение, което в крайна сметка няма нищо общо с нашето представление. Прочетох тази пиеса непосредствено след нейното първо издание, още тогава ме потресе и привлече едновременно. И от този момент нататък непрестанно дебнех правилните време, място и екип за реализацията ѝ. Често ми се случва да поставям драматургичен текст за първи път в България. Отнасям се изключително отговорно към факта, защото в случая не представяш просто спектакъла си, а заедно с него разкриваш ексклузивно интерпретацията на едно художествено произведение, каквото е текстът за театър, преродено в плътта на езика ни, което е особено вълнуващо.

„Съмнение“ е сред най-добрите драматургични текстове. Изпитвате ли доза страх, преди да започнете работа?

Не. Никога и по никакъв начин не изпитвам страх в работата си. Вълнение и отговорност – да, но страх никога. Моята смелост е моята суперсила в театъра.

Как Ви промени тази пиеса? Излизате ли различен след всеки работен процес?

За мен всеки сблъсък с дадена драматургия – парче уникален авторов свят – особено, когато става въпрос за шедьоври като „Съмнение“, е ново житейско предизвикателство. Аспект на живота ми, през който трябва да премина. Аз вярвам в предопределението на съдбата ни и знам, че аз и хората като мен имаме уникалната привилегия да преживяваме различни съдбовни предопределения през пиесите, които пресътворяваме в реалност и изживяваме след това. Явно подредбата на звездите ми в момента е такава, че трябва да преживея феномена на съмнението и, слава Богу, преминавам и се изчиствам от него така – през сцената и актьорите.

Има ли нещо, с което творческият процес при „Съмнение“ е различен? Работите с малък актьорски състав.

Всеки творчески процес е уникален сам по себе си. Мога да кажа само, че този беше труден и вълнуващ. Когато работиш едновременно с висококачествена драматургия и елитни актьори, независимо от тяхната численост, личната ти отговорност и взискателност изискват бързи умствени рефлекси, дисциплина и динамична фантазия, което невинаги е лесно.

Кое е особеното в тази пиеса, на какво бихте я оприличили? Защо искате да разкажете именно тази история?

Тази история е много истории в една – криминален разказ, психологическа драма, модерна библейска притча, брутален трилър. Напомня ми на многолик оракул, който мени лицето си спрямо въпроса и личността на питащия/зрителя. Тук няма конкретен финал, не се извежда някаква точна поука, която да размаха пръст – всеки зрител има възможност да излезе от залата със своята лична гледна точка към това, което е преживял във времето на спектакъла. Тази история е като дрон – бомбардировач - има способността да намира, сканира и удря точно в травмата, която се е спотайвала дълго в мрака…

Какъв беше Стайко Мурджев на 16? Мислил ли е за театър?

Мисля за театър от ранна детска възраст. На 16 вече бях затънал до шията в красивото тресавище на театъра. Вече се бях докоснал до личности като Юлия Огнянова, Емилия Ованесян, Александър Морфов, Крикор Азарян… Убеден съм, че Театърът е кармично предопределен за мен и аз съм негово глезено дете.