„Изкуството не е нужно да бъде разбрано, за да бъде усетено“ — Ramon Sales за езика на улицата

Ramon Sales е визуален артист от Форталеза, Бразилия, който изследва пресечните точки между писането, образа и градската среда. Той работи с живопис, стенопис, калиграфия и пърформанс, използвайки букви, цветове и многопластови композиции, за да преобразява архитектурни пространства и да създава нови визуални разкази. От 2013 г. развива своята практика в градската среда, а от 2015 г. Ramon е част от екипа на Além da Rua, където се занимава с артистично продуциране, логистика и комуникация.

Като специален гост на международния дискусионен форум Visionary Talks в София Ramon Sales представя лекцията „Pixação: кодираният език на бразилското улично изкуство“. Той се включва и в създаването на нов стенопис в Студентски град, пренасяйки своя артистичен почерк в градската среда на София.

Как бихте описали своята артистична работа на човек, който се сблъсква с творчеството ви за първи път?

Моята практика изследва връзката между писането, живописта и тялото. Харесва ми да създавам несигурност относно това, което може да се прочете, като създавам символи, които понякога приличат на букви, но не образуват непременно четливи думи. Интересува ме как една линия може да носи ритъм, движение и спомен. Работата ми в областта на живописта, стенописите, пърформанса и други медии ми позволява да изследвам тези въпроси в различни мащаби и върху различни повърхности. На стената един жест също става част от града, влизайки във взаимоотношение с архитектурата и хората, които го срещат.

Какво ви подтикна да станете визуален артист?

Обичам да рисувам още от дете, но това, което ме подтикна да се занимавам професионално с визуално изкуство, бяха хората, които срещнах, преживяванията, които имах, и усещанията, които изпитвах, докато рисувах по улиците. Запознаването с хората, стоящи зад надписите по стените на родния ми град Форталеза, промени начина, по който възприемах града. Започнах да виждам тези стени не само като структури, които ни ограничават, но и като тетрадки, които разказват истории от ежедневието, и исках да бъда част от това.

Доколко творбите ви започват с идея и доколко се раждат чрез физическия процес на създаване?

Зависи от проекта и от това колко свобода имам. Някои проекти, като големите стенописи, изискват предварителна скица и писмена концепция, докато други оставят повече място за експериментиране още от самото начало. И в двата случая започвам с умисъл и позволявам на физическия процес да го преобразува.

Мащабът, текстурата, инструментите, времето и движението на тялото ми, всичко това влияе случващото се. Един жест върху хартия, обикновено направен само с ръката ми, се превръща в нещо съвсем различно, когато включва цялата ми ръка или цялото ми тяло върху стената. Имам нужда от тази среща с материала и повърхността. Някои решения могат да се вземат само докато рисувам, а неочаквана следа, нещо в околната среда или архитектурен детайл могат да подскажат посока, която не съм обмислял.

Творчеството ви се движи между живопис, стенопис, калиграфия и пърформанс, като често размива границата между писането и образа. Какво ви привлича към това пространство между думата и визуалната форма и как решаваш кога един жест трябва да се превърне в текст, образ или нещо между двете?

Това, което ме привлича, е физическото присъствие на писането, което можем да усетим още преди да се научим да четем. За разлика от машинописния текст, почеркът носи видими следи от натиска, скоростта, колебанието и ритъма на ръката. Тези качества могат да предадат нещо, дори когато думите са непознати или нечетливи.

Днес моите жестове клонят към „небукви“, като изследват възможностите на асемичното писане и освобождават писането от необходимостта да се чете по стандартен начин. Това, което направлява тези избори, е умисълът на всеки проект и това, което се появява в процеса на създаване: понякога разпознаваемата дума е важна, а друг път ме интересува повече какво може да предаде самият жест.

В други области на моите изследвания и в работата ми в областта на художественото образование изследвам тази граница между буквите и рисунките по различни начини. Например, проектът ми Fotoletras („Фотобукви“) използва фотографии като букви за образуване на думи. Преминаването от един подход в друг ми позволява да изследвам как разпознаваме нещо като писано и как това разпознаване променя начина, по който гледаме на даден образ.

Какво според вас е особено вълнуващо в съвременната бразилска арт сцена днес?

Трудно е да се говори за Бразилия като цяло. Като човек, родом от щата Сеара в североизточна Бразилия, ценя възможността да разглеждам бразилското изкуство през различни географски перспективи. Хората често приемат Сао Пауло или Рио де Жанейро за основни ориентири, но в такава огромна страна има много повече за откриване. Това, което ме вълнува, е как художниците работят в собствената си среда и пренасят тези преживявания в по-широк диалог.

Pixação, форма на градско писане в Бразилия, е добър пример за разнообразието. Стиловете ѝ варират из цялата страна, изразявайки аспекти от местната култура по стените, докато се състезават за видимост с мащабната реклама и предизвикват границите, наложени от архитектурата. За мен тези различни начини за преоткриване на писането и заемане на пространството в града са вълнуваща част от бразилското съвременно изкуство.

Какво мислите за нарастващата роля на социалните мрежи в начина, по който артистите изграждат своята публика и кариера?

Имам смесени чувства. Социалните мрежи могат да ни дадат ценни връзки, особено между артисти и публика, които иначе може би никога не биха се срещнали. Също така могат да дадат на хората достъп до процеса зад завършената творба.

В същото време натискът да останеш видян може да повлияе на това как художниците прекарват времето си и дори на това, което създават. Някои творби се нуждаят от пипкавост, физическо присъствие или усещане за мащаб, което екранът не може напълно да предаде. Гледам на социалните мрежи като на полезна част от споделянето на моята работа, но и същевременно се опитвам да запазя времето и вниманието, които се изискват за създаването на изкуство.

Какво е най-неочакваното нещо, което ви е научила една творба?

Че изкуството не е нужно да бъде разбрано, за да бъде усетено. Работата между писането и образа ме е направил по-осъзнат за това. Свикнали сме да разглеждаме писането като нещо, което трябва да се разшифрова, но дори непознат или нечетлив знак може да комуникира нещо чрез своя ритъм, движение и интензитет.

Това, което ме изненада, е, че по този начин може да се създаде връзка без общ език или единна интерпретация. Някой може да види в дадено произведение нещо, за което аз не съм се замислял, и тази среща става част от неговото значение. Това ме научи да оставям пространство на хората да преживеят произведението, преди да почувстват нужда да го обясняват.

Ramon Sales Бразилия Além da Rua Visionary Talks София Студентски град интервю