Изкуството като среща

Ивина Пасос (Ivina Passos) е специалист по културен маркетинг от Форталеза, Бразилия, с професионален опит в областта на спонсорството, брандинга и развитието на културни проекти. Тя работи в ATO Marketing Cultural, където се фокусира върху стратегии за привличане на корпоративни партньори и финансиране на културни инициативи чрез данъчни стимули. Тя популяризира модели за партньорство между бизнеса и културния сектор, като акцентира върху социалното въздействие, развитието на местните общности и ролята на културата като инструмент за устойчиво развитие.

Ивина е сред международните гости на международния дискусионен форум Visionary Talks, където представя опита на международния фестивал за градско изкуство Além da Rua във Форталеза. Презентацията ѝ с Monique Cardoso „Изкуство, територия и обмен - вдъхновение от Бразилия“ разглежда различните начини, по които изкуството може да изгражда връзки между артисти, общности и територии.

Работили сте в областите на визуалните изкуства, уличното изкуство, театъра, танца и други дисциплини. Какво ви привлича към мултидисциплинарните културни проекти?

Работата в различни дисциплини разширява творческите възможности и ни предизвиква да разработваме проекти, които надхвърлят очевидното и се откъсват от утвърдените формати. Занимаването с различни форми на артистично изразяване също разширява разбирането ни за социалните и културните контексти, в които работим, като ни позволява да изследваме нови начини за разработване и реализиране на проекти. Именно тази отвореност към срещи, експериментиране и възможностите, които предлага всяка територия, ме мотивира най-много.

Какво научихте от организирането на фестивал, който се провежда в публичното пространство, а не на традиционно културно място?

Моят път в областта на културата започна в театъра, първоначално работех в традиционни пространства, а малко по-късно, в алтернативни. Това е доста често срещано в Сеара, където недостигът на културни зали кара много театрални трупи да адаптират представленията си за други пространства и за улиците. Това разнообразие от пространства е част от работата на Ato Marketing Cultural още от самото начало, разработваме проекти както в традиционни културни зали, така и на публични и алтернативни пространства.

Най-важният урок, който научих от този опит, е да разглеждам публичното пространство като място за срещи, обмен и колективно изразяване. Работата там ни позволява да достигнем до хората и да внесем изкуството в ежедневието им. Вместо просто да чакаме публиката да дойде при нас, ние поемаме и отговорността да се обърнем към нея, създавайки нови възможности за връзка, участие и ангажираност с артистични преживявания.

Кой е най-разпространяваният мит за работата на културния продуцент?

Смятам, че най-големият мит за културното продуциране идва от ограниченото разбиране за това, какво всъщност включва тази работа. Значителна и често невидима част от нея обхваща бюрократични, данъчни, финансови и административни въпроси, както и институционална координация. Всички те са от съществено значение, за да се гарантира, че проектът ще се осъществи възможно най-близо до първоначалния план.

Тази работа е често тиха и понякога самотна, защото се извършва без прякото участие на артистите или други членове на екипа. Това, което достига до публиката, а дори и до другите професионалисти, участващи в проекта, често е резултат от дълъг процес на организация, преговори и решаване на проблеми, който до голяма степен остава незабелязан.

Ето защо смятам, че съществува изкривено възприятие за това какво всъщност означава културното продуциране. Значителна част от нашата работа се извършва зад кулисите, извън погледа на публиката, но е абсолютно необходима за превръщането на артистичните преживявания в реалност.

Смятате ли, че уличното изкуство става прекалено институционализирано, или институционалната подкрепа е необходима за неговото развитие?

Забелязвам, че уличното изкуство става все по-институционализирано, и вярвам, че това е важна стъпка към признаването му като художествена дисциплина, което му позволява достъп до пространства, които преди бяха запазени за други форми на художествено изразяване.

Това признание създава повече възможности за институционална и финансова подкрепа, като помага за разработването на проекти и инициативи, които укрепват местните арт сцени. То също така насърчава обмена и връзките между различни културни контексти.

Нашето присъствие тук, в София, което стана възможно благодарение на международна програма за мобилност, подкрепена от Държавния секретариат по култура на щата Сеара в Бразилия, е конкретен пример за този напредък. Нашето присъствие тук представлява и признаване на уличното изкуство като художествена дисциплина в рамките на публичните културни политики, което отваря нови възможности за артистите да установяват връзки, да пътуват и да развиват своето творчество.

Как решихте кои художници и проекти да бъдат включени в Além da Rua?

Подборът на артисти и проекти за Além da Rua се ръководи от кураторската работа на Acidum Project – художественият колектив, създал фестивала и отговорен за неговата художествена насока.

За всяко издание или дейност на Além da Rua кураторският подход се определя от възможностите, които всяка територия предлага в дадения момент, като се следват естествените промени, протичащи във всяка локация, и се обръща специално внимание на връзката с местната общност.

Ato Marketing Cultural отговаря за цялостното управление и продукция на фестивала, като работи в тясно сътрудничество с кураторския екип, за да създаде необходимите условия за реализиране на артистичните проекти и развитие на всяко издание.

Смятате ли, че публичното изкуство наистина може да промени начина, по който хората възприемат или преживяват собствените си квартали?

Разбира се! И това е една от основните причини, поради които организираме Além da Rua. Вярваме, че уличното изкуство има силата да преобрази не само изгледа, но и начина, по който хората виждат и се свързват с местата, на които живеят. Една художествена интервенция може да насърчи хората да погледнат познатите места по нов начин, да подчертае местните истории и спомени и да укрепи връзката между хората и техните общности.

Много специален пример за нас е работата ни в Песем, традиционно рибарско село на брега на Сеара, което претърпя значителни промени с развитието на международен промишлен и пристанищен комплекс. Чрез Além da Rua разработихме художествени проекти съвместно с местните рибари, като използвахме платната на традиционните им рибарски лодки, известни като jangadas, като платна за художествени творби. Тази връзка между уличното изкуство и такава важна местна традиция помага да се отпразнува културната идентичност на общността, да се укрепи чувството ѝ за гордост и да се придаде видимост на история, която остава жива въпреки промените, които настъпват в района.

Това е видът връзка, която се стремим да създадем: художествени преживявания, които ангажират хората, техните спомени и начините, по които те живеят и взаимодействат със заобикалящата ги среда.

Ивина Пасос Ivina Passos Бразилия Além da Rua Visionary Talks София интервю