Storytel Book Club с Рене Карабаш

В рубриката ни Storytel Book Club се срещаме с различни артисти, обединени от една обща страст - изживяването на добри истории. Днес разговаряме с Рене Карабаш - писател, режисьор и актриса. Рене е автор на книгите"Хълбоци и пеперуди“, “Остайница” "Братовчедката на Зорбас“ "Писма на Омар до бъдещата му съпруга“. Носител на множество литературни и кино награди.

Може би читателите се делят на такива, които слушат книги и такива, които ги четат. Mоже би хората, които слушат повече аудиокниги са тези, които чрез слуха си възприемат по-добре. Нашите първи срещи с книгите са чрез родителите ни, бабите и дядовците, които са ни чели книги и  са ни разказвали приказки. За мен аудиокнигите напомнят именно на тези моменти. Слушам предимно вечер в леглото и усещам някакъв уют. Все едно майка ми ми чете книга. И това е толкова заложено в еволюцията ни, че не бихме могли да дискриминираме и този вид изкуство – на аудиокнигите. 

Аз пък ги свързвам с приказките, които слушах на касетофон като бях малка и затова предпочитам да ги слушам вкъщи докато върша нещо. Така историята оглася апартамента ми, както когато бях малка и от хола се чуваше някаква приказка, докато аз тичах покрай нея. Кое следващото заглавие, което искаш да чуеш вечер в леглото? 

Книгите, които слушам, са по-скоро нехудожествена литература. Аз съм от тези хора, които предпочитат художествената литература да си я четат на хартия. Книгите, които си пускам, са например психоаналитични книги или всякакви, които не са художествена литература. И между другото една от тези, с които си лягах, беше “Икигай”. Не знам защо. Може би защото гласът на четеца беше много спокоен и… усещах някакво присъствие чрез гласа. Някак си има посредник между теб и книгата, от който трябва да си браниш леглото, защото не си сам по някакъв начин. Или го делиш с още един човек. Бих могла да спомена и Фройд, както и Петър Дънов. Него го чета постоянно, но съвсем скоро разбрах, че в Storytel има записани негови книги, което е чудесно и даже преди да дойда го слушах докато си готвех. Ето, спестяване на време. 

Знаеш ли, една от книгите, с която не можахме никога да се срещнем на хартия, е “Метаморфозата” на Кафка, която имам в две издания. Около 4 пъти започвах да я чета, но все не стигах до края, та реших да я чуя, да се опитам по някакъв начин да се срещнем. Оказа се, че меко казано ми беше много приятно. Помня, че накрая пътувах към морето, бях в колата, изгряваше слънцето и заспах, защото беше много рано. Събудих се от гласа, който ми каза: “Това беше “Метаморфозата” на Франц Кафка”, та си върнах последните няколко минути. Трябва да ти кажа, че в следващите дни много ми липсваше. Понякога все още ми липса и може би трябва да я чуя отново. 

Аз се срещнах по друг начин с тази книга. Също не можех дълго време да я разбера и четох едни анализи на СУ. Открих в каква дълбочина са направени анализи от професори, доктори, че даже честно казано ми беше по-интересно да чета анализите, отколкото произведението. Е, разбира се, след като отидох в музея и къщата на Кафка, вече бях тотално влюбена в него.  

Да, тогава сте се срещнали със сигурност. А твоите книги "Остайница“ и така любимите за мен "Писма на Омар“ вече са в Storytel. Много ми е любопитно какво беше твоето чувство. Първо когато разбра, че ще оживеят като глас и второ когато ги чу, защото по този начин ще стигнат до още повече хора, но тези хора няма да ги четат така притихнало по домовете си, няма да са насаме с думите, а най-вероятно ще пресичат улици, ще шофират, ще летят и ще слушат в небето, ще изживяват текста докато готвят. Какви бяха твоите емоции и чувства към тези твои текстове, които поемат някъде другаде?

Това е като да видиш произведението си на екран или на сцена, то е друг вид изкуство и бях приятно изненадана. “Остайница” е в поток на съзнанието и е много трудна за четене, а  беше изключително добре прочетена и усетена, което е много важно и при Омар също ми харесва какво се е получило. Димитър Николов прочете Омар, предложиха ми го, пратиха ми на Елин Рахнев “Канела” в негов прочит и така усетих някаква връзка. 

Между другото, бих искала аз да прочеат следващите си поетични книги. А пък романът който в момента пиша, който може би ще е доста голям, съм си избрала вече няколко гласа - много познати гласове, такива които дублират филми, с които сме израснали. Някак като чуеш един такъв глас се чувстваш у дома си и така се разказва историята, че ти се вслушваш.

Преди да дойда слушах  "Изкуплението“ на Иън Макюън (и между другото много бих искала да поговорим за тази книга), четена от Лидия Михова и тя е точно от тези имена, ти винаги можеш да я чуеш и да я разпознаеш. 

Преди да поговорим за Иън Макюън обаче искам да те върна към идеята, която имаш да четеш сама произведенията си, особено поезията. Поздравления за тази идея. С Петър Вълчев си бяхме говорили, мисля че за "Физика на Тъгата“ и той каза, че за него няма нищо по-специално от това самият автор да чете и да му говори в съзнанието и да насели пространството между ушите му. И всъщност, той е слушал Георги Господинов във влака докато пътува към родното си място и когато говорихме с него се замислих, че ако някой друг ми разказва или чете е много специално. Връща към детството, към тези приказки, които са ни разказвали и чели, но когато автора говори лично на нас е много вълнуващо. Сякаш този човек, който е стигнал до страшно много читатели, живее в страшно много домашни библиотеки, но някак пътьом се е спрял точно до теб и чете лично на теб и според мен това е много специално като изживяване и може да направи дори един обикновен ден в нещо малко по-смислено и специално. Среща, която се подарява между писателя и читателя.

Да, има я тази алхимия. Много мои близки ми казват, че когато четат книгите ми чуват моят глас и им е странно, когато си пуснат Storytel и чуят друг глас. Но да, писателят знае къде да постави ударение, той е запознат, това е неговият свят и затова е доста по-автентично. Но да не забравяме, че не всеки писател може да чете добре. Срещали сме този феномен на много литературни четения и един писател може пък да си развали произведението.  

Значи ще очакваме да кацаш на рамото ни и да ни четеш. Да отидем сега към Иън Макюън. Знам че той е специален за теб и е може би от важните писатели в твоя живот. 

Да, ето това е книгата, която бих чула и слушам отново в Storytel. С този писател, с конкретната книга се срещнах преди може би доста време. Бях във Франция, когато учих и живеех там и имахме две книги - “Позор” на Кутси и книгата на Макюън. И трябваше цял семестър в дълбочина да изучавам тези книги и накрая имах изпит и ми се падна “Изкуплението”. Много се радвам, че е записана книгата и че могат повече хора, тъй като не е много тънка, по-дебела книга е и не всеки би седнал да я прочете, но може да бъде чута. И да, той е изключителен автор и мога много да говоря за книгата.

Всъщност аз нямах следваща книга, която искам да чуя, но ето, че вече имам. 

Тази ли? Мога след срещата ни още повече да те зарибя по нея. 

Нямам нищо против, вече съм зарибена.   

Имам между другото автограф от Макюън.  

Да, тази среща я помня.  

В "Перото".

В "Перото", да, което беше много щастливо препълнено от хора, които притихнало слушаха. 

Ами той е голям писател все пак. Колко награди има… мисля че има Booker, още една номинация, в Израел мисля, че беше рицър или нещо от сорта. 

Една от последните му книги "Хлебарката“, която все още не съм прочела, но като говорим за “Метаморфозата”... "Хлебарката“ се докосва до Кафка, минава през него и при всички положения Иън Макюън е важен автор, а “Изкуплението” е важна книга, която можем, аз също, да чуем.  

Между другото мен ми харесва че има много съвременна българска литература в Storytel. Това е чудесно. Хората наистина искат да чуят авторите. Между други големи имена попадат български като Иванка Могилска, на която също много харесвам книгата "Места за загубване“ 

Освен това ми се струва много важно, че учениците, на които често им е досадно да изкарват летните си ваканции с огромни томове класическа българска литература всъщност могат да чуят много голяма част от важните за тях произведения докато правят нещо друго без да се ангажират с това досадно за тях сядане и четене. 

Но все пак трябва да се ангажират с това. В един момент ще искат да се ангажират. 

Има логика, ето на нас са ни чели като малки. И ето това е много добър тласък, тоест да чуеш историята. 

Знаеш че преподавам творческо писане в академията ми "Заешка дупка“ и имам и частни уроци и водя и курсове и също се занимавам понякога и с малки деца и има майки, които ми се обаждат за техните момченца, които не искат да четат и ми казват: "Моля ти се, направи нещо, накарай ги да четат“. Аз ги започнах първо с някакви книги игри, карам ги и те да създават такива и те се увличат и именно слушането по такъв начин, ако е интересно, хубаво прочетено като за дете, което да се увлече и да чуе, тогава може наистина да е стимул за детето да се обърне към книгите. 

Всъщност е като разговор. Макар читателят да не участва в него да не прекъсва актьора който чете, историята се следи по различен начин. Аналогично на чувството което изпитваме, когато гледаме сериали. Лично на мен ми се случва да си спра книгата, която слушам, защото ми е звъннал телефона и се дразня, защото някой е дръзнал да прекъсне това, която правя. 

Сетих се за рекламата. Има една реклама на Storytel, която супер много ме кефи. На една моторетка, момче и момиче и отзад книги наредени, почти до небето и в един момент дават, че всичките тези книги са всъщност в телефона му и тя докато го вози, той си чете. Супер яко! 

Много е хубаво. 

Особено като ходиш на плаж. Аз винаги нося много огромни тухли на плажа, което е пълен абсурд, но все пак това съм си избрала да чета, това ще си чета. Но понякога си взимам четеца и си слушам и ми е доста по-леко особено когато е по-горещо. 

Хубаво е и не ангажира с това, че трябва да се намери непременно сянка, да се скриеш под шапка, очила... Аз това лято слушах Зорбас на морето. Не бях сигурна как ще го усетя, защото това е книга, която много обичам. Беше много хубаво и много лично, някак. Така че Зорбас също е една книга, която може да не се мъкне.  

Хубав е прочитът, аз също съм го слушала. 

Да си представим, че има човек в момента който ни слуша или ни чете и все още не се е докоснал до аудиокнигите. Дали би могла да кажеш на този човек, кого да покани вечер в леглото си да му почете?

 Зависи колко му е голямо леглото. Може би с първата книга, която аз чух в Storytel: "Икигай: Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“. Много приятна, за столетниците, дава надежда. Разбира се всичко можем да чуем. Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Но е добре да си подбира това, което харесва. Ако някой глас или прочит не му харесва, да не се отказва, а просто да смени книгата. А, сетих се коя книга: "Писма на Омар до бъдещата му съпруга“. Ето това е идеалната, според мен, едни писма, които се четат лично за теб. Много хора около Свети Валентин, които не са имали половинка, ми писаха, че са прекарали празника с тази книга. Така че, ако някой се чувства самотен, мисля че Омар ще задоволи всяко тяхно желание.  

Добре, тази вечер мисля всички групово да нощуваме с Омар. Много ти благодаря за този разговор!