7 дни до Коледа с Жлъч

Време е за разговора с четвъртия ни събеседник от #HBOGOXmasCountdown.


Какво е събитието на твоята 2021?

Със сигурност е раждането на дъщеря ми. Станах татко преди точно четири месеца, на 4 август се появи едно сладурче, казва се Рада. Роди се с адски много коса и с адски големи очи, които са сапфирено сини. И е невъзможно красива, невъзможно сладка, с майка ѝ сме много горди. 

Имаш ли някакъв момент, който искаш да сложиш на пауза?

Един от тези моменти беше, когато си гушнах детенцето за първи път. За щастие е документирано това, така че го имам на пауза. Заснето е как стоя и сякаш не знам какво да правя. Всъщност, много добре знам какво да правя и на тази снимка, която никой никога няма да види, ми личи.

Но имаше и още много моменти, свързани с музика, с моята любима, със семейството и така. Правим всичко възможно да ги запазим, не е много лесно. 

Какво е Коледа за теб? 

Аз съм малко циничен спрямо Коледа. Коледа е много хубаво нещо, но за мен сякаш просто се стараем да завършим годината – всеки с каквото може да се похвали, с каквото може да помогне на другите. Категорично съм от тези хора, които смятат, че любовта трябва да живее всеки ден в нас самите и във всичко положително. Ясно е, че не може да е всеки ден, не сме празноглави идиоти, едноизмерни. Всеки си има проблеми, ужасно много гадости, с които да се справяме, но Коледа не е единственото време за любов, за приятелство, за подаръци, и за човещина. 

Коледа е за децата. Аз си спомням как усещах Коледа като дете, сега не е същото и знам, че единственият начин да я усетя отново, ще е през моето дете. 

Кой е най-големият урок от 2021? С каква надежда продължаваш напред? 

Научих, че не трябва да правя никакви компромиси със себе си и да не се страхувам да рискувам, за да правя това, което наистина ме влече. 

Наистина в момента претърпявам някакви трансформации и продължавам напред с надеждата, че ще намеря винаги начин да правя това, което ми идва отвътре, а не да се опитвам да се счупя на две, за да правя нещо друго, да угодя на някакво фалшиво усещане - за сигурност, за валидация или каквото и да било.

Какво си пожелаваш за 2022? 

Единственото нещо, което ме интересува и всичките ми желания и надежди са насочени реално натам, е да сме добре с моята любима и с моето прекрасно малко сладурче. Чакат ни разни нови неща, ново място където ще живеем, нови преживявания, супер е. И си пожелавам просто да ни е попътен вятъра. 

Много често свързваме Коледа с време вкъщи, има ли любими заглавия, които обичаш да гледаш по Коледа? 

Аз винаги на Коледа, и това е нещо, което правя от години, гледам един конкретен екшън, който за мен е перфектният коледен филм. Както беше казал един много мъдър човек някъде в социалните мрежи - докато не видя Ханс Грубер да хвърчи, крещейки от Накатоми плаза, за мен няма Коледа. Знам, че има и други хора, които мислят така. Естествено, с детето това сигурно ще се промени и ще спра да го гледам всяка година. Малко съм Гринч като човек и съм много назад с много класически анимации. 

Обаче примерно, моята любима не можеше да повярва, че не съм гледал "Търсенето на Немо', например. Започнахме да го гледаме, аз заспах по средата. Тя, естествено, не иска да го доглежда с мен. Аз трябва да проявя инициатива. Искам да се върна към това да гледам сериозни, тежки филми и сериали, които са печелили много награди, но не са в топ 10. Естествено, ще наваксам и с анимациите.

Имаш ли любим сериал или филм, който си гледал в HBO GO изминалата година? 

Да, изгледах "Отгледани от вълци", беше абсолютно великолепно, нямам търпение да излезе нов сезон. Последните месеци по редица причини не съм следил какво излиза. Но след като го изгледах си спомням как исках да открия всичко възможно за този сериал. Следях всичко и много исках да излезе песента, която е основата тема на сериала, една прелестна, зловеща, дълбока, тежка композиция. Вокалистката се казва Мариън Валентайн, композиторът е Бен Фрост, той се занимава с музиката в целия сериал. Но това парче на началните надписи е уникално и през него веднаха разбрах, че заявката за сериала е сериозна. Беше точно това, което очаквах, включително и края на сезона, който не се хареса на много хора, но на мен ми допадна. Беше много изтрещял. 




Пречупваш ли гледането на сериали през твоята музикална призма и как разказва музиката истории според теб? 

Да, и има много специфични характеристики, които на мен ми действат по определен начин. Никога няма да забравя, когато гледах Vanilla Sky за първи път - има една супер сцена, в която Том Круз, незнаейки какво се случва, кое е реалност и кое е сън, удушава жената, която обича, защото вижда друга жена в леглото си. И дори не маха възглавницата от лицето ѝ, когато осъзнава, че или неговата глава не е наред или цялата действителност около него е съсипана. Започва една брилянтна и мелодраматична песен, която се казва Can We Still Be Friends на Тод Рундгрен, под чиито съпровод главният герой, вече тотално луд, търчи по едни стълби, бяга от това, което е направил, все още се сещам как ми изтръпна главата на този момент от филма, уцели ме на някакво друго ниво. Та музиката е много важна. Правилната музика, в точния момент - това е тайната. 


Според теб кое стои в основата на един добър сценарий? 


Има един тип сценарии, който много ми харесва, базиран на прости човешки истини. Когато те се разкриват в действието, независимо дали то е предвидимо, аз съм склонен да бъда доволен зрител. Но обикновено ми харесва да гледам нещо, което не мога да предвидя, което не е едноизмерно и не виждам от точка А каква ще бъде точка Б. Това е огромен проблем на съвременните филми. Едно време родителите ми се шегуваха, когато някой от тях предвиди някоя реплика или действие, майка ми казваше: “да, аз съм го писала и този сценарий”. 

Не е задължително историята да е анормална и нелогична с цел да ме впечатли, има такива филми, които се опитват да бъдат “еджи” самоцелно. 

Но това е най-основното нещо за мен - да има силни персонажи и на тях да им се случват неща, подобни на тези в реалността. Колкото повече гледам по-стари филми, се убеждавам в това. Например, наскоро гледах "Мръсната дузина" – това е сценарий, който не е писан за да се угоди на някаква таргет група. Вълнува те какво наистина ще се случи с едни хора, които са някак винаги на ръба, някои неща се изясняват, други не. Каквото е и в живота. И това ме води до последната точка - обичам онези сценарии, които дори да са супер фантасмагории, казват нещо за живота, а не са просто някаква историйка, с която да си прекараш времето.


Препоръчано от редактора:


Очаква се HBO  да обяви съвсем скоро премиерна дата за втори сезон на Отгледани от вълци, а дотогава ако усещането от него ви допада можете да гледате филмите Mortal Kombat: филмътГодзила срещу конг и Monster Hunter: Филмът (премиера на 19.12). 

Феновете на Ридли Скот ще открият в платформата и съкровища като Американски гангстер, ГладиаторДобра годинаРобин Худ – всички с Ръсел Кроу, както и Небесно царство


Фотограф: Петър Вълчев

Грим: Албена Петкова

бюлетин

още интеракция