Kan Wakan, преследващият времето
Георги Линев отговаря на въпросника на Марсел Пруст. Поводът - купища нова музика.
Георги Линев е един от най-успешните съвременни музиканти и композитори на световната сцена. Слушаме новия албум Phantasmagoria, Vol.2. Това е трети албум в дискографията на Kan Wakan и втори от трилогията със същото име, която започна с Vol1 през 2018-а година. Още с дебютния си албум проектът получава изключително добри ревюта от световни медии като Rolling Stone, BBC1 и LA Weekly и става първият български музикант с албум в класацията на сп. Billboard (под номер 37).
Музиката и албумите му намират място в култови сериали като Game of Thrones на HBO и The Kominski Method на Netflix, а освен работа и турнета със световни артисти (сред които - Arctic Mоnkeys, Royal Blood, Moses Sumney, Thundercat), той работи и с български изпълнители, включително като ко-композитор и продуцент.
Главната черта на характера ми? Нетърпеливост.
Качеството, което желая да видя у един мъж? Търпение.
Качеството, което предпочитам у една жена? Емпатия.
Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Автентичност.
Главният ми недостатък? Не ми достига времето. Постоянно чувствам, че се гоня с него. И не мога да осъществя новите си идеи, защото работя върху неща, които съм измислил преди месеци.
Фотограф: Христо Йорданов
Любимо занимание? Готвенето за мен е медитативен процес, в който тотално се отпускам, интересно ми е да комбинирам вкусове по подобен начин, както го правя в музиката. Но понеже не ми е професия, ми действа разпускащо.
Мечтата ми за щастие? Вече съм щастлив. В момента, в който мечтаем за щастие, няма как да сме щастливи.
Какво би било най-голямото ми нещастие? Да се наложи да пожертвам ценностите ми. За да мога да създавам музика и изкуство, трябва да работя с много лични за мен неща, за да ги пресъздам. Няма как да стигна до това, да се докосна до тази емоция, без да съм напълно искрен със себе си.
Какво бих искал да бъда? Телевизорът на Bjork.
В коя страна бих желал да живея? България. В момента за първи път от много години усещам промяна в позитивна насока тук. Искам да съм част от този процес и да помогна с каквото мога.
Предпочитан от мен цвят? Оранжево.
Любимо цвете? Далия.
Предпочитана птица? Райска птица.
Любими автори в проза? Харуки Мураками, Макиавели.
Любими поети? Васил Балев.
Фотограф: Христо Йорданов
Герои от романи? Леголас от "Властелинът на пръстените“.
Любими героини от романи? Церсей Ланистър.
Предпочитани композитори? Филип Глас, Чили Гонзалес, Авишай Коен, Джони Грийнууд.
Любими художници? Салвадор Дали, Кристо, майка ми.
Моите герои в реалния живот? Майка ми.
Моите героини от историята? Роза Паркс.
Любими имена? Зендая.
Какво мразя повече от всичко останало? Пресилена демонстрация на увереност. Арогантността.
Исторически характер, когото презирам най-силно? Джъстин Бийбър.
Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Звучи ми като оксиморон.
Реформата, която ценя най-много? Личната.
Природната дарба, която бих искал да притежавам? Умението да усвоявам чужди езици до съвършенство.
Как бих искал да умра? При сблъсък с астероид.
Сегашното състояние на духа ми? Облачно, с вероятност за превалявания.
Грешки, които най-лесно бих простил? Гъби в ястието ми; да парадираш с вкуса си за музика и изкуство, преструвайки се, че това е обективно мнение; да не вярваш в съществуването на извънземни.
Девиз? Ако фактите не се връзват с историята, промени фактите.
бюлетин
още интеракция
-
Дарина Маркова: Емоцията е двигателят на всичко, което създавам
Едва на 18, Дарина вече покорява сцените на емблематични барове в Лондон
-
Вила Велис: Когато виното и изкуството вървят ръка за ръка
-
Даниеле Лукети: Филмът се ражда от срещата с добрия разказ, той може да е в книга или в живия живот
Даниеле Лукети беше специален гост на кино-литературния фестивал Синелибри и с филма му „Д...