Андрей Кулев, който иска да бъде хвърчило

"Пуснеш ли хвърчило, пускаш проблемите в небето“.

Режисьорът Андрей Кулев отговаря на въпросника на Марсел Пруст. Повод за тази среща е документалният филм "Човекът с лулата“, посветен на проф. Иван Веселинов, част от програмата на зимното издание на фестивала Master of Art, който продължава oнлайн до 7 март (включително). Филмът, който прилича по-скоро на моноспектакъл, ни среща с аниматора, режисьор и поет Иван Веселинов. Кани ни на 60-минутна разходка из спомените на артиста, носейки се над нощна София, с приземявания в студиото му, където между много дим и добра музика (дело на Петър Дундаков), имаме все по-редкия шанс да избягаме. Или пък да се скрием. Да поговорим за Бог, младостта като шанс, духовната защита и още.

Главната черта на характера ми? Не знам дали е черта, по-скоро са драсканици, чернова. Хиляди шкафчета, пълни със съмнително нужни неща.

Качеството, което желая да видя у един мъж? Да можеш да разчиташ на него. 

Качеството, което предпочитам у една жена? Да продължава да разчита на теб, въпреки всичко.

Качеството, което най-много ценя у приятелите си? С близките ми приятели сме заедно повече от 45 години, а това вече е качество.

Главният ми недостатък? Тайно купувам грамофонни плочи.

Любимо занимание? С жена ми и сина ми обичаме да пускаме хвърчила. Китайците казват: "Пуснеш ли хвърчило, пускаш проблемите в небето“. Скоро започваме документален филм със заглавие "Небесната механика на хвърчилата“ за въздушния артист Юри Георгиев, организатор на първия фестивал на хвърчилата в България. В края на лятото планираме и наш фестивал на хвърчилата в село Варвара.

Мечтата ми за щастие? Преди доста години спрях да мечтая за щастие. Реших, че е по-добре да го изживея.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Безветрието – във всичките му варианти и форми.

Какво бих искал да бъда? В Полинезия и Малайзия са правили хвърчила от листа на дървета и са ги използвали за риболов, връзвайки към тях влакно с паяжина накрая, вместо кукичка. Бих искал да бъда това хвърчило.

В коя страна бих желал да живея? Аз живея в любимата си страна, въпреки че ежедневно ме принуждават да мисля, че греша.

Предпочитан от мен цвят? По-скоро ме вълнуват съотношенията. Kонтрастът на два цвята – прегоряла, огряна от слънце трева, на фона на буреносно, тъмно, сиво-синьо небе.

Любимо цвете? Лютата чушка цъфти прекрасно, плодът е красив и в много случаи смъртоносно опасен.

Предпочитана птица? Черният бързолет. Прекарва 90% от живота си в полет. Обичам да наблюдавам и активната статика на совите.

Любими автори в проза? Патрик Модиано, Жан-Филип Тусен, Андрей Платонов, Николай Грозни, Виктор Пелевин и много други…

Любими поети? Много са, ще си позволя да изброя само няколко от тях: Йосиф Бродски, Силвия Плат, Борис Гребенщиков, Виктор Цой, Борис Христов, Валери Петров, Миряна Башева, Елин Рахнев, Фан Чън-да, Ду Фу… Поезията заема огромна част от живота ми. В момента правя анимационен филм "Риба луна“ по стихове на китайския поет Ли Бай.

Герои от романи? Ако приемем, че филмите са романи, то това ще е героят на Джон Уейн във филмa на Джон Форд "Човекът, който застреля Либърти Валънс“.


Любими героини от романи? Брет от "Слънце изгрява. Фиеста“ на Хемингуей. Наздраве, Брет!

Предпочитани композитори? Кол Портър, Бил Еванс, Каунт Бейси, Жорди Савал, Петър Дундаков, Живко Петров… 

Любими художници? Шиле, Джакомети, Ротко, Ци Бай Ши, Уонг Уан, Масанобу Окумура, Хуго Прат, Лика Янко, Татяна Харизанова, Кольо Карамфилов, театралният художник Никола Тороманов, филмите на Хаяо Миязаки…

Моите герои в реалния живот? Невидимите герои. Тези, които правят добро, без никой да чуе за тях.

Моите героини от историята? Писателката Надежда Манделщам. След насилствената смърт на съпруга ѝ, поетът Осип Манделщам, единственото, което остава след него, е куфар с ръкописи. Преследвана от сталинската власт, тя научава всичките му произведения наизуст, за да не бъдат унищожени завинаги. Благодарение на нея сега четем стиховете на Осип. Геройствата на героините не са само по филмите.

Любими имена? Нямам любими имена, имам любими хора, а те вървят заедно с имената си. 

Какво мразя повече от всичко останало? Търсенето на вината извън себе си.

Исторически характер, когото презирам най-силно? "София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините ѝ да се засеят картофи". Никак не харесвам дебелия чичко с пурата.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Защитата на София от нашите пилоти през Втората световна война.

Реформата, която ценя най-много? Киното, то превръща думите в образ…

Природната дарба, която бих искал да притежавам? Бих искал да притежавам дарбата на грамофона – да мога да свиря.

Как бих искал да умра? Като Йода, да изчезна без следа на 900 години.

Сегашното състояние на духа ми? Непрестанно съм в очакване на лятото, дори когато е лято.

Грешки, които най-лесно бих простил? Прощавам абсолютно всичко, моментално. Без предателствата.

Девиз? Зависи от деня. Всеки ден си има свой девиз.


Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция