Богдан Русев, без страх

Повод за тази среща е първият български аудиосериал "P.S. Някой трябва да плати" на Богдан Русев. Историята излезе и под формата на криминален роман (изд. Сиела), а миналата година Кирил Николов-Дизела, най-успешният български състезател по спортно ориентиране, вдъхновява Богдан за биографичната книга "Предпоследната крачка". Богдан Русев е автор на няколко сборника с разкази, две книги за деца, романите "Ела при мен“ (2007), "Къщата“ (2008), "Туристът“ (2010). Освен всичко изброено много му отива да разговаря с Пруст, а това е рядка дарба.

Главната черта на характера ми? Любопитството.

Качеството, което желая да видя у един мъж? Надеждност, вежливост, доброта. Самоувереност - например, като види, че електронният часовник на фурната се е рестартирал, защото са спирали тока, и сега мига едно и също “12:00”, да не изпада в паника, а да запретне ръкави, да започне да натиска там нещо и да не се отказва, докато го свери.

Качеството, което предпочитам у една жена? Самоувереност, самоирония, самодостатъчност.

Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Противоречивост - например, без видимо усилие да съчетават широта на възгледите със склонност да изразяват крайни, проблематични и политически некоректни мнения.

Главният ми недостатък? Не е само един. Отварям на първите три, които се тълпят пред вратата: непостоянство, избухливост, склонност към драматизиране на ситуацията.

Любимо занимание? Да гледам/слушам/чета/създавам/преживявам добре измислена история.

Мечтата ми за щастие? Да споделям добре измислена история с човек/хора, които обичам.

Какво би било най-голямото ми нещастие? Би било нещо свързано с детето ми.

Какво бих искал да бъда? Автор на жанрови романи, които излизат първо на няколко световни езика, преди да бъдат преведени на български, и от “Нетфликс” купуват правата за екранизирането им, още преди да са ги прочели до края.

В коя страна бих желал да живея? Бих делил времето си между България, Швеция, Великобритания и Малта.

Предпочитан от мен цвят? Синьо.

Любимо цвете? Глухарчето.

Предпочитана птица? Рибарчето.

Любими автори в проза? Чайна Миевил, Н. К. Джемисин, Джеф Вандермиър, Елеанор Катън, Марлон Джеймс.

Любими поети? Боя се, че животът ми се стече по такъв начин, че сравнително рядко ми се случва да посегна към любима стихосбирка с ожулена от годините кожена подвързия, докато седя пред камината и се наслаждавам на отлежал скоч. (Налят, разбира се, от гарафа от сечен кристал.) Последната поезия, която съм чел, е на Наталия Иванова. Последният стих, който ми е направил силно впечатление, е на Тейлър Суифт.

Герои от романи? Арагорн, Спенсър, Гетсби.

Любими героини от романи? Арвен, Сюзан Силвърман, Дейзи Бюканън.

Предпочитани композитори? Бьорк, Макс Рихтер, Лудвиг Горансон.

Любими художници? Сандро Ботичели, Василий Кандински, Едуард Хопър.

Моите герои в реалния живот? Индиана Джоунс. Как така, “Индиана Джоунс не е в реалния живот”?

Моите героини от историята? Лагерта. Ако трябва да съм съвсем честен, не знам за нея от историята-историята, а от един разказ на Радослав Парушев.

Любими имена? Вихрен и Роня.

Какво мразя повече от всичко останало? Слабостта. На първо място у себе си.

Исторически характер, когото презирам най-силно? Джон Уилкс Бут.

Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Шестдневната война.

Реформата, която ценя най-много? Еманципацията на жените.

Природната дарба, която бих искал да притежавам? Каквото там притежава медузата Turritopsis dohrnii.

Как бих искал да умра? Никак.

Сегашното състояние на духа ми? Ренесанс.

Грешки,които най-лесно бих простил? Прощавам всичко, освен неспособността за прошка.

Девиз? Sine metu.