Д-р Жана Дамянова: Културата е общуване, което изгражда смисли и сплотява големи общности

Кремена Христова

В центъра на сложното семиотично научно поле, в което се сближават, отдалечават и сблъскват знаци, означаващи и означаеми системи, теории на комуникацията, езика и философията, стоят не много личности, които го изследват, развиват и обновяват, затова с вълнение се впускаме в разговора с една от тях – д-р Жана Дамянова.  Заради приноса си към науката през 2018 г. д-р Дамянова е удостоена със званието Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция.Освен семиотик, културолог и философ, тя е и директор на Дома на науките за човека и обществото в София, представляващ космодрум на социалните и хуманитарните науки у нас. Жана Дамянова е дългогодишен преподавател в катедра "История и теория на културата“, която през настоящата академична година бележи своята 30-годишнина, напомняйки ни, че културата именно е почеркът на смелото, устремено и солидарно общество. 

 

 Личен архив 

Д-р Дамянова, през 2021 г. отбелязваме 30 години от създаването на специалност "Културология" в България. Защо според Вас да изучаваме културата е важно и какво дава тази подготовка на студените? 

Културата е може би най-вдъхновяващата област на човешка креативност. Няма да навлизам в неприветливата зона на дефинициите, а само ще кажа, че културата е общуване, което изгражда смисли и сплотява големи общности. Специалност "Културология“ дава възможност на любознателните студенти да се запознаят с историята на културата "по света и у нас“, да овладеят различни теоретически подходи, с които да интерпретират феномените на културата, както и да получат практически познания по управление на културата. Програмата включва задължителни и избираеми дисциплини, които позволяват на всеки студент да форматира обучението си според своите интереси и житейски цели. Изучаването на културата предполага достъп до върховите постижения на хуманитарната мисъл и на социалните науки. Студентите са изправени пред предизвикателството да  прочетат и да усвоят трудни текстове, но това интелектуално усилие се изплаща бързо като комуникативни умения и способности за критично мислене, които са толкова необходими в съвремието ни.

А какво дава на преподавателите ? 

Преподавателите също са изправени пред предизвикателства.  Едно от тях е смазващият обем от нови изследвания, които трябва да познават, за да актуализират курсовете си според последните интелектуални постижения и да изработят критически рефлекс към ограниченията, които влече със себе си информационната лавина. Зад всеки преподавателски курс стои прочит на хиляди страници, много часове интерпретативни усилия или теренни проучвания. Това е работата, която никога не свършва, движена от изследователското любопитство и от облогът в гората с толкова много пътеки да се прокара собствен път.  

Едно от първите събития в програмата, с която отбелязвате юбилея на културознанието у нас, е изложбата "Изкуството да живееш с идеите", посветена на проф. Ивайло Знеполски. Представете ни го, както бихте го направили пред студенти в първи курс. 

Изложбата е посветена на 80-годишния юбилей на проф. Знеполски, който е единият от "бащите-основатели“ на нашата специалност. Кинотеоретик, културолог, семиотик, изследовател на медиите и на историята на близкото минало, той е учен с международно признание. Политик, експерт в сферата на култура и интелектуалец с честна позиция, той има ярък принос за обществените процеси след 1989 г. Изложбата предлага визуален разказ, сглобен от избрани фотографии от личния му архив и съпроводен от кратките му записки. На проф. Знеполски дължим изграждането на един своеобразен мост, свързващ българската хуманитаристика с върховите постижения на световната хуманитарна и социална мисъл. Такъв мост е форумът за международни научни конференции "Софийски диалози“, организиран от "Дом на науките за човека и обществото“. Чрез него българската академична и културна общественост имаше възможност да се срещне на живо с най-големите мислители на съвремието: Умберто Еко, Юрген Хабермас, Жак Дерида, Пол Рикьор, Чарлс Тейлър, Райнхарт Козелек, Аксел Хонет, Люк Болтански и мн. др.

Друго събитие, което се състоя наскоро, е конференцията "Кризи и култури". Какво са кризите? И кои са онези, които в момента присъстват най-силно в живота на обществата, а и конкретно в нашето?

Криза е дума, която в античната медицина означава повратния момент в една болест, когато състоянието на болния или ще се подобри, или ще се влоши. Кризата изисква търсене на решение, някакво направляване на риска в условията на рязко противопоставяне на конфликтни позиции. В началото на 60-те години Хана Аренд пише книга, посветена на кризата в културата. Наскоро имаше финансова криза, днес живеем в условията на здравна криза. Много държави преминават през състояния на политическа криза, когато не може да се постигне  минимално съгласие, върху чиято основа да се избере правителство. В бъдеще вероятно предстоят екологични и климатични кризи… Съвременните общества са много сложни системи и непрестанно се изправят пред глобални и локални кризи. Нашето общество не е пощадено от тези процеси. Периодът на т.нар. преход беше едно натрупване на различни кризи, които си оспорваха първенството и създадоха усещането на генерализирана криза, в която обществото е потопено. Днес мисля, че кризата, срещу която трябва да се търси решение, е кризата на доверието. Тя разяжда социалната тъкан, която има нужда от някаква изначална добронамереност, за да не се разбягаме като непримирими индивидуалности. 

Голямата част от академичния Ви опит е посветен на семиотиката. Разкажете ни малко повече за тази наука. Защо в съвременността ни е ценно да умеем да четем "знаците" и отношенията между тях?

Семиотиката е наука за комуникацията и конструирането на смисъла. Тя се занимава със структурата на знаците, знаковите системи и процесите на означаване. Най-влиятелният семиотик на съвременността Умберто Еко твърди, че културата не би могла да бъде изследвана по друг начин освен като комуникативно явление, основано на означаващи системи. Студентите са впечатлени много от неговата иронична бележка, че семиотиката стъпва върху една теория на лъжата, тъй като знаците са това, чрез което може да се излъже. В епохата на големи медийни манипулации, конструирането на смисъла на текстовете, е зависим от идентифицирането на значенията на знаците и от прагматичните измерения на контекста, който ги прави възможни. 

Кадри от награждаването на Посолство на Франция в България

Как се промени академичният живот с настъпването на пандемията? 

Пандемията промени драстично академичния живот. Комуникативният модел на преподаването беше  взривен от налагането на неприсъствената форма на обучение. Лекциите и упражненията загубиха емоцията на непосредственото общуване. Конференциите, които са своеобразните работилници за нови понятия и подходи, се дематериализираха в дигитална среда, която изключва неформално общуване, в което често възникват новите идеи. В същото време, дигиталните платформи имат някои предимства. Те позволяват лесно качване и прегледно подреждане на различни образователни ресурси. Държат преподавателя извън зоната на комфорта и подтикват към изобретяване на подходи, които да преодоляват статичността на монотонното говорене. Все пак се надявам в скоро време да имаме възможност да се върнем към присъственото обучение, като запазим полезните страни от дигиталния опит.

Кой са ви любимите моменти от академичната година? 

Любимият ми момент от академичната година е запознаването със студентите от първи курс в първия учебен ден. Той е зареден с много вълнение и оптимизъм.

Интервюто се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура"