Георги Георгиев и тоновете добра музика

Познаваме го като Жоро от "Остава" и благодарение на него имаме толкова любими парчета!

Въпреки че се срещаме за първи път, имам чувството, че сме приятели отдавна. Преживявам, разбира се, фенски момент, защото го харесвам като музикант, слушала съм го на живо безкрайно много пъти и следя какво се случва с него. Знам, че прави нови неща, че открива нови банди, че претърпява метаморфози. Като всички талантливи и фини хора, говори без никаква претенция. В него живее една много, много хубава мелодия. Малко тъжна, може би, но пък толкова готина! 

Как ти дойде идеята за Homeovoxmusic?

Исках да се занимавам и с нещо друго освен "Остава", която вече е на 27 години е и мое дете. Може би най-важната част от живота ми, от личния и професионалния живот, но те отдавна преливат едно в друго. Идеята беше за малка и независима музикална компания за млади артисти. Беше ми скучно и започнах да обикалям и да търся млади хора, които да свирят нещо по-интересно. За мое голямо учудване започнах да намирам готини банди, вечер ходех по клубове, където да слушам новата музика. Зароди се идеята за малък лейбъл, намерих човек, който е по-запознат с техническата част, намерих ПР и така се роди основата на Homeovoxmusic.

Добрин Кашавелов​

Откъде идва името?

От моя независим проект от преди години, така си го кръстих в главата, песента “Само тя” е от онзи период и се прие добре, без никаква претенция. Името значи "глас, който е свързан с човека." По-късно разбрах, че има и такова лекарство (смее се). От лейбъла излязоха млади артисти като "Hayes & Y", стартирахме с тях. Сега живеят в Англия, правят сешъни по BBC 6, доста им е трудно, но съм горд, защото бяха първите тук, с нашия лейбъл. В “Гласът на България” участва Виктория Динкова, тя беше и на финал, предстои трето авторско парче, спечели награда за заснемане на видео. "Innerglow", "Taking Heеt", "Jin Monic" — също са прекрасни. И моят проект, който като собствен, винаги остава на последно място.

Но парчето “Само ти” е страхотно. Също и клипът!

Благодаря ти! За парчето идеята е да EP— между 4 и 6 песни, мини албум, реализирани благодарение на ”Мюзикаутор" и фонда за " Популяризиране на българското творчество и култура”.

Това е втората песен, която излиза, идеята е по-конвенционална, провокацията за текста е от малката ми дъщеря. Надявам се хората да се припознаят в техни, лични неща. Така съм го замислил. Но личната ми мисъл беше за дъщеря ми. Исках да е много прост текст, много откровен. Преди половин година бях в моя роден град, в Казанлък, бях си занесал повече от нещата, нямаше какво да правя и свирих на клавир, басови и леки неща. Хареса ми рифът, с който започна парчето. И за ден навързах всичко. О, това е готино, казах си. И стана на един дъх. Целият проект е по-малко китарен, предимно свиря на китара и исках да дам поле на музикалните неща, които ме вълнуват извън китарната музика.

Много съм благодарен на екипа на видеото. Мартин Илиев е режисьор и на две видеа на "Остава" - “Един момент” и “Лека нощ”. Той има и страхотни успехи в късометражното кино, а направи толкова готин приятелски жест. Актьорите също — огромно благодаря на Гери Плетньова и всички участници! Оператор е Александър Станишев, всички знаят за него, изключителен е. Той толкова обича това, което прави. Страхотен професионалист и човек, изключително отдаден на това, което прави. Казах на Мартин да направи нещо, което визуално му харесва, аз не мога да определям идеите на режисьора, исках да го усети първо той.

А и музиката действа по различен начин.

Да! Мартин каза, че няма да има някаква изключителна история, но ще си е депресе! (смее се). Но всички, които участват, са хора, които се запалиха по идеята. Нещата, които се случват покрай мен в по-личен план, искам да се правят с кеф, със сърце.

Споменаваш скуката… Чудесно я преработваш!

Жадувам да я имам! (смее се) Беше си истинско търсене, исках да се рефрешна. Необходимо е като творец, не искам да зациклям, когато правиш толкова дълго време нещо или трябва да започнеш нещо ново, или да спреш. Нужна е промяна. 

Обграждаш се с млади хора.

Да! Нож с две остриета е, на мен също ми е полезно, но има и голяма разлика в поколенията, говорим на различен език. Беше ми по-трудно в началото. Младите трябва да минат сами през всичко, трябва да се опарят, чак тогава разбират всичко. Ако ставаше само с приказки, щяхме да си спестим доста време. Или ако имаше формула! Направи това… и ще стане! Но всичко е толкова индивидуално! Подходът и методите към всеки, дори и музикалните средства, всичко е различно. 

Какво предстои с албума?

Още едно парче, в началото на есента. Почти готово е. Още две след това, които вече за завършени. Името ще е “Емигрант”. Така се казва и следващото парче. Става дума за проблемът на всички нас, бих казал. На по-чувствителните хора. За капсулирането, за балона, в който живеем и който в един момент се пука.

И става страшно.

Да...

Но виж какви хубави неща се раждат!

Всички се борим с тези неща, с тези демони.

А кое е твоето най-любимо парче, винаги ми е любопитно какво слушат музикантите.

Във всеки един момент е различно. Двоумя се. Скоро си мислих. Изключително голям фен съм на Джон Ленън, Дейвид Боуи и Кърт Кобейн. Изникна ми едно парче на Placebo с Дейвид Боуи “Without You I'm Nothing”, едно велико живо изпълнение. Магия е! Мисля, че това парче много ме характеризира като музикален вкус. Има дори R&B, както и пост-пънк. А и зверска мелодия.

Нужен ли ти беше този рестарт? Помогна ли ти?

Да, със сигурност. Нещата са комплексни. В личен план също имах много промени, нещата вървяха ръка за ръка. Когато ти е най-трудно, едното подпомага другото. Това много спасява. По-добре е така, защото другият вариант за тотално игнориране на всичко е много страшен. Съвременните болести, тъгата… Много е страшно там. По-добре е да се опитваш да се насилиш за нещо, да работиш, да има резултат, колкото и да е трудно.

Ти си и автор на музика към няколко представления.

Да, работя с малък кръг от режисьори (смее се). Малък кръг от режисьори работят с мен! (смее се). Много съм близък с Елин Рахнев, за мен е най-добрият български поет в последните години. Работим заедно, когато той поставя. Работя и с талантливия Крис Шарков, много е готин и отдаден на работата си. Търси нови хоризонти, дава ми абсолютна свобода със задачата, която ми поставя в представленията си. Музиката не е толкова атмосферна, а по-експериментална, както всичко, което Крис да прави. Абсолютно предизвикателство, театърът е друг свят. Участваш сякаш отстрани и е много мащабно като усещане. Уж на шега, театърът се превърна в голяма моя любов. Започнах да го обичам, да ми липсва целият процес, репетициите.

Коя банда ти се иска да беше открил ти?

(смее се) Arctic Monkeys! Все още са доста млади, а стигнаха много далеч. И последният албум ме харесва, по-меломански е. Личи си, че е по-солов. Кефи ме и формата, решили са тотално да се променят, и стайлингът, и музикалната форма. По-близко е до електронната музика, отколкото до поп музиката. Иска ми да се бях открил “21 Pilots”, щеше да е готино! (смее се) 

За какво мечтаеш в личен план? 

Да сме живи и здрави, да пътуваме по-често. И на повече места по света. Да си стегна къщата на село, за да имам стимул и да ходя повече там.

И да скучаеш, за да правиш такива хубави неща!

Да! (смее се) 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция