Людмил Станев, джазменът в литературата

Когато двама писатели разговарят. Иван Владимиров – Нав и Люси Станев с кратка медицинска рецепта за живот.

Людмил Станев

Здравей Люси. Приготвил съм ти доста въпроси, някои от които по твоето творчество, надявам се, че си го помниш.

И аз се надявам да си го помня.

Аз имам един любим твой разказ за бялата котка и искам да те питам: бялата котка идва ли ти още на гости или винаги сте заедно?

Както в разказа, през лятото сме заедно, защото е постоянно навън, а зимата ми идва на гости.

В историята на изкуството има известни лекари-творци. Като поета Уилям Карлос Уилямс, носител на Пулицър, и известния певец и актьор Том Уейтс…

За него не знаех.

Ти по някакъв начин успяваш ли да направиш паралел между писането и медицината или ги разделяш?

Аз ги разделям много категорично тия работи, защото медицината е сериозна професия. Тя иска друга концентрация и е много отговорна. А в литературата съм джазмен абсолютен, там си позволявам да суингирам.

В тази връзка един докторски лаф: "цветя и бонбони“ пиеш ли?

Да, както се казва: "Честит рожден ден“.

Понякога черпиш ли вдъхновение от пациентите си?

Някой път, ако са много нелепи.

Сещаш ли се някой интересен анекдот, който не си споделял в книгите си? Ти си имал многобройни сбирки с творци като Теди Москов, Сашо Морфов, Кольо Карамфилов, били сте една компания и сте обменяли истории и преживявания. Сещаш ли се за някоя, която би споделил накратко?

То цялото общуване беше такава история.

Как би го описал?

Сега се сещам как един път с Теди ходихме някъде и той се отби да си купи обувки. Заварих го да седи на един стол с едни обувки да ги мери и се смее. Аз го питам: "Какво става?“, а той отговаря: "Чувствам се като Пепеляшка“. Много бързо го заби, а един път с Морфов си говорехме кой е по-беден в момента, аз имах един лев, а той - 50 стотинки и казва: "Тези сандали виждаш ли ги? Аз съм толкова беден, че едно време бяха ботуши“. 

Това на принципа на Монти Пайтън, когато си говореха кой колко тежко детство е имал. Последния каза: "Ставахме един час по-рано и работехме по 25 часа, а като се връщахме от фабриката, баща ни ни нарязваше на парчета, заравяше ни в земята и тъпчеше отгоре пръстта“.

Коя книга е оказала най-голямо влияние на твоето израстване като мислещ човек?

"Капитан Михалис“ и "Рапорт пред Ел Греко“ на Никос Казандзакис. Тези книги са написани много вкусно и в тях се усеща неистово желание за свобода.

Коя книга си подарявал най-често и защо?

 "Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера. Тя показва как човек може да пише за сложни работи деликатно и просто.

Коя книга обичаш да препрочиташ?

Предимно поезия. Например Христо Фотев. Също обичам да се връщам към философията на Емил Чоран.

Какво правиш, когато дойде ретрограден Меркурий?

Просто не го преглеждам.

Какви са твоите съвети за съзнателно живеене?

Общувайте с приятни хора на високо ниво. 

Какво за теб е перфектното щастие?

Да живееш с ясна цел, с посока в живота.

Каква е разликата между хемороиди и изумруди?

Разликата е в цената… на страданието.

Имаш ли любима фраза или мото?

Каквото сам си напишеш, никой друг не може да ти го напише.

Кое поведение или навик е подобрило най-много живота ти?

Бързина и диференциална диагноза.

Какъв съвет би дал на току-що дипломирал се млад човек, който навлиза в живота? 

Да се посветят на неща, които истински им харесват.

Иван Владимиров – Нав

Кои са някои лоши препоръки, които чуваш в писателската професия?

Прекалената амбиция.

Какво правиш, когато се чувстваш изгубен или объркан?

Отивам да плувам или се смея с приятели.

"Ако човек се огледа много внимателно, ще разбере, че е напълно невидим,“ това пишеш ти в един разказ. Ти имаш ли такова чувство за себе си?

В тая кал на злобни и алчни хора е по-добре да си невидим.

Препрочиташ ли собствените си текстове?

Да. Някои ме изненадват отново.

Ето това е индикатор за качество. Какво ще кажеш на читателите, които не разбират твоето творчество, все пак то е доста интердисциплинарно и хипертекстово?

Дълъг е пътят към познанието… Които не го разбират, те нямат нужда от него, за тях не се притеснявам, те си имат други забавления.

В един от разказите си написал: "Страхът е единственото рошаво и настръхнало нещо, което живее в мен и вероятно ще ме напусне последно“. Кой е този страх напоследък?

Страховете са много и ни съпътстват през цялата еволюция, сигурно това е част от нашето усъвършенстване. Може би само един страх имам като ходя на работа - дали диагнозите ми са точни, защото повечето пациенти са с малка степен на интелигентност и не могат да обяснят. Диагнозата се слага след като внимателно ти бъде обяснено, така че аз разполагам само с асоциациите си и познанията си. Трудно е да преведеш един текст, ако нямаш всички думи.

Трябва да разчиташ на интуиция. 

Това е страхът на вратаря от дузпа.

Кога ще напишеш новото последно изречение на Чандлър? И смяташ ли да напишеш такова?

Най-вероятно лятото ще пиша повече, защото сега е студено и всичките си сили ги използвам да си съхраня енергията. По принцип трябва да съм мечка и да спя през зимата, но… 

Ако беше изригващ вулкан, върху какво би изригнал?

Ами, върху застроеното Черноморие, например.

Пишеш ли напоследък или караш на стари лаври?

Пиша рецепти. Ама не за туршии, а медицински.

Да… то чрез медицинските, както казваш в една от твоите книги, си усвоил кратката форма, така че явно вече си завършил кръга. Много дзен. А в тази поледица накъде се пързаля мисълта ти?

Тя няма постоянен улей и много зависи от срещите с обстоятелствата, много е шизоидна, не стои на едно място, няма предначертаност.

Значи като в разказите ти. А обичаш ли да цепиш басма?

Такъв шум не се е чувал отдавна.

Защото аз скоро си мислех за цепенето на басма в България. Много ни бива. А твоите книги учат как човек да се сцепи от смях. Ти за какъв се имаш?

За един нормален човек с чувство за хумор и много подобни приятели.

Много хора те обичат. Ти си легенда за цяло едно поколение и всички ние чакаме следваща книга. Какво ще кажеш на нас, чакащите?

Аз никога не знам какво ще ми хрумне в следващия момент, така че не мога предварително да кажа. То това е удоволствието да не знаеш точно какво ще прочетеш и удоволствието да не знам какво ще напиша.

Т.е. нямаш нещо, което да се задава скоро, а чакаш да се натрупа, така ли?

Да, нещо да отключи.

Каква е за теб разликата между еклесиаст и псориазис?

Псориазиса го няма в Библията… Псориазис може да е Псори Азис, дето вие там по телевизиите.

Виж това не ми беше хрумвало, аз съм чувал само за Вазелин Дион и Шебек Стрийт Бойс.

А за тримата Му с китари? Също имаме Франк с едната ръка, знаеш ли го кой е?

Този не го бях чувал. Но пък знам Тюлен Делон. Последен въпрос: да си поговорим за наградата "Стоян Михайловски“, която взе наскоро. Разкажи малко повече - какво означава тя за теб?

Наградата е приятна, тя е признание от някаква общност, тя е от община "Елена“, където е родното място и музеят на Стоян Михайловски. Миналата година посетих Елена, много приятно градче. Малко прекалено урбанизирано ми се стори, но лятото ще се разходя из самата планина. Приятно е чувството. Четох за Стоян Мхайловски интересни неща и негови работи. Трябва да си припомня някои неща. И той е бил човек, който не цепи басма и по някое време Фердинанд му предлага служба, нещо като награда, привилегия, а той резюмирал само с две думи: "Ни щъ!“ Това е казал човекът и последните 20 години се е оттеглил от обществения живот. Занимавал се е със свои си философски дела.

Добре, благодаря ти. Надявам се с това интервю да припомним на читателите твоите невероятни истории, а и да те представи на тези, които не са се сблъсквали с твоето творчество. Много хора казват: "Този човек трябва да се върне. Къде е той?“ Ето го, на страниците на "АртАкция“.

бюлетин

още интеракция