Иван Владимиров – Нав за новата си книга „Вегаски истории (за мистици и простаци)“

Представянето ще бъде на 13 ноември, петък, в Club Terminal 1 в София.

Това е книга, която ще ти стопли позамръзналото чувство за хумор, ще събуди заспалите неврони на любопитството ти, ще разтвори чакрите на кефа ти и ще ти напишe сто домашни по философия и поезия.

Иван Владимиров – Нав умее да се смее, да философства, да се наслаждава, да се слива и да се споделя. Редки умения, култивирани в години на упорити тренировки на съзнанието ,подсъзнанието и това, което е мускулатурата вляво. Въпреки че е доктор по психология на развитието, той ти говори като на стар приятел, все едно сте седнали на по чаша Джак. А Джак, Джим и Джони са светата троица, пред която се изповядват героите в тази причудлива книга. Като опитен гимнастик-еквилибрист Нав прави фликфлации с твоите очаквания и стереотипи. Разказва ти виц, а после цитира квантова физика и Джон Дън. Всичко в книгата хем е това, хем е нещо друго. Един смеещ се барбарон, който попива всякакви значения и си мени формата според това накъде го е отвял импулса или случайно хрумналата мисъл. Но, спри сърце...

Фотограф: Марина Чамурквоа - Недекова

Хайде сега, сипи си едно и да започваме!

Смешна книга ли е това, Нав? Какво да очакваме от нея? В предишната ти книга "Смешна метафизика“ се очерта един много различен стил на философски внушения и трептения през комични истории и парадоксални случки. 

Зависи на какво се смееш. Някои се смеят от средно тежка телесна повреда нагоре. В този смисъл, книгата е дори твърде смешна, някои със сигурност ще бъдат шокирани. Забавно-философският хумор от предишната ми книга продължава и тук, но в контекста на Лас Вегас и неговите обитатели, някои от които са породисти простаци.

Понякога между неудачник и Бог има само една крачка. Коя е тя? Като доктор по психология на развитието би ли ни казал къде е най-голямата грешка в собствените ни възприятия за нас самите?

Да си мислим, че сме нещо единно и фиксирано. Както е казал Уолт Уитман (и потвърдено от съвременната психология), във всеки човек живее множество от личности, някои възвишени, други земни, но те непрекъснато се променят и еволюират. При лудия и неудачника, този оркестър е хаотично движение на свободни електрони, което ражда какофония. При високо развитата личност, същият оркестър е талантливо дирижиран и създава симфонии.

Книгата изследва идеята за паралелни интерпретации и аз-ове. Тя е преплитане на философа, психолога, бохема и мистика в мен.

Книгата е пълна с небивали случки и приключения. Това твои преживявания ли са? Не се ли страхуваш от прекаленото оголване? Уязвим ли си като човек? А като писател?

Аз съм трансперсонален човек, нямам лично пространство, споделянето ми носи огромно удоволствие. Разказите са 90% истина. Сменил съм някои имена и съм добавил измислени събития в три от историите.

От какво най-много те е страх?

От нищо. Ако си замина утре, ще е с усмивка и благодарност. Имах невероятен живот и се насладих на огромна доза любов, приключения и себепознание. Най-близкото до страх е усещането да няма с кого да се споделям. И най-чудесните неща губят смисъл, когато не са споделени.

Книгата, както става ясно от заглавието, разказва за твоите приключения във Вегас, където обаче, обратно на очакванията, не ходиш да пръскаш пари за хазарт, а трупаш мъдрост от срещите с чешити и собствените ви небивалици. Понякога биографичното се омесва като великденски козунак с въображаемото и втасва до неузнаваеми обеми. Това ли е твоят метод? 

Преживяванията ми там са толкова колоритни, че няма нужда да ги доизмислям или украсявам. Където го правя, е чисто концептуално, за да смеся светове и реалности във вкусен и провокиращ коктейл. За мен всяко преживяване съдържа в себе си и своята противоположност. Широкият ум може да обхване тази паралелност и множественост, да му е сладко, кисело, горчиво и люто едновременно. За подобно нещо се изисква най-вече отворен ум и въздържане от бързи заключения. Книгата е упражнение по мислене в контекст. Ако се хванеш, че намираш нещо за вулгарно или цинично, припомни си, че то също така се случва през очите на един поет, философ и романтик. Ако се вгледаш добре, ще ги видиш навсякъде.

Очертава се трайна тенденция да използваш привидно цинични и лековати случки, подходящи повече за мъжки сбирки на маса с приятели, където знаем, че въображението и преувеличаването помагат много на успеха на разказа, но в един момент ни контрираш с някой "висок“ цитат или скок във филсофията и поезията. Чарът е в широтата на възприятията. А дали е така?

Висшата функция на изкуството и философията е да разширява хоризонтите ни като ни предлага множество гледни точки и възможни интерпретации. Така можем да живеем в повече от един свят, да видим красотата и в привидно странни или прозаични неща. Истинската духовност е в умението да видиш в ракията, кюфтето и кючека същата божествена красота, която откриваш лесно в Бах, медитацията и Суфи поезията. Великолепното на книгата е, че лековатите бохемско-просташки истории следват дълбоките принципи на квантовата теория и психологията на развитието. Може да се прочете като мръсен виц или като философски трактат.

От кого се учиш? Кои са твоите вождове и учители? Обилно цитираш, демонстрираш богата литературна и философска култура, но все пак?

Много уважавам да се ползват разнообразни източници на познание, да се чете в дълбочина и широчина – от фентъзи и приказки до философия и наука. Обичам хуманистите в литературата – Херман Хесе, Робърт Стайнбек, Джеръм Селинджър. Обичам и приказните автори, пренасящи те в свои светове – Борхес, Булгаков, Уилям Уортън, Умберто Еко, Мишел Турние. Учил съм се от шаманската традиция, от даоизма и хиндуизма, от културната антропология, трансценденталната философия на Емерсън и Торо, стоицизма на Сенека, пиперливия Чоран, интегралната теория на Кен Уилбър. Чета ненаситно и популярна наука, автори като Стивън Пинкър, Ричард Докинс, Ювал Харари, Фритьоф Капра, Ричард Файнман, Даниел Канеман, Михай Чикцентмихали, Brainpickings на Мария Попова. Харесвам много абсурдистите като Борис Виан, сюрреалистите като Виктор Пелевин и Патрик Зюскинд, бунтарите като Рембо, мистици като Халил Джубран и Уилям Блейк, концептуалните новатори като Тим Ферис. Но са ми най на сърце смеещите се автори – Том Робинс, Кърт Вонегът, Марк Твен, Тери Пратчет, Дъглас Адамс, Людмил Станев, Даниил Хармс. Смехът е най-прекият път към познанието. 

Симфония, полихрония, торта Гараш, палимпсест, совите-не-са-това-което-са...продължи асоциативната верига! 

Обичам думата палимпсест, която означава древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страниците са използвани за друг, нов текст. Отдолу неизбежно остава отпечатъкът на оригинала, като тайно послание, което трябва да откриеш.

Прилагам този подход непрекъснато. Обичам също синергията между отделните текстове. Присъствието на един променя неизбежно значението на предишния и следващия. Подобно четене в контекст е умения на вещия читател. А какво са совите, ако не поредица от генетични трансформации. От едноклетъчните до пернатите. Необятният и остър ум вижда нещата като процес, за него птиците са различно проявление на динозаврите, а делфините са братя на прилепите в света на ехолокацията.

Фотограф: Марина Чамурквоа - Недекова

Защо петък 13-и? И то по време на корона вирус? Нарочно ли избра точно тогава да направиш премиера на книгата?

Защото един любим човек има рожден ден. Не е ли яко да ти подарят литературно четене за РД-то?

Друга важна причина е, че освен петък 13-ти, има и ретрограден Меркурий. Според мен единственото ретроградно, или назадничаво нещо в тези вярвания е, че човек си завира главата в задника с подобни суеверия. Но като фен на това да намирам взаимовръзки дори в абсурдните неща, ще споделя очарованието ми от този термин.

"Когато една планета от Земята изглежда така, все едно се движи назад, се казва, че тя е ретроградна. Всъщност движение ‚назад‘ няма, но от наша гледна точка изглежда точно така“ (от нета).

Това е фантастично точно описание на книгата "Вегаски истории за мистици и простаци“. Много неща там изглеждат по един начин – вулгарни, цинични, просташки, а всъщност са лирични, трансцендентални, мистични. Всичко зависи откъде гледаш.

Кажи нещо за илюстрациите? Изключтителни са! 

Нечо е неповторима машина на време-пространството. Може да те пренесе в един различен свят за секунди и да те върне оттам по-добър и усмихващ се. Вълшебен човек. Като израствахме заедно, обичах да поседна някъде наоколо и просто да го гледам как рисува, или свири на китара, или се усмихва на нещо невидимо. Вече трета книга правим заедно и всеки път рисунките му поръсват текстовете с прашец от крилата на пеперуда. Иначе не биха литнали.

Кое е най-атрактивното нещо, което ти се е случило напоследък?

Свободата от битието. Да не се налага да се съобразявам с мнението на околните (в негативния смисъл), да работя за пари. Сега мога да се отдам напълно на сърдечните си страсти – четене, писане, общуване, преподаване, спорт, социални и културни проекти. Вече те ще са основното, а останалото – гарнитура.

Арт-активен ли си?

Аз съм арт-хермафродит. Сам се оплождам с непрекъснат кръговрат консумиране и произвеждане на изкуство. Това за някои е неустоимо атрактивно. Даже няма нужда да се събличам по мускули.

Какво ще направиш, когато се събудиш на 14-ти ноември?

Ще си дам автограф, защото ще съм звезда. На нечий душевен небосклон.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция