Да те обича Казандзакис

История за лятната любов на Никос Казандзакис и едно ирландско момиче.

Той заслужаваше Нобел сто пъти повече от мен.

Това пише Нобеловият лауерат Албер Камю до Елени, съпругата на Никос Казандзакис, който губи надпреварата за най-престижната литературна награда с един глас през 1957 година. Най-известният съвременен гръцки писател си отива от този свят няколко дни след това. Oстава в слънцето, морето, пясъка на остров Крит. А на нас - десетки произведения и най-добрата епитафия:

"Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“

и една мистериозна любовна история.

В романа "Рапорт пред Ел Греко", често определяна като автобиографична книга, макар и още първите изречения на Казандзакис да оспорват това ("Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.“), откриваме една скрита лятна любов на писателя. 

"Рапорт пред Ел Греко" излиза четири години след смъртта на Казандзакис и е редактирана от съпругата му Елени Казандзакис, която приживе споделя, че е познавала всички жени, които съпругът й е обичал. А с някои от тях дори се е срещала. До момента, в който именно в книгата открива младежката лятна страст на Никос към едно ирландско момиче през 1902 година. Редица критици и специалисти твърдят, че това е просто един критски мит; художествена измислица, създадена от самия Казандзакис. Но някои стари обитатели на острова, чиито роднини са познавали лично Никос Казандзакис, твърдят точно обратното. Мистериозното момиче от Ирландия е 26-годишна учителка по английски, дъщеря на свещеник, споделяща любовта към музиката и поезията с тогава 19-годишния Никос. В едно горещо, далечно лято. 

Кадър от филма "Казандзакис"

Кръщелинцата на Елени Казандзакис, Ники Ставру, част от Фондация Казандзакис в Атина, също изпитва съмнения относно съществуването и идентичността на ирландката. Признава, че в началото й се е струвало, че това е просто героиня от роман и нищо повече; плод на въображението на един млад автор. Но по последни данни и дълго разследване, уповано на писма и бележки от Никос, тайнственото и някак призрачно присъствие на ирландката започва да придобива форма: името на лятната любима на Казандзакис е Катлийн Форд. След като идентичността на героинята е установена, следва и дълъг процес на издирване. Може да си представите колко много жени, носещи името Катлийн Форд, има в Ирландия. И точно когато процесът изглежда най-тежък, а резултатите - най-далечни, пристига имейл от Канада. В него Кати Скейф, наследничка на брата на Катлийн Форд, разкрива историята и самоличността на леля си, родена през 1876 година в Ирландия, дъщеря на ирландски пастор.

Кадър от филма "Казандзакис"

Оказва се, че Катлийн напуска Крит малко след лятото, отнасяйки със себе си тайна, която никога не споделя със семейството си. Заминава за Канада с братята си, а след това заживява в Калифорния, където се омъжва. В стара кутия с рецепти Кати открива рецепта на Катлийн, придружена с малка коледна бележка до брат й Люис и съпругата му:

Да бъде омъжена ме направи много по-уседнала, сега като че ли държа толкова много на нещата около мен.

Сравнявайки почерка от бележката с този от писмата между Никос и Катлийн, графологичната експертиза сочи, че става дума за една и съща Катлийн.

Но дали тя някога се възстановява от любовта с Никос? Представете си я - млада жена с разбито сърце, която трябва да слуша за любимия си през целия си живот. Нявсякъде, където отиде. Кога думите и реалността се смесват? Какво ли още пази въздухът на Крит? Никога няма да узнаем.

Катлийн си отива от този свят сама. В психиатрична клиника, през 1963 година.

А когато съпругата на Никос Елени умира на 102 години, тя бива върната в Крит и погребана до него. На старите венециански стени в Ираклион, съвсем близо до мястото, където Никос и Катлийн се срещат. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт