Янис Палавòс: Много често животът е просто едно шествие на загуби

Авторът на сборника с разкази „Шега” пристига в София.

Популярният гръцки писател Янис Палавòс гостува в София по повод премиерата на сборника с разкази "Шега”, която ще се състои на 12 декември от 19:00 ч. в Камерна зала на Младежки театър "Николай Бинев” в присъствието на Яна Букова и преводача на книгата Иван Генов. Ето какво сподели той специално за АртАкция.

Вашите истории са компактни и причудливи, вълнуващи по някакъв "внезапен”, неочакван начин. Част от тях грабват със своя сюрреалистичен заряд и ни отнасят към магическия реализъм на латиноамериканските разказвачи. Кои автори от това направление са ви повлияли?

"Шега” е написана под влияние - отчасти пряко, отчасти косвено - на няколко автори, на които се възхищавам, като влиянието на латиноамериканските писатели е наистина осезаемо: преди всичко Хулио Кортасар, а след това Хуан Рулфо и Хорхе Луис Борхес са белязали усилията ми да съчетая действителното и сюрреалистичното, нашия свят и онова, което стои отвъд него, но всичко това е разположено в гръцки контекст, както културно, така и по отношение на литературната традиция.  В "Шега” човек може да усети сянката и на други автори, особено на израелския писател Етгар Керет, когото дълбоко уважавам.

Вярно ли е, че гръцката разказваческа традиция, фокусирана върху провинциалния бит, също е богат източник на вдъхновение за вас?

Абсолютно.

Един от тъжните факти, отнасящи се за гръцката, българската или всяка друга литература, написана на език, който се говори от сравнително малък брой хора, е, че много прекрасни автори, които пишат на тези езици, може да останат непознати извън малкия кръг читатели в родината им. Гръцката литература - както българската, румънската или унгарската например - може да се гордее с много първокласни писатели, за които повечето хора извън Гърция вероятно никога няма да чуят.

Конкретно в областта на късия разказ гръцката литература е изключително богата: тъй като Гърция никога не е била градско общество т.е. нация със силна средна класа тип "буржоазия“ - романът като форма е останал сравнително неизследван до 30-те години на миналия век, и в много отношения остава така и до днес. Така че късият разказ от десетилетия е най-практикуваната и ценена форма, а много писатели, сравними с някои от най-известните им европейски връстници, пишат на гръцки. Така че за начинаещ гръцки писател разказът като жанр може да предложи много като форма на вдъхновение.

Въпросът за това как преработваме загубата - как говорим за нея и най-важното, как се променяме и продължаваме напред – е централен за гръцката литературна традиция…

Е, бих казал, че загубата е централна тема на всяка литературна традиция, тъй като тя е един от двата основни полюса на нашия живот - другият е любовта. По някакъв начин тази антитеза е еквивалентна на двата полюса на смъртта и раждането.

Докато човек израства, осъзнава, че много често животът е просто едно шествие на загуби; разбира се има и радост (в противен случай самоубийството би било по-добър вариант от това да останем живи), но загубите имат склонност да се появяват отново и отново като кръгове – или като окръжности, които се затварят около нас. Тази истина не може да остане неизследвана в нашата художествена проза. И това не е нещо, от което трябва да се страхуваме: колкото повече разсъждаваме върху него, колкото повече гледаме тази проста истина в очите, толкова по-спокойни ще бъдем; а ако успеем да намерим кураж да се надсмеем над всичко това, може дори да се освободим от бремето за известно време.

Едни от героите в сборника се опитват да се справят със суровия живот, други се опитват да пораснат. Всички те изживяват някакъв вид бягство; някои успяват, други не. Тази книга помогна ли ви да преодолеете някакви свои демони?

Да победя демоните си? За съжаление не. Това изисква непрекъснати усилия. Но докато растях, а и докато продължавам да чета, пиша и превеждам, понякога успявам да погледна демоните си в очите, точно както Макс в книгата на Морис Сендак "Където бродят дивите неща“ и може би - поне временно – да ги укротя.

В един от вашите разкази главният герой е самият Франсоа Вийон, един от най-великите френски поети от късното средновековие. Какво бихте го попитали, ако го срещнете днес?

Вероятно бих избегнал тази среща, честно казано. Изглежда, той е бил нестабилен човек, насилник и пияница, и в същото време е бил раболепен с властта, което означава, че е бил страхливец. Вийон несъмнено е блестящ поет, когото чета и ще продължавам да чета, но както става с много блестящи поети и писатели, понякога е по-разумно да се интересуваме само от творчеството им.

Превеждали сте Уилям Фокнър, Матю Арнолд, Катрин Мансфийлд, Едгар Лий Мастърс, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Уила Кетър, Доналд Джудис, Тобиас Уолф ... Преводаческата работа остава ли си ваша страст или я пренебрегнахте в полза на писането?

Обичам да превеждам и продължавам да превеждам. Трябва обаче да кажа, че не съм професионален преводач. Не превеждам, за да си изкарвам прехраната - превеждам само текстове, които харесвам и бих искал аз да съм написал, и които други, далеч по-способни от мен автори вече са написали. Имам друга ежедневна работа, а превод практикувам по начина, по който пиша собствените си книги: като средство за опознаване на себе си, като нещо, което е близко до сърцето ми, като "моя начин” да изживявам литературата и света. Считам, че превеждането е почти толкова важно за доближаването ми до мен самия, колкото и моите собствени истории.

Имате очевидно предпочитание към разказа като жанр, печелили сте отличия, включително Първата награда на Гръцката академия 2013. Защо избрахте краткия разказ като форма на творческо себеизразяване?

Кратката история е форма, която подхожда по-добре на психическата ми нагласа,  и, което е  най-важно, тя е по-близка до поезията. Добрият разказ е като стихотворение, усеща се като стихотворение - с цялата грижа, която трябва да вложиш в езика, в подбора на всяка една дума. С вниманието към ритъма на изречението, с точността, която изразът трябва да притежава, с факта, че трябва да направите така, че нещо да се подразбира, вместо да го обяснявате... Мисля, че краткият разказ е формата, която ще продължавам да изследвам и занапред.

Как се отнасяте към своите критици?

Е, зависи от критиката. То е като в живота: това, което се казва, не е важно - важното е кой го казва. Аз определено бих предпочел рецензия, изтъкваща достойнства и недостатъци на дадена моя книга, ако идва от критик, когото уважавам, вместо рецензия, която само би хвалила книгата ми, но идва от човек, който очевидно няма представа за какво става дума.

Какво мислите за литературата, която се изучава в гръцките училища, отразява ли тя динамиката на света, в който живеем, какви ценности проповядва? Питам ви, защото в България има дебат по тази тема, но не е особено продуктивен, поне засега.

В Гърция голяма част от литературата, преподавана в училищата, е остаряла. Нещо повече, програмата е консервативна, има за цел да подхранва националната гордост, което очевидно не е нещо, от което спешно се нуждаем в 21 век. Повечето гимназиални преподаватели по литература дори нямат представа за съвременната литература, тя дори не им харесва - всичко, което ги интересува, е да приключат съответния час и да излязат навън, за да пушат. Мразех литературата, когато бях в училище, защото никой не ми показа, че литературата не се асоциира само с националната история или религията, със скучни стари хора с дълги бради, старомодни шапки и мръсни пуловери. Никой не ни учеше, че литературата се занимава с теми като любов и загуба, приятелство, смърт и болест, надежда и провал, истина и фалш, опознаване на себе си и семейството, на света около вас. Ето защо аз открих себе си и своите интереси по-късно, когато започнах да уча самостоятелно. Но предполагам, че навсякъде е така, не само в Гърция.

Познавате Яна Букова, която е сред най-талантливите и уважавани български писатели и преводачи днес. Какво мислите за съвременната българска литература, доколкото сте запознат с нейните теми и стилистика?

Страхувам се, че познавам само шепа имена, що се отнася до българската литература - Мирослав Пенков и Георги Господинов са първите, които изникват в съзнанието ми, защото двамата са успешно преведени на гръцки. Надявам се, че преводът на моите разкази на български и това посещение в София ще бъдат добра възможност да науча повече. Далеч по-запознат съм с българското кино, тъй като работя за Международния филмов фестивал в Солун и програмата "Балкански преглед“. Гледаме доста български филми всяка година. Що се отнася до Яна Букова, трябва да кажа, че се чувствам горд, че мога да я нарека приятелка - Яна е прекрасен автор, чието творчество обогатява както българската, така и гръцката литература.

Имате ли навик да се вслушвате в случайни разговори на улицата, из парковете? Писателите са един вид благородни воайори ...

О, да - непрекъснато наблюдавам и "подслушвам”. Това е едновременно забавно и полезно от гледна точка на идеи за бъдещи разкази. И най-хубавото е, че е абсолютно безплатно!

Някой беше казал, че най-хубавите книги на този свят са написани за един-единствен читател. Поне звучи романтично. Кой е вашият "пръв и най-важен“ читател?

Бих казал, че първият ми и най-важен читател са писателите, на които се възхищавам. Онези писатели, на които бих пожелал да покажа дадена моя творба и те да я одобрят. Но дори в моите фантазии те са по-скоро строги и ме гледат намръщено. И понеже им вярвам, си казвам, че това е единственият начин, по който биха могли да ми помогнат да стана по-добър.

Сборникът с разкази "Шега” може да откриете тук

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция