Тони Сервило: „Неапол е град между реалността и въображението.“

АртАкция благодари на Павлина Желева за интервюто, направено в рамките на филмовия фестивал във Венеция

Как подходихте към ролята си в този толкова необичаен филм ?

Качеството на рисувания роман на Игорт е безспорно. От изобразителна гледна точка той вече съдържаше оригинална кинематографичност. Персонажите имаха дълбочина, диалозите бяха интересни и добре разработени. Сама по себе си, книгата вече изпълняваше ролята на сценарий. На мен не ми оставаше нищо друго, освен да помогна на двуизмерното й съдържание да стане триизмерно. Заради това, нямаше как да тръгна с банален подход точно към тази роля.

Изглежда, че доста сте се забавлявали…

За мен най-важното е, че докато гледа филма, публиката се забавлява. Това вероятно идва от обстоятелството, че го снимахме с огромно удоволствие. Особено, когато работехме върху сцените с танците. Но филмът не беше лесен за реализация.

Все едно, че сте на театрална сцена.

Целта на филма не беше да направим поредния екшън или гангстерски сюжет. Желаехме да създадем образ на един метафизичен Неапол. Игорт искаше от мен да направя така, че да се усети интимния свят на застаряващия, вече пенсиониран убиец, който в този момент от живота си осъзнава, че всичко, което е правил, е било огромна грешка. Търсехме как най-убедително да покажем емоционалния срив на персонажа.

Какъв е метафизичният Неапол за Вас?    

Във филма имаме един Неапол, роден от въображението на Игорт. В същото време, той не е толкова далеч от онзи Неапол, който аз познавам - един невероятен град, висящ между реалността и въображението. Нито напълно изчислен, нито напълно естествен.  

А какъв е Вашият личен Неапол?  

Рай, населен с демони. От хилядите определения, които са били давани на този град, това ми се струва най-точното. Защото то идеално предава противоречивия характер на историята и традициите на този град. Това е едно изключително място в Италия, където животът непрекъснато експериментира с някаква особена своя форма. 

Неапол е главно действащо в доста италиански филми.      

Много известни личности от миналото са се прекланяли пред Неапол. Много млади артисти са обладани от този град и днес. Неапол е жив, в някаква степен, даже експлозивен град. Подобно на Париж и Лондон и той е един от най-важните урбанистични центрове на Европа. Притежава някаква своя дива красота на противоречията. Нещо като "Комеди франсез“ под звездите…

Казахте, че филмът е бил труден за снимане.  

Като цяло, за мен беше трудно да изобразя крехкостта на този вече възрастен човек, преосмислящ живота си на убиец. Беше ми важно да покажа, как един лишен от милост човек, все пак може да достигне до благородно решение. Най-трудното беше да покажа как се стига до съзнателния отказ от мъст. 

Напоследък често Ви гримират по невероятен начин. И тук е така. Как се справихте?

В този филм носът ми е изкуствен. На практика, това означаваше около десетина минути работа преди всяко начало на снимки. Не беше толкова тежко, както при ролите на Андреоти и на Берлускони, при които трябваше да минавам през тежки процедури на преобразяване. По принцип, не се отнасям към грима като към някаква особена тежест, защото знам, че е необходим за ролята. Всъщност, може да се изненадате, но аз не намирам някаква остра необходимост да се преобразявам. 

Бяхте един невероятен Берлускони! Имате ли информация за неговата реакция към скандалния "Те“ на Паоло Сорентино?

Не, никой от нас не е чувал и дума от негова страна. Даже не знаем дали е гледал филма…

Ако даден филм е заснет по книга, това дава ли му някакво друго качество? 

Както казах комиксовата книга на Игорт вече притежаваше качествата на истински сценарий и това ни спаси от опасността да направим нещо без стил. Точно обратното, героите ни вече бяха поставени в една много изразителна среда, резултат от предварителната работа по книгата. В този филм художественият резултат е вдъхновен не толкова от документалната реалност, колкото от измислената. Самата среда е изградена така, че да действа метафорично. Моят личен принос беше в пренаписването на някои от диалозите. Така работеше Джан Мария Волонте. Аз просто го копирам.