Петър Денчев: „Добрата литература е важна за добрия театър.“

Разговор за последния спектакъл на режисьора „Козметика на врага“ и още.

Познавам го и като писател, и като режисьор, но най-вече като приятел, с когото винаги бих изпила бутилка вино и слушала до полуда стари ню уейв банди. Той е източник на вдъхновение и винаги готов за приятелски спор по теми от психоналаиза до социална антропология. Социално чувствителен, политически грамотен, вечно любопитен, човек със стил и собствено мнение, който може и да не е съгласен с теб, но ще влезе в огъня, за да отстоява правото ти на глас. 

Преди месеци излезе поредния му и според най-добър до момента роман - "Малкият бог на земетръса“, който в личната ми класация стои до "Серотонин“ на Уелбек. 

Скоро в София ще имаме възможност да гледаме и последния му спектакъл "Козметика на врага“. Запазете датата 15-ти октомври и идете в театър "Азарян“, където ще ви посрещне един шантав психологически взрив.

Фотограф: Евгения Рангелова

Защо избра роман на Амели Нотомб? Как се спря точно на "Козметика на врага“? Какво в този сюжет те провокира?

Романът на Амели Нотомб стигна до мен благодарение на Веселин Мезеклиев, който беше харесал много тази книга, за да я драматизираме. Една от нашите първоначални идеи беше той да участва в спектакъла, но по стечение на обстоятелствата се разминахме с това. Както и да е, въпреки, че той ми посочи романа, аз драматизирах по-голямата част и започнахме да търсим начин да го реализираме. Романът ме спечели с поразителната психологическия дисекция на съвременния човек. По-късно сливенският театър в лицето на директорката Радост Костова откликна и направихме спектакъла, но това не съвпадна с ангажиментите на Мезеклиев. Сюжетът на романа е изключително любопитен, защото той разказва под формата на диалог за срещата на един човек с неговата “сянка”, за онази част от личността му, която е изтикана далеч от приемливото лице на света. Малко по-малко тази сянка, благодарение на своите дидактични способности и словесни еквилибристики, стига до разкритието.

Трудно ли беше да адаптираш романа за сцена?

В този случай не беше никак трудно. Когато Мезеклиев ми даде текста, който беше написал, това бяха 7-8 страници. Аз довърших останалите. После го консултирахме заедно. Романът е почти изцяло написан в диалог, така че не беше никаква трудност да се адаптира за сцена. Трудностите произлизаха от това по-скоро литературният диалог да се превърне в същински театрален диалог, който актьорите да са способни да изговорят.

Кое е това важно нещо, което искаш да кажеш на публиката с този театрален акт?

В този случай представлението е провокация към публиката - чрез интригата да им разкрие изненадващи перспективи пред личната съдба на един от героите, но и да покаже колко всъщност крием истинските си лица от нас самите. Социалните маркери и ритуали днес дотолкова определят нашите съдби, че ние се оказваме вкопчени в тях, а не остава пространство за собствените ни личности - с техните малки подли и мръсни тайни, с неизказаните желания, с глупавите и мръсни атаки. Това е невъзможността да интегрираме част от собствената си душа в съвременния свят.

Как избираш актьорите си? Доволен ли си от тяхната работа? Как протича един цикъл на репетиции с тях – ставате ли приятели или напротив?

В българските условия театралният режисьор винаги е принуден да се разполага в координатата между желаното и възможното. Има множество фактори, които влияят на избора на актьори. В някои случаи имам много щастливи избори, които са предпопределени и от времето, и от театъра. Такива са през годините срещите ми с Мариана Крумова, Елена Азалова, Симеон Лютаков. Такава е и срещата с Ивайло Гандев и Димитър Марков. С тях станахме приятели и се надявам това професионално приятелство да продължи да се развива.

Ползваш ли някакви психодраматични трикове в процеса на работа? 

Преди години ползвах. Вярвах в това. Сега съм станал много по-рационален.

Доколко трябва един режисьор да познава психологията като наука и психотерапията като техника?

Трябва да ги познава и то в дълбочина, защото работи на първо време с човешка типология, с човешки психологически типажи, с регистри на човешкото и за тяхното експониране на сцената е нужно познание за това как работи човешката психика. Извън това работата с хора често предполага употребата на различни психологически подходи, дори влизането в най-разнообразни роли.

Намираш ли някакво далечно влияние от Ибсен в сюжета на "Козметиката“?

Буквално, не. Темата за скритото, за прикритото в миналото, което в един момент експлодира в настоящето, присъства в повечето Ибсенови драми. Но в този случай не мисля, че става дума дори за далечно влияние.

Каква е цената на заровените тайни?

Животът и това да го загубиш понякога. Така е и в “Козметика на врага”.

Как се възприема спектакълът ти, макар, че е съвсем нов още?

Положително. Публиката го харесва, реагира, следи го.

Без какво не може едно добро представление?

Яснота. Без ясен рисунък, без ясно желание да се отвори към публиката. Без ясна идея защо е направено и на кого служи.

Какво ти липсва в българския театър? 

Любопиство. Истински, социални и критични актове. Представления, които се занимават с днешния ден - буквално. Не метафорично или алегорично. Представления, които формулират проблеми и ги експонират. При това без излишно “охудожествяване”. 

Доколко важна е добрата литература за добрия театър?

Когато едно представление е базирано на текст, е много добре този текст да бъде добра литература, защото със своя образен свят и своята тъкан тя може да захрани света на представлението. В този смисъл, добрата литература е важна за добрия театър.

Това, че си и писател, помага ли ти в режисьорската ти работа?

В театъра винаги е добре да идваш от друго изкуство - това дава множествена перспектива и позволява човек да контролира по-добре своята работа. Иначе, да. Според мен всеки режисьор трябва да бъде малко или много писател. Дори неосъществен писател е по-добре от режисьор, който не е никакъв писател.

Кой литературен текст мечтаеш да направиш/видиш на сцена?

“Утопия” на Томас Мор и “Процесът” на Франц Кафка.

Петър  Денчев в момента репетира "Асансьорът“ от Георги Марков, а спектакълът ще има премиера през месец октомври в камерната зала на Националния студентски дом в София, с участието на актьорите Десислава Стоянова и Ивайло Драганов.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още ИнтерАкция