Любовта на Елюар и Гала

Пол Елюар (1895 – 1952) и Елена Дмитриевна Дяконова (1894 – 1982), по-известна под името Гала, се срещат в санаториум, където двамата се възстановяват. Оженват се през 1917 г. За Елюар Гала ще остане, дори след развода им през 1932 г., единствената негова муза. Четем любовно писмо от Елюар и няколко негови стихотворения в превод на Силвия Вагенщайн.

Обон, 29 май 1927 г.

Красавице моя, обожавана моя, липсваш ми до смърт. Всичко е празно, имам само дрехите ти да целувам. Тялото ти, очите ти, устата ти, цялото ти присъствие ми липсват. Ти си единствената, обичам те, откакто  свят светува. Всички страдания, които съм понесъл, са нищо. Любима моя, любовта ни ги изпепелява. Когато се върнеш, искам да те облека в най-прекрасните одежди. Дай ми размера на пижамите (!!!). Искам за теб всичко, което е възможно да притежава човек, всичко най-красиво. Остани възможно най-малко време далеч от мен. Върни си час по-скоро. Без теб съм нищо. Всички други желания сбъдвам насън. Желанието ми към теб сбъдвам наяве. То изкупва реалността.

Гала, дорогая, най-обична моя, откакто се помня, ела си колкото се може по-бързо. Нищо не заслужава да се лишаваме така един от друг. Тук всичко е наред, въпреки тъгата ми. […]

ДОРИ КОГАТО СПИМ

Дори когато спим един над друг неспирно бдим
И нашата любов от плод узрял по-тежка
Без сълзи и без смях от времето е пощадена
И ден след ден и нощ след като нас ни няма.

ИДЕАЛНО ТЯЛО

Под ширещото се небе крилe морето сдипля
По склона на усмивката ти тръгвам аз на път

Бленуваща – самата плът, сиянието й – пожар
Раздухвай моята наслада изтрий ненужния простор
             
Побързай и разсей и моя блян и моя взор.

Eluard by Fernand Léger, 1947

УТРИННА

Присъни ми се път безлюден
Ти крачеше сама по него                                   
От стъпките смутена птица   
Се будеше ведно с росата

Сред влажния и свеж гъстак
Отваряше око зората
И мигом лумваха листата
Денят започваше за теб.                               

И както огънят изтлява
Сияеше и този ден
Аз спях като новороден
А ти бе станала в зори                                              

И в утринта ми подари                                             
едно безкрайно детство.