Любов е, когато четем Елюар

Не изпитваме боязън от клишето за февруари, любовта и виното. Всеки ден от годината е подходящо време да си припомняме колко е важно да погалваме душите си с думи и да обичаме кожите си с нежен допир. Днес се разтапяме в красивия поетичен свят на френския майстор на словото Пол Елюар - един от основоположниците на сюрреализма в поезията.

Илюстрация: Mariya Moka

Изтънченият разказвач, болезнено влюбен в Гала (онази Гала, на Дали), цял живот посещава различни санаториуми, тъй като от ранна детска възраст страда от туберкулоза. И именно в един от тези санаториуми, изолиран от света в Швейцария, среща Нея. Гала. Тогава също потънала в агонията на туберкулозата... Физическата болест прави галантна стъпка назад и отстъпва място на душевната рана, наречена любов. Житейският път на твореца е белязан от участие в Първата световна война, няколко брака и пътуване в себе си и извън...

Днес четем Елюар и помним как трогателно светлината в живота му идва от рамото на една жена. “Някой ден ще бъдеш велик поет” е изречението, вдъхващо му сила да твори, да пише и да излива себе си върху белия лист. Подкрепата и взаимната прегръдка между талантите носят усещане за увереност, лекота и чувство, че невъзможни неща няма. Че летим и можем всичко. Не е ли това любов?

Любов е.
Любов е, когато си показваме облаците.
Любов е, когато ласките надживяват смъртта.
Любов е, когато знаем, че не сме сами.
Любов е, когато не сънуваме, а обичаме.
Любов е, когато сме само двама.
Любов е, когато вървим хванати за ръце.
Любов е, когато всичко наоколо е леко като свеж повей.
Любов е, когато никога нищо не може да ни раздели.
Любов е, когато се обичаме уверено.
Любов е, когато четем Елюар.

АЗ ТИ КАЗАХ ЗА ОБЛАЦИТЕ

Аз ти казах за облаците
За дървото ти казах на морския бряг
За пенливата вълна и за птиците в листака
За ромонещите камъчета
За ръцете до болка познати
За окото което в лице и в пейзаж се превръща
И цвета на небе в съня си възвръща
За изпитата до дъно нощ
За решетката от пътища
За прозореца отворен за откритото чело
Аз ти казах за твоите мисли и думи
Всяка ласка и всяко доверие надживяват смъртта.

Любовта поезията, 1929

НЕ СЪМ САМ

Обсипана
С най-нежен плод уста
Окичена
С най-пъстрите цветя
Прехласната
На слънцето от ласката
Опиянена
От птицата обикновена
Пленена
От капката дъждовна
По-прелестна
От утринно небе
Съдбовна
Градина я наричам
Нима сънувам

Но аз нали обичам, 1939

С ТЕБ ДВАМА

Един до друг ръка в ръка вървим
Навсякъде сме у дома си сякаш
Под кроткото дърво под свода черен
Под всяка стряха с греещия огън
На улицата пуста посред зноя
В зареяния поглед на тълпата
Край мъдреците и с глупците редом
Дали сред малки или сред големи
Не е загадка нашата любов
С теб двама сме самата очевидност
И влюбените имат в нас свой дом.

"Феникс“, 1951

СВЕЖ ПОВЕЙ

Пред себе си погледнах
Видях те сред тълпата
Видях те сред житата
Видях те под едно дърво

На всички мои странствания в края
На дъното на моята тъга
На кръстопътя на смеха
Изплуваща от огъня и от водата

Видях те лете зиме
Видях те в моя дом
Видях те в моите прегръдки
Видях те в мойте сънища дори

Не ще ни вече нищо раздели.

"Последни любовни стихотворения“

УВЕРЕНОСТ

Ако с теб говоря то е да те чуя по-добре
Ако аз те чуя вярвам че съм те разбрал

Ако се усмихнеш то е да ме вземеш в плен
Ако се усмихнеш виждам в теб света пред мен

Ако те прегърна то е за да бъда продължен
Ако с теб сме живи с любовта ни ще сме сити

Ако с теб се разделя споменът ще ни крепи
И в раздялата отново ще се срещнем аз и ти.

"Последни любовни стихотворения“

Превела: Силвия Вагенщайн

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт