От Гала до Нуш – двете музи на Елюар

123 години от рождението на Пол Елюар...

На 14 декември е роден големият френски поет Пол Елюар (1895-1952). Името му се свързва с появата на сюрреализма и дадаизма във Франция от първата половина на изминалия век, както и с неговата ангажираност със Съпротивата и впоследствие с каузата на мира и прогреса. Години по-късно вече не си спомняме, че е носител на Международната награда за мир през 1952 г. и дори на малцина е известно, че през 1950 г. е посетил София като делегат на Асоциацията Франция-СССР. Защото славата му на поет го предхожда и засенчва антивоенните му прояви. И макар че у нас е малко превеждан, името му говори много на влюбените, а немногобройните му преводи се цитират, рецитират и тиражират и от новите поколения. Поет на бурните страсти и на умъдрялата любов, Елюар е посветил стихове на двете им прекрасни превъплъщения в живота си – харизматичната Елена Дяконова, наречена от него Гала (бъдещата Гала Дали), и очарователната и скандална Нуш (Мария Бенц), модел и муза на сюрреалистите, обезсмъртена от Ман Рей, Пикасо и Миро. Ще се съгласите, че само поет с изтънчена душевност може да направи на жена следното признание, което стои като посвещение в една от стихосбирките му: "С една милувка само те разискрям в целия ти блясък.“ В навечерието на Коледните празници подаряваме на влюбените в поезията на Елюар, както и на всички влюбени, пет стихотворения, вдъхновени от жените в живота му.

 

ВЛЮБЕНАТА

Върху клепачите ми се възправя
Коси преплела с моите
И с формата на мойте длани
Като очите ми на цвят
Тя в сянката ми се стопява
Подобно камък в небосвода.

Очите й са все отворени
Не ме оставя да заспя.
И сънищата й посред бял ден
Слънцата карат да се изпаряват
Разсмиват ме аз плача и се смея
И бъбря без да имам нищо да й кажа.

 

ГЛУХИЯТ И СЛЕПИЯТ

В морето ще се впуснем ли с камбани
в джобовете и с плискащото се край нас
море, или вода ще черпим,
по-чиста и по-тиха?

Водата дланите си търка и ножове точи.
И войнството в талазите оръжия съзира
и тътнат ударите им – скали, които
връхлитат корабите нощем.

И буря пак, и гръм. Защо не тишината
подир потопа, щом и необятът в нас копнее
да приюти безбрежна тишина, и вятъра
ще вдъхваме на страховитите морета,

превземащия всички хоризонти вятър.

Из сборника "Да умираш от това, че не умираш“ (1924)

 

ОЧИТЕ СИ ЗАТВОРИХ

Очите си затворих да не виждам нищо вече
Очите си затворих за да плача
Че вече не те виждам.

Къде са твоите ръце ръцете на милувките къде са
Къде са твоите очи прищевките на моя ден
Загубено е всичко теб те няма
Да ослепяваш паметта на нощите.

Загубено е всичко жив съм.

Из сборника "Любовта поезията“ (1929)

 

НУШ

Незатаени пориви
Зовяща лекота
Косата на милувките.

Без грижи и без подозрения
Очите ти те в плен са на това което виждат.
И вижда ги това което гледат.

Кристална доверчивост
Помежду две огледала
В нощта очите ти се лутат
За да сродят пробуждането и копнежа.

ПОЧТИ НЕНАКЪРНЕНА

Сбогом тъга,
Привет, тъга.
Ти си във фигурите по тавана.
Ти си в любимите очи.
Но ти не си съвсем беда,
И най-окаяните устни те изтриват
С една усмивка само.

Привет, тъга.
Любов копнеещи тела.
Могъщество на любовта
Копнеж от нея избуява
Като чудовище без тяло.
Обронена глава.
Тъга, лице разхубавено.

Превела Силвия Вагенщайн

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още СмАрт