Акценти от Кан: „Джон Ленън: Последното интервю“ на Стивън Содърберг и „Аведон“ на Рон Хауърд

Обикновено център на вниманието по време на фестивала в Кан е пълнометражното игрално кино в официалната селекция на конкурсната програма. Но тази година ще разгледаме и два документални филма от знаменити режисьори в американското игрално кино. Става въпрос за „Джон Ленън: Последното интервю“ на Стивън Содърберг и „Аведон“ на Рон Хауърд. И двата филма са удоволствие. Изчерпателните, дълбоко проучени кино портрети на две легенди на XX век ни показват, че човек никога не знае достатъчно и мистерията около животите им е все още жива.

Стивън Содърберг е познат с безумния си майсторски дебют „Секс, лъжи и видео“ (1989 г.). „Джон Ленън: Последното интервю“ е третият му документален филм. Заглавието съдържа и повода за заснемането му — Содърберг пуска в „ефир“ почти цялото интервю. То е взето часове преди убийството на Джон Ленън на 8 декември 1980 г. Интервюиран е от двама радио водещи от Сан Франциско, Дейв Шолин и Лори Кей, в апартамента си в жилищната сграда „Дакота“, пред която се случва самото убийство. На записа присъства и техният продуцент от радиомрежа RKO, Рон Хъмел.

И тримата дават интервю на Содърберг със спомените си от този потресаващ исторически ден. Въпреки слуховете, че режисьорът смята да използва изкуствен интелект, за да пресъздаде интервюто с гласовете на Ленън и Йоко Оно, в крайна сметка на фона на записа Содърберг използва архивни кадри и фотографии. По време на интервюто Ленън е едва на 40 години и говори предимно за работата със съпругата си Йоко и тяхното споделено творческо бъдеще. Няма носталгия или упрек към „Бийтълс“, има само благодарност за съвместната работа. Останах покъртен да чуя гласа и мислите на човек, изпълнен с вдъхновение, талант и планове за бъдещето, който без да знае е на прага на живота и на изкуството си. Очакваният край ме разплака, заради безсилието да разбера съдбата на този човек. Никой не знае как и защо животът се случва по този начин. Как един глас пълен с копнеж и смисъл може случайно да замлъкне завинаги.

„Аведон“ на Рон Хауърд е по-малко трагичен, но не и по-малко напрегнат.

Филмът е повече от портрет на фотограф. Той е и панорама на модата в Америка от втората половина на XX век. Присъстват много големи имена, които са споменати във филма — от Труман Капоти и Даяна Врийланд до Лорън Хътън и Чарли Чаплин.

Освен емблематичните му портрети на известни личности и артисти на бял фон, „Аведон“ показва и фотографиите на Ричард Аведон които достигат галерии и музеи по пътя към голямата му ретроспектива в „Метрополитън“, Ню Йорк. Виждаме снимки на военни, мащабни фигуративни композиции с членовете на фабриката на Анди Уорхол и известния му портрет на пчеларя-албинос. Хауърд също така повдига завесата на личния живот на фотографа, където се крие самоубийството на сестра му, която е и първата му фотографска муза.

„Аведон“ е филм, който лесно може да се гледа няколко пъти. Той е динамичен, пълен с интервюта, разговори с неговите модели, колеги и приятели, както и с архивни материали със Ричард по време на работа.

Макар документалното кино да не участва в надпреварата за „Златна палма“, фестивалът в Кан успява да включи някои от най-добрите нови заглавия.

Кан фестивал Джон Ленън Стивън Содърберг Аведон Рон Хауърд