Акценти от Кан: „Червените скали“ на Бруно Дюмон

Тази година на фестивала в Кан паралелната селекция „Две седмици на режисьорите“ (Quinzaine des cinéastes) беше изумително добра. Сред личните ми фаворите са документалният филм „Габин“ на Максенс Воизу и „Дневникът на една камериерка“ на Раду Жуде. Фурор още в първите дни предизвика третият пълнометражен филм на руския режисьор Кантемир Балагов „Мармалад от пеперуди“ (“Butterfly Jam”) с Бари Киогън в главната роля. Но филмът, който се отличава най-много, този, който те кара да се влюбиш в него от първия кадър до финалните надписи е „Червените скали“ на френския режисьор Бруно Дюмон.

Той е особен режисьор. В комедиите си прекалява с абсурда, а в историческите си драми е твърде театрален. Последният му филм „Империята“ беше безсмислен фарс между фантастика, костюмна драма и политически трилър. Предвид блестящото изпълнение на първите му филми от 90-те години на XX век, е трудно да си представим какво се е случило във въображението му, за да се впусне в подобни странни експерименти.

Това прави и сблъсъка с „Червените скали“ толкова шокиращ. Филмът е на нивото на шедьоврите от младостта му. Смятам, че е важно да не говоря за сюжета, за да бъде запазен елементът на изненадата за зрителя и филмът да е още по-въздействащ. Ще споделя, че е изцяло изигран от деца, непрофесионални актьори. Почти отсъства диалог с изключение на няколко разхвърляни и недовършени реплики. Филмът е радикален във всяко едно отношение — брилянтният актьорски състав, смайващата обстановка, отсъствието на музикално озвучаване, нагнетяването на напрежение в пълна тишина и бруталните близки кадри.

В разговора след премиерата Дюмон споделя, че години наред Франция отказва да финансира филма, поради законови ограничения относно работата с деца актьори. Макар екипът да е гарантирал сигурността на децата, както и формалното им участие в сцените с насилие, Френският филмов център блокира финансирането сесия след сесия. Накрая Дюмон получава основния си бюджет за продукцията от Португалия. Трудностите с финансирането и опасенията на режисьора за ограничена дистрибуция в няколко европейски държави са напомняне за реалността, с която филмовите фестивали ни сблъскват. Това, че понякога е невъзможно за някои от най-добрите филми да достигнат своята публика.

С възхищение и еуфория открих, че Бруно Дюмон, геният от края на 90-те, е отново тук с може би най-великия си филм. Гледайте „Червените скали“ — скрития диамант на Кан 2026.

Бруно Дюмон Червените скали Кан,