Шведското торпедо: дързостта да вярваш в себе си

Признавам си, че като жена, в ежедневието си правя редица неща, които вземам за даденост. Те са част от моя всекидневен ред и понякога се хващам, че се чудя дали бих правила нещо, което извършвам сега, ако бях родена петдесет години по-рано. Не съм постигнала нещо изключително в живота, но всеки ден извършвам малки чудеса, част от които в миналото не бих могла да направя. Например, пиша статия, която ще бъде публикувана някъде, а в някакво друго време в миналото не бих знаела как да я напиша и не би било възможно тя да излезе където и да било. Образованието ми е даденост, еманципирана съм, възприемам се и цял живот съм се идентифицирала като феминистка. Не задължително гръмка и шумна, но вярна такава и с вътрешна убеденост, че жените могат не по-зле от мъжете да извършват дейности, приписвани традиционно на другия пол.

Неотдавна попаднах на филма „Шведското торпедо“ (The Swedish Torpedo). Проучих и с огромна изненада установих, че към момента на написване на този текст филмът не е показван в България. Определят го като спортна драма или биографичен филм. Заснет по действителен случай. Филмът е вдъхновен от„Щастливата Сали“ (Happy Sally) от Сара Стридсберг –художествен роман, посветен на Сали Бауер (Sally Bauer) – първата скандинавка, преплувала Ламанша.

Силно се заинтригувах: жена, преплувала Ламанша; филм и роман, не съвсем припокриващи се, но по действителен случай; дъх на феминизъм… Стори ми се, че съм чувала за тази история по-рано, но не можах да си спомня кога и тя стоеше в съзнанието ми смътно позната, като предизвика любопитството ми още повече. Гледах филма.

Може би най-изненадващо за мен в този филм се оказа откритието, че зад историята на една жена, решила да преплува Ламанша, постепенно се разкрива много повече от разказа за един спортен рекорд. Историята на Сали е история за жена, която избира да реализира своята мечта, която обществото смята, че не ѝ се полага. Сали отказва да приеме ролята, която се предопределя за нея, и избира да отстоява себе си. С това противопоставяне между личния избор и очакванията на обществото филмът започва да говори не само за духа на едно минало време, което представя, но и за нещо, което продължава да бъде актуално и днес.

Сали, героинята във филма, е жена с голяма мечта. Самотна майка, пренебрегната жена и низвергната дъщеря, тя притежава суперсила – плуването на дълги разстояния. Разкъсвана между обичта към своето дете и копнежа към своята мечта, тя се противопоставя на обществото, за да остане вярна на себе си.

С малки бягства и неуморни опити да преплува протока Категат, което постига с рекорд, Сали се подготвя за дългоочакваната среща с Ламанша. Огледален образ на своята сестра, дама с образцово поведение и единствено желание да стане майка, еталон за жена в шведското общество през 30-те години на миналия век, Сали избира напълно противоположна посока, готова да изостави правия път на традиционните социални порядки, училището по домакинство, семейството, на пръв поглед дори детето си, за да постигне своята голяма мечта, неразбираема и нелепа в очите на обществото.

Жена в тайна, невидимо присъствие в живота на своя любим, Сали е принудена да превъзмогне себе си и да потърси помощ от бащата на своето дете, датчанин със семейство, който в продължение на години не е пожелал да види своя син. Спортен журналист по професия, той представлява единствен шанс за нея да влезе в един свят, който не допуска жени – света на спонсорството, наддаванията и залаганията, в който жената все още няма място, а ако има – то ролята ѝ е да бъде нищо повече от обект за излагане на показ. Героинята във филма е изправена пред предизвикателството не просто да докаже, че може да преплува протока, а да намери финансовата възможност да осъществи своето начинание.

В навечерието на надвиснала световна катастрофа и без почти никаква подкрепа в нейното на пръв поглед налудничаво начинание, Сали успява да реализира своята невъзможна мечта. Преплува Ламанша на 27 август 1939 г., броени дни преди избухването на Втората световна война.

Жена и майка, озовала се в ситуация на невъзможен избор, Сали поставя себе си на първо място, защото постигането на нейната мечта предопределя успеха ѝ като жена, която може да пробие невидимата граница на едно общество, в което водеща роля все още имат мъжете, като се превърне в пример за сила, вяра и подражание за своето дете. Готова да направи компромиси и да вземе непосилни решения в името на своята голяма мечта, Сали доказва, че с постоянство, сила на духа и убеденост в себе си човек може да превъзмогне пречките в обществото и заобикалящата среда, за да изведе себе си на по-високо ниво, като разбие предразсъдъци и обществени порядки.

Тук е моментът да отбележим, че „Шведското торпедо“ представлява много повече от филм, който предава история за плуване и спортен рекорд. Водната шир на Ламанша във филма е своеобразна граница, която Сали преминава не просто физически. Ламанша представлява за нея граница на духа и свободния избор. От едната му страна, привидно спокойна, стои животът, който другите предопределят за нея, а от другата страна на бурните му води – свободата на личния избор. Историята на Сали продължава да звучи изненадващо актуално и днес.

Сали Бауер (1908–2001) е действителна личност – шведска плувкиня на дълги разстояния и първата скандинавка, преплувала Ламанша. Започва да плува като дете, а на 16-годишна възраст започва да се състезава. Преплува пролива Саунд (1931 г.; 18 км; 6 ч. и 22 мин.), протока Категат (1938 г.; 48 км; 17 ч. и 5 мин.), Аландско море (1938 г.; 30 км; 13 ч. и 6 мин.) и два пъти Ламанша (1939 и 1951 г.; 27 км; съответно 15 ч. и 22 мин. и 14 ч. и 40 мин.).

През 1939 г. Сали Бауер публикува автобиографията Kattegatt, Ålandshav, Kanalen, в която описва своите плувания на дълги разстояния. През 2004 г. писателката Сара Стридсберг публикува романа Happy Sally, който представлява художествена интерпретация на живота на Бауер. По книгата е създадена и театрална постановка, представена през 2009 г. в Стокхолм.

Фрида Кемпф (Frida Kempff), режисьорка и сценаристка на филма, носителка на Наградата на журито за късометражен филм на фестивала в Кан (2010), научава за Сали Бауер от романа на Сара Стридсберг. Първоначално смята, че Сали Бауер е измислена героиня, но когато започва да търси повече информация за нея, установява, че е действителна личност. Не успява да открие много писмени свидетелства за Сали Бауер, но в малка библиотека попада на книга с размисли на Сали за годината преди да преплува Ламанша. Решава, че трябва да разкаже историята на тази забележителна жена.

Фрида Кемпф и Мариета фон Хаусволф фон Баумгартен, съавторка на филма, си поставят за цел да представят историята на Сали Бауер по различен начин, като се отдалечат от фактологията и не следват типичния документален наратив. Кемпф обяснява, че за нея е важно не да направи традиционен биографичен филм, а да използва творческата свобода, за да представи историята по свой начин и посредством поглед в миналото да разкаже нещо важно днес.

Интересно е обстоятелството, че Кемпф в известна степен изгражда героинята си в зависимост от себе си – самата Кемпф започва да прави филми, когато става майка, като се разкъсва между ролята на режисьорка и на майка.

Фрида Кемпф споделя: „Започнах да правя филми, когато станах майка. Мисля, че много режисьори правят филми за своето детство или тийнейджърските си години. Но моята движеща сила се появи, когато станах майка. Това беше и конфликт, защото от мен се „очакваше“ да остана вкъщи и да се грижа за детето си, а аз не можех да правя и двете. Помислих си, че в тази история е изключително интересно да започнем да разглеждаме тази мечта една година по-рано и да я проследим. Как ще я постигне? По какъв начин? Колко ще се бори и как ще го направи? Какви граници ще срещне? Стори ми се интересно да има времево ограничение от една година“.

Филмът на Фрида Кемпф среща зрителите с героинята Сали, жена на 30-годишна възраст, каквато е истинската Сали Бауер в годината преди да преплува Ламанша. Виждаме Сали, създадена от Кемпф, зряла жена, майка и опитна плувкиня, обсебена от идеята да преплува Ламанша, готова да изостави всичко друго на заден план в името на по-висша цел.

„Шведското торпедо“ е представен за първи път пред международна публика на Международния филмов фестивал в Торонто (TIFF) през 2024 г., където е част от програмата Centrepiece. Ролята на Сали Бауер във филма изпълнява Йосефин Нелден (Josefin Neldén), която получава номинация за най-добра актриса за наградите „Гулдбаге“ (Guldbagge) за 2024 г. Филмът печели четири награди „Гулдбаге“ – за визуални ефекти, костюми, сценография и грим. Получава също така Голямата награда в международния конкурс на Международния фестивал на любовния филм в Монс през 2025 г.

Филмът е заснет предимно в Естония, за да бъде пресъздаден обликът на Швеция от 30-те години на XX век, в близост до скалите на Доувър в Обединеното кралство, както и във воден басейн в Студио Фарес (Studio Fares) в Тролхетан, Западна Швеция.

„Шведското торпедо“ е филм за жена, дръзнала да посегне към реализацията на своя голяма мечта във време, в което тя изглежда немислима и невъзможна за нея. Това е филм за избора да останеш верен на себе си, когато обществото ти предопределя различна роля. За смелостта да посегнеш към свободата и за границите, които понякога трябва да преодолееш, за да бъдеш себе си.

„Шведското торпедо“ e представен в рамките на МФФ Синелибри 2026 съвместно с Emprove, които подкрепят жените по пътя им към независим и достоен живот.

Шведското торпедо филм Синелибри The Swedish Torpedo

бюлетин

още авангарт