Сбогуване с режисьора на „Шоа“

Спомен за Клод Лансман и творчеството му.

Написването на този кратък текст в памет на Клод Лансман, който ни напусна на 5 юли тази година, беше повод за случването на една дълго отлагана среща - моята среща с "Шоа“ - считаният за шедьовър на документалното кино филм на Лансман за Холокоста. Основната причина за дългото отлагане беше привидно непосилното времетраене на филма - 9 часа и 26 минути; естествено знаех, че не може да бъде изгледан на отскъси и парчета: обемът в случая не е капризна разточителност, а необходимост и задължение, провокирани от необятността на сюжета. Около 10 часа би отнело пътуването ми от Берлин до Аушвиц, според консултацията, която получих онлайн - вместо това пътуването ми с филма беше символично, измамно комфортно и осезаемо безкрайно; 10 часа с трагедията на Лансман траят много дълго време и не приключват на гарата на финалните надписи. 

Думата 'шоа', заета от Библията, е непреводима, заключена в мистичното минало на иврита - когато искат обяснение от Лансман за смисъла й, той отказва да помогне. Колко подходящо решение спрямо необяснимостта на Холокоста. Подготвян 11 години, филмът е всъщност миниатюрен монтаж от общо 220-те часа суров материал от интервюта с очевидци - жертви, съучастници и наблюдатели на Финалното решение на Хитлер. Всеки глас и всеки разказ в "Шоа“ се опитва да обясни Холокоста, и се проваля - без значение колко конкретно, семпло и информативно всеки един от интервюираните се опитва да преведе паметта си за преживяното, резултатът е потъване в непонятното, уголемяване на бездната, безсилие в издирването на думи, които да се адаптират на безмълвието на ужаса. Шоа не е само реалността в концентрационните лагери между 1942 и 1945, шоа е и фалитът на осмислянето й, шоа е потенциалът на всяко едно бъдеще да толерира злото в човека.

 

Клод Лансман остава в историята с "Шоа“, с реверанса си към достойството на оцелелите, с търпението си да изслуша всеки спомен, с дисциплината си в гледането на мрака. Оставил съм, може би за тази зима, прочитането на автобиографията му "Патагонският заек“, друг колосален и изтощителен труд, който осветлява един интересен живот - от историята на Френската съпротива и терора на Виши, през любовта на Симон дьо Бовоар до безкрайната полемичност на ревюто "Модерните времена“, в което се е оглеждал половин век интелектуализъм. 

Казват, че опасността от завръщането на нацизма е реална в часа, когато си отиде последният му свидетел. Този час неизбежно се приближава към всички нас. Според мен Лансман е осъзнавал заплахата и "Шоа“ е неговият опит, с гласове и мълчание, да се осуети повторението на катастрофата. 

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт