Жак Превер: „Хиляди птици летят към лъчите на фара“

Без съмнение, авторът включва себе си в непретенциозното ято на врабчетата. И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.

Валери Петров

ОТЧЕ НАШ

Отче наш, който си на небето,

стой си там.

Ние ще си останем на тая земя,

която понявга е толкова хубава

с нейните тайнства

в Ню Йорк и Париж,

струващи повече от всичките тайнства

на Светата ти троица.

Ще останем на тая земя

с малки канали

и Велика китайска стена,

с реката Морле

и с бонбоните ментови на Камбре,

с нейния Тих океан

и с нейните два водоскока в парк "Тюйлери“.

На тая земя с мирни деца и немирни народи,

с всичките чудеса на света,

които са тук,

на земята,

открити за всички,

навсякъде пръснати,

сами очаровани от своята хубост,

но тъй срамежливи

като голо момиче,

което не смее да се покаже пред чужди очи.

На тая земя

с такива чудовищни мъки,

с легиони от мъки,

с легионери,

с афери,

с господари от висшите сфери,

господари с попове, с палачи

и помагачи.

На тая земя

със сезони,

с години,

с красиви девойки и стари глупци,

със сламата на нищетата,

гниеща

в стоманата на дулата.

Превод: Веселин Ханчев

ФАРОПАЗАЧЪТ

МНОГО ОБИЧА ПТИЦИТЕ

Хиляди птици летят към лъчите на фара,

хиляди птици се блъскат в стъклата на фара,

хиляди птици лежат ослепени, пребити,

хиляди птици умират.

Фаропазачът не може това да понася.

Фаропазачът обича морските птици.

Фаропазачът казва: По дявола! Стига!

И светлините на фара той загасява.

А сред морето потъва някакъв кораб.

Някакъв кораб, идващ от някакъв остров.

Кораб потъва, цял натоварен със птици.

Хиляди птици, хиляди островни птици,

хиляди, хиляди мъртви, удавени птици.

Превод: Веселин Ханчев

 

МОМИЧЕ ОТ СТОМАНА

Момиче от стомана бях и не обичах никого

на тоя свят.

Аз не обичах никого, освен един, когото бях обикнала.

Той беше мой любим, любим и ме привличаше,

но промени се всичко.

Може би престана той да ме обича?

Или престанах аз да го обичам може би?

Не знам, а и да знам,

нима това ще ми помогне?

Лежа сега върху изкаляния под

на любовта.

Съвсем самотна с другите,

съвсем сама, отчаяна,

момиче от ръждива тенекия.

О, любими мой, любими мой,

ти, мъртъв или жив,

бих искала да си припомняш някога за мен,

любими мой,

ти, който ме обичаше,

когото аз обичах някога.

Превод: Веселин Ханчев

 

СУТРИННА ЗАКУСКА

Той сипа кафе

в своята чаша.

После сипа в кафето си мляко,

после — захар

в своето мляко с кафе.

С малка лъжичка

разбърка

и бавно изпи

своето мляко с кафе.

Остави си чашата,

без да погледне към мен,

запали цигара,

направи от пушека

кръгчета,

след това пепелта

в пепелника изтърси,

без да продума,

без да погледне към мен.

Стана,

сложи си шапката,

мушамата облече,

защото валеше,

и излезе

в дъжда,

без да продума,

без да погледне към мен.

Аз хванах главата си

и мълком заплаках.

Превод: Веселин Ханчев

 

СЕНКИТЕ

Tи си тук срещу мене,

озарена от нежност,

аз съм тук срещу тебе,

от любов озвучен,

но там, от стената,

твойта сянка следи ме,

а и моята също

дебне всеки твой ден.

А ний се обичаме,

но както напразно

часовете се гонят

по кадрана, така

и нашите сенки

се гонят, подобно

на две кучета, пуснати

от обща халка.

И всяка признава

господаря си само,

мойта вярна на мен е,

твойта — вярна на теб,

но към любовта ни

са враждебни и двете

и смъртта ни очакват

със поглед свиреп,

за да грабнат от въздуха

нашите кокали

 и отнесли ги в своите

потайни места,

да се мушнат със тях

в съсипните от време

под безцветния, хладен

пепеляк на страстта.

Превод: Валери Петров

МОЯ МАЛКА ЛЪВИЦЕ

От теб, малка лъвице,

тъй кървяха ми раните,

че на̀, ето ме, хвърлих те

на християните.

И това, двама знаем го,

не само виц е —

прости ми за стореното,

моя малка лъвице!

Превод: Валери Петров

 

РЕКАТА

Гърдите ти напъпили блестяха под луната,

но той подхвърли

камъка

студен на ревността

и разкриви отблясъка

на голата ти красота,

танцуваща върху водата

сред вихъра на лятото.

Превод: Румяна Л. Станчева

 

Из книгата "Как да нарисуваш птица“, ИК "Колибри“

книги поезия Жак Превер