Поезията, която размества вселени

Празнуваме Деня на поезията в България.

Благодарение на поезията на първото обръщане на морето (след 20 август, така казват морските хора) винаги се питаме дали наистина лятото си отива, а то ни гледа и ни целува с очи, докато обещава завръщане... Остава ни единствената утеха, че всички улици водят към него; кара ни да искаме да сме живи, защото, то... само живите обича.

Благодарение на поезията сме се спасявали, когато сме били безнадеждни, унили, безсънни, знойно жадни; винаги имаме къде да се върнем и далеч не е нужно да оповестяваме пристигането си. Защото някой ще чака да чуе смях, да чуе стъпки - бързи и отчетливи - по стълбите на дървената къща и върху устните си да усети дъх на море и на нар.

Благодарение на поезията знаем, че октомври е времето на принцесите на лудите, на фибите, на порцелановите рими, на очакването на тихия пролетен дъжд, макар и далечен; на момента, в който телефонът звъни и казваме "обичам те", даже да не си ти, толкова те обичам.

Благодарение на Нея понякога сме толкова светли и добри, че цели изтръпваме. Волни сме, непокорни, истински стихии. Разбираме, че няма среда в любовта. И когато сме били близки, след това ще сме най-чужди на света. Нищо, че някога сме се заключвали в затвор от прегръдки; нищо, че сме били една безкрайност и продължение на вечността. И само как сме искали да се задържим завинаги. Чрез нея горим, скачаме, откриваме смисъла в две очи, копнеем, сънуваме и пишем писма. Изтръпваме при мисълта, че онези, които обичаме, ще си отидат от този свят. Но дори в тези страшни мигове, благодарение на поезията няма да сме сами.

Чрез нея умоляваме. Не отричаме формулата обич за обич. Целуваме се, сънуваме се, събличаме се. Допускаме се близо и добре сме научили, че всичко друго е пясък и пяна и сол, с която ни залъгва морето.

А когато нищо друго не ни остане, отлитаме в градини, цъфтящи с вечни непознати дървеса. Вдигаме ръка, за да погалим и разместваме въздуха на цялата вселена.

Използвани са стихове на Елисавета Багряна, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Огнян Фунев, Борис Христов, Христо Фотев, Дамян Дамянов, Елин Рахнев, Блага Димитрова, Петя Дубарова, Иван Пейчев, Емануил Попдимитров, Георги Константинов, Евтим Евтимов. Препоръчваме препрочитането на произведенията им, защото освен утеха, носят и любов. Много любов. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция